Любчо - героят на баба и дядо

„Да ме обича!“. Този отговор чувам, когато питам Любчо какво работи баба му. Задавам му и въпроса как е, а той без да се колебае ми отвръща, че е много добре. Едвам сдържам сълзите си и се чудя как едно 14-годишно момче може да бъде толкова силно въпреки нелеката му диагноза- детска церебрална парализа. Досега бях чувала за него от репортажи по телевизията и очаквах да видя срещу себе си едно свито дете, което едвам ходи и не може да комуникира нормално с хората. То обаче ме учуди още от самото начало, защото заедно с баба си успя да извърви разстоянието от колата до заведението, в което трябваше да си поговорим.
Една трагедия бележи завинаги живота на момчето и от тогава баба му и дядо му са неговия свят. Пиян шофьор блъска родителите му на пешеходна пътека в София. Той е още в утробата на майка си, в осмия месец. Тя загива на място, а лекарите се борят за неговия живот. По-късно си отива и баща му. Така започва историята на Любомир Еленков, който бива спасен, но получава тежки увреждания заради инцидента и преждевременното му раждане. „Той започна да лази по корем на година и 8 месеца. Дясната му страна е увредена повече, с лявата се придвижваше, а с другата само компенсираше. И аз бях толкова наивна, мислех си, че с тогавашната рехабилитация ще пропълзи, после ще започне да лази, а след това ще стане и да ходи“, обяснява Саня Христова, бабата на момчето, която 14 години е неотлъчно до него. И през сълзи разказва как внучето й е започнало да лази едва на 4 годинки, когато другите деца вече са играели навън, а преди около 5 е успяло да верикализира тялото си. „Едва преди 3 години започна да прави самостоятелни крачки. Това е нашето ежедневие, нашият живот“, добавя тя.
Близо 6 години „Българската Коледа“ помага на Любчо за неговото лечение. Баба му кандидатства за инициативата когато той е на 4, но през последните години решава да не подава молби, за да може и други болни деца като него да получат шанс за нов живот. Междувременно много добри хора помагат с каквото могат за рехабилитацията на момчето, която е ежедневна. „Едно момиче направи Фейсбук страница, за което съм й много благодарна. Друго момче пък ми предложи да направи сайт и малко по малко помощта идва за детето, а тя ни е изключително нужна“, казва Саня Христова, която води внучето си на водна гимнастика от бебе. Освен, че обича да плува, Любчо ходи с голямо удоволствие и на конна езда, но заради последните му операции се налага да се възстанови, за да може отново да се срещне с треньора си Камен Генчев. „Да съм на кон е полезно“, изтъква Любчо и добавя, че любимото му конче се казва Вселена. „Ние за ежедневните неща, за лекарства, част от процедурите, се справяме, просто тези големите пера като операциите са ни по-трудни“, добавя баба му.
Една от най-тежките операции на Любчо е на тазобедрена става и колената. Тя струва 15 600 евро и е извършена във Виена. През април 2016 г. лекарите махат импланта от дясната тазобедрена става и Любчо претърпява много сложна интервенция на стъпалата. „Детето беше 7 седмици в гипс. И тепърва наново се възстановява. Много е тежко, много е трудно, но се справяме“, разказва още бабата на момчето. Двамата са били и на рехабилитация в Словакия, която води до много добри резултати. „Мога да ви кажа, че детето го носех на ръце като отидохме, а после само си излезе от клиниката. Почти върна старото си положение преди да направим операцията на стъпалата. Вижда се някакъв напредък, но следоперативният период е доста дълъг“, добавя жената. През юни 2017 г. тя и внучето й трябва да заминат отново в чужбина за поредната операция, която струва около 6 хил. и 500 евро без самолетните билети.
„Хайде, от 14 часа съм на рехабилитация в Дружба“, прекъсва ме Любчо и дърпа ръката на баба си, за да тръгват, защото ще закъснеят за часовете му с Дилена Балабанова, която му помага да се раздвижва. Преди това той ходи на училище. „Уча в 132-ро в Бъкстон”, казва той и добавя, че е в осми клас. Уточнява обаче, че там не му харесва, защото няма асансьор и му е трудно да се качва по стълбите. Въпреки това настойниците му гледат той да не пропуска часове, дори у тях всеки ден го посещава учителка, която се занимава с него допълнително. „Имаме ресурсно подпомагане, иначе сме в редовна паралелка. Но ни е много трудно, защото финната му моторика е нарушена, има дислексия, обръща цифри, разменя букви. Мило ми е, защото той има съхранен интелект, умен е, има желание. Въпреки многото проблеми мога да кажа, че съумява да се справя, послушен е, кротък е“, обