Грипът е по-масов, но протича по-леко

Заради липсата на ваксини, имахме 40% спад при задължителните имунизации, казва д-р Ангел Кунчев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Кунчев, какво предвиждат националните програми за профилактика на рак на маточната шийка и на ротавирусните инфекции?

- Те имат две общи неща и две коренно различни. Общото е, че реимбурсирането на имунизацията от касата за този, който иска да си я направи, се оказа много удачен. Защото така въвеждаш нов антиген, без да го слагаш в задължителния календар и даваш възможност на всеки, който е преценил, че иска имунизация, да я направи без да плаща за това. А и двете ваксини са нови, което значи и скъпи.

От друга страна програмите са различни, защото тази за рак на маточната шийка е стара. Макар че имаше страхотен отлив след случая с момичето миналата година, въпреки че всички експерти и проучвания са категорични, че няма връзка между проблемите му и ваксината.

- Какво е покритието на населението с тази ваксина у нас?

- Във Великобритания например обхватът е над 70%, а у нас сега е едва 5-6 процента, но започнахме много добре – с около 25%. За начало това не беше никак лошо, особено като се сравни и с другите балкански страни. Ако бяхме задъражали това ниво и бяхме започнали да вдигаме обхвата, щяхме да спасим много момичета. Сега трябва да преодолеем този стрес и да осигурим достъп до ваксината, като продължим програмата. Трябва да започнем и кампания за информиране на родителите. Според мен училищно базираните кампании са най-добрите, защото практиката го е доказала.

- Какво представляват те?

- При тях всичко се извършва в училище – така е в Англия, Ирландия. Там се дава информация на родителските срещи, дава се информация и на децата, защото те вече са на 12-13 години и могат да осъзнаят какво е полезно за тяхното здраве. Освен това самото изпълнение на програмата става в училище на базата на съществуващите кабинети.

- У нас мисли ли се за такъв модел?

- В програмата, която беше приета, не беше заложена голяма промяна. Ние сме ангажирали в голяма степен общопрактикуващите лекари, защото те общуват най-много със семейството и знаят най-много за неговия статус. Логично е да са в основата на нещата. Доколко можем да съчетаем това с училищните здравни служби, където ги има и да подпомогнем дейността на общопрактикуващите лекари е друг въпрос.

- Какъв ще е механизмът за поставяне на ротавирусната ваксина?

- Моделът ще е аналогичен – който иска да направи имунизация на детето си до 2 години отива при своя общопрактикуващ лекар. При него ще се реимбурсира стойността, след като е отчетена имунизацията, така че да няма търгове, предварително купуване на количества, които ще седят, ако не се оползотворят.

- Трябва ли родителите сами да си купуват ваксината или джипито ще им я осигурява?

- Общопрактикуващият лекар ще я осигурява, поставя, съответно касата ще превежда сумата към доставчика и към лекаря за самата манипулация.

- Откога могат родителите да се възползват от поставянето на ваксината?

- Вероятно ще има нужда от малко време, за да се създаде организацията. Бяхме предвидили кодове за имунизацията, но софтуерът не може да ги отчита, така че ще се наложи да се направят спешни промени. Но дори да отнеме месец-два, не е фатално, защото сега има и грипна епидемия. Надявам се от пролетта програмата да стане достъпна и хората да я ползват. Ваксината е в имунузационния календар на 11 страни и се слага на капки, което също облекчава прилагането й.

- Какво е разпространението на ротавирусните инфекции сред децата?

- Между 300 и 600 на 100 000 деца заболяват и се нуждаят от сериозно лечение. През последните две-три години ние започнахме да правим проучвания с участието на няколко университета и големи болници, те потвърждават тези данни.

- Защо са опасни ротавирусите за децата?

- Защото те са едни от оссновните причинители на ентероколити в детска възраст - между година и две. За съжаление някои от тях протичат в много тежка форма.

- Има ли вероятност този режим на заплащане на ваксините да се приложи и за други имунизации – за грипните например?

- За мен има логика това да стане за няколко ваксини. На първо място сред тях е грипната, защото покриваемостта при хората над 65 години е ниска и изпускаме много болни сред тях. Може да се разсъждава и за Хепатит А, но при рисковите групи. Третата ваксина е варицелната, но там не сме напълно единодушни.

- Какво е покритието със задължителни имунизации в страната?

- Не можем да правим изводи в момента заради липсата на ваксини през последните две години. Най-голям е спадът при тези имунизации, които липсваха на пазара. След това имаше един период на наваксване и издирване на неимунизираните деца. Но, ако считаме, че от втората половина на 2016 г. имаме ваксини, се надявам, че нещата ще се оправят.

- Липсата на ваксини през тези две години до какъв спад доведе в покритието?

- Много сериозно, около 40% от децата бяха неимунизрани. Когато 5-6 месеца нямаш нужния продукт, остават много неимунизрани деца, които после започваме да ги издирваме и да ги имунизираме. Лошото е, че липсващите ваксини бяха многовалентни – 5- и 6-, напрактика това е половината имунизационен календар.

