Млад лекар

Искам да остана в МУ-Варна

16-09-2020 07:00
Clinica.bg

press@clinica.bg
Искам да остана в МУ-ВарнаАпелирам управниците ни да се вслушват в исканията на медиците, защото този персонал е дефицитен навсякъде по света, казва Бойко Матев
По актуални и важни теми в здравеопазването обикновено думата даваме на известни, опитни и изявени лекари. По-рядко се допитваме до младите медици и студенти, на които разчитаме за едно по-добро бъдеще за здравеопазването в България. Защо поеха по нелекия път на лекарската професия, каква перспектива виждат у нас и как изглежда здравната ни система през техните очи, разказват самите те в нашата нова рубрика "Млад лекар". Днес думата е на Бойко Матев, студент от 6-ти курс по медицина в МУ-Варна и стажант-лекар.
- Защо избрахте да станете лекар?

- Още рано в развитието си бях запознат с професията и подробно с трудностите, съпътстващи обучението по нея, както и практикуването ѝ. Това ми позволи да взема информирано решение да се усъвършенствам в тази насока, вземайки предвид желанието ми да помагам на хората и предметите, които ми представляваха интерес в училищния период

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Специалностите, които винаги са ме вълнували, са тези с диагностична насоченост, в частност образната диагностика. Моето мнение е, че практикувайки ги, бих бил най-полезен на колегите си и на пациентите.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Напълно, бях чул добри отзиви за Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна още преди да постъпя там. Почти веднага институцията успя значително да надмине очакванията ми. Разбира се, от най-голямо значение за образованието на един студент по медицина са неговите собствени качества и усърдие, но университетът се е погрижил да мога максимално да разгърна способностите си. Оценявам факта, че базите на учебното заведение поддържат по-висок стандарт от средния в държавата.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Оптимистично погледнато - най-добри умения се развиват в условия на трудности. Трябва да се избягва противопоставянето на медицинския персонал и пациентите, защото те са действащите лица в процеса на лечение и имат обща цел – здравето на болния. Наличната здравеопазна система е в ущърб и на едните, и на другите, предимно на медиците.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Бих извел два основни плюса, при това те са единствено за пациентите. Единият е достъпността на лекарската помощ, която е значително по-висока от тази в държави с многократно по-големи бюджети и безплатно здравеопазване. Другият е високото ниво на компетентност на лекарите ни, въпреки често лошите условия, в които работят.

- А минусите?

- Би ми било трудно да ги систематизирам по смислен начин, а и не мога да претендирам компетентност в законодателен аспект, нито такава в икономически. Изключвайки видяното в средите, в които съм благодарен, че съм попаднал, в очите на един студент по медицина особено впечатление правят липсата на защита на здравния персонал (в юридически и понякога чисто физически аспект) и неадекватната работна среда.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Съгласен съм, че пациентът е поствен в центъра й. Мисля, че това е остатък от една ненапълно и неадекватно реформирана здравна система след промяната на държавния строй. Медицинският персонал трябва да бъде в центъра на една здравеопазна система, за да бъде осигурено максимално добро здравеопазване (и изобщо наличие на здравни работници).

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Със сигурност - дори бих желал да остана в университета си. Чувствам се комфортно в обкръжението си и съм сигурен, че мога да допринеса за развитието на здравеопазването на местно и на национално ниво, докато в други страни не бих имал подобни възможности. Смятам, че съм запознат с трудностите, но не бих взел решението да се откажа да помагам с лека ръка.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Определено, компетентните кадри винаги могат да намерят сфера ,в която да прогресират. В допълнение на това, учебното ми заведение предлага отлични перспективи за кариера. До някаква степен бих изпитал удовлетворение да виждам (и да участвам в) доизграждането и доразвиването на средата си. Не пренебрегвам значителните негативи, но те не биха изчезнали без усилието на работещите в здравеопазната система и гражданската общност като цяло.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Избирам да не отговоря на този въпрос, тъй като заплатата на отделните кадри би следвало да бъде строго индивидуална и да не подлежи на обсъждане от трети лица. Намирам го и за некоректна тема за коментар от колеги.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Намирам средата си за удовлетворяваща нуждите ми. Апаратурата в лечебните заведения, до които съм имал достъп като обучаващ се, отговаря на световните стандарти. Медицинските сестри са отделни професионалисти, имащи своя значима роля в здравеопазната система. Те работят заедно с лекарите, за да реализират лечебния процес, не са там за лекарски комфорт. Осъзнавам липсата на такива кадри в цялостен аспект в държавата.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Няма как да бъда безпристрастен по отношение на агресията по адрес на лекарите. За мен е крайно нелогично да бъдат отправяни каквито и да са били негативни действия по съсловие, чиято цел е единствено да поддържа живота и здравето на гражданите. Част от отговорността за съответната агресия придавам на крайно негативното отношение към медиците сред широката общественост. 

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Би било несериозно от страна на студент да отговори на този въпрос, лично съм имал само косвени контакти с начина на работа на Националната здравноосигурителна каса. Само компетентен персонал, който е в договорни отношения с касата, би могъл да коментира.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Позовавам се на казаното от мен в другите въпроси: определено не мога да претендирам компетентност по отношение на необходимите промени. По мое скромно мнение е редно именно работещите в системата да имат най-голяма гласност относно промените в нея и частният медицински сектор да получава повече подкрепа и защита. Подобрения в тази насока биха дали многобройни ползи – от по-доброто качество на работа в системата (и съответно здраве на обществото) посредством по-удовлетворените здравни работници, до привличане на чуждестранни инвестиции (и превръщане на страната ни в атрактивна дестинация за извършване на медицински процедури на чужденци).

- А на етичните стойности в гилдията?

- Етичните ценности на лечителите не са търпели значителни промени през вековете, не намирам нищо нередно в тях като цяло. Лекарският труд си остава труд, при това със значителна първоначална инвестиция в образователен аспект и едно от най-големите нива на напрежение и опасност за здравето и живота. Това означава, че заслужава пропорционално заплащане. От гилдията си бих искал да видя повече колегиалност и подкрепа между членовете ѝ и по-голяма ангажираност по отношение на общественозначими въпроси, най-вече когато касаят сектора ни.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани реформи в системата през последните години?

- С наличието на много разнородни интереси, които не позволяват смислена реформа в определена насока. В по-малка степен на честата ни склонност към безучастие във вземането на решения.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Хората, от чиито постъпки зависи бъдещето на здравеопазването, са младите специалисти и обучаващите се медици, към които се причислявам и аз. Бих им казал да бъдат безупречни в обучението и в практиката си, безкомпромисни в морален план, да не позволяват да бъдат потискани от външни фактори. Необходимо е да не бъдат безразлични към въпросите, които касаят здравеопазването като цяло, и да не странят от участието във вземането на решения за тях. Що се отнася до настоящето, а то е по-важно, апелирам управниците ни да се вслушват в исканията на медиците, защото този персонал е дефицитен навсякъде по света и веднъж загубим ли си медицинските работници, трудно ще ги върнем обратно.



Пандемията показа, че няма кой да дари кадри

Пандемията показа, че няма кой да дари кадри

За да се мотивират младите лекари, трябва да има изградена система на специализация, в която да няма субективизъм, казва лейтенант д-р Дафина Антонова
Имаме дълг да останем в България

Имаме дълг да останем в България

Един от водещите минуси на системата е липсата на електронно здравеопазване, казва Мила Киркова
В България специализантите са недооценени

В България специализантите са недооценени

Силно се надявам пандемията да покаже, че няма нормално функционираща държава без добро здравеопазване, казва Борис Динков
Здравната система е неспособна да задържи младите

Здравната система е неспособна да задържи младите

Агресията се дължи на сблъсъка между два скоростни влака – преуморения персонал и изплашения, неуверен и първосигнален пациент, казва Георги Нанов
Преглед

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябва ли всяка болница да лекува пациенти с КОВИД-19?

Банер
Октомври 2020 Предишен Следващ