- Колко време ще отнеме да се наваксат пропуските?

- Би трябвало в рамките на миналата година да са наваксани, но предстои да видим дали е така.

- С колко това увеличава риска от възобновяването на отдавна забравени болести като полиомиелит, морбили?

- Различно е, защото те са в различна степен на изкореняване. Някои - като поломиелит, тетанус, дифтерия, са унищожени отдавна. Но за тези, при които има циркулация, като морбили, рубеола, рискът от възникване е много по-голям.

- Има ли към момента огнища?

- Не, нямаме морбили за разлика от Румъния, където случаите вече минаха 1000, и има включително 4 смъртни изхода.

- Имате ли опасения, че тази година отново може да има проблеми с набавянето на ваксини за задължителия календар?

- Мисля, че не. Производителите ни уверяват, че сривът е преодолян. Но ваксинационното производство е много трудно и дори при най-малко съмнение за качеството се унищожават цели партиди.

- Докъде стигна грипната епидемия?

- Тя се развива според очакванията ни с две изключения – че започна по-рано и по-интензивно от друг път. В момента около една трета от страната е в eпидемия. Предполагам, че следващите една-две седмици ще обхване всички региони, като ще започне да спада заболеваемостта там, където сега има епидемия. Но броят на засегантите е много голям. По данни на колеги от други страни, където грипът дойде още по-рано, той е два и три пъти по-голям от нормална грипна епидемия.

- Защо?

- Защото е много нов грипът. Вирусът А(H3N2) беше намерен за пръв път в края на 2014 г., не е циркулирал в Северното полукълбо и хората нямат изграден имунитет. Допълнителните промени в генотипа на вируса му дават още по-големи възможности.

- Как протича този грип – по-тежко от пандемичния или не?

- Това е добрата новина – поне за момента не забелязваме отклонения нито при клиничната картина, нито на усложненията. Разбира се, когато говорим за няколкостотин засегнати и дори милион, усложнения настъпват. Имаме вече и менингити и енцефалити, но те са дори по-малко от нормалното.

- Тоест много хора карат грипа на крак?

- Има и такива организми, при които грипът минава с лека температура и без усложнения, но масово се налага да остане човек вкъщи. Едно такова лечение в рамките на три-четири дни е препоръчително и за пациента, и за избягване на заразяването на други хора.

- Студът как ще се отрази на грипа?

- В научната общност има много спорове доколко студът влияе на грипа. Всички са единодушни, че не е много, защото при започнала грипна епидемия и при лесния начин на предаване на вируса, тя ще продължи. Но екстремно ниските температури забавят процеса, може би, защото хората по-малко контактуват. Така че, очакваме студът да забави епидемията, особено, след като има и ваканция.

- Имаме ли повод за притеснение заради птичия грип?

- Да, неприятно е съвпадението и на единия, и на другия грип, защото допълнително се създават рискове. Нормално беше прелетните птици да носят вируси, но има две бариери, които са много важни. Едната е вирусът да не премине от дивите на домашните птици, а другата да не премине от домашните на човека. За момента първата е преодоляна, 26 са огнищата вече на птичи грип, като повечето от тях са и в големи ферми. Това има дори икономически ефект, защото над 120 000 пернати ще бъдат унищожени.

Втората бариера е по-важна, изпратили сме указания навсякъде, където има огнища, че лекарите трябва да мислят за птичи грип при наличето на тежка вирусна пневмония и да вземат проби от пациента. Преминаването на вируса между животните и човека е трудно, но пневмониите, които той предизквиква, са много тежки, а смъртността е 45-50 процента. Това е нещо, което искаме да избегнем.

- Има ли как да стане това?

- Да, затова има кризисен щаб, в който вече се включи МВР и ДАНС, за да се ограничат заразените периметри и да няма износ на животни от тях.

- Как става заразяването на човек от птица?

- По всякакъв начин при много близък контакт със заразена птица. Яденето не е най-характерният, но у нас е възможен, защото хората, които намират умрели птици, ги консумират. Най-опасно е при хора, които работят с птици в задния си двор или в големи ферми и не ползват маски, нито други защитни средства. Чрез запрашаването обаче вирусът може да се вкара у дома.

- Ако човек е болен от грип, по-опасно ли е евентуалното заразяване и с птичи?

- Да, тогава има много голяма вероятност от смъртоносен изход.

- Какво да правят хората, за да се защитят?

- Първо, ако намерят умряла птица, да не я пипат, камо ли да я разфасоват и ядат. Вместо това трябва да се обаждат на ловно-рибарския съюз. Хората, които забележат по-висока смъртност в двора или фермата си, също трябва да съобщават на властите, а не да се опитват да крият опасността. Също така трябва да спазват хигиена – да не влизат вкъщи със същите дрехи, с които са били при птиците, да не ядат и пият нещо, докато са при тях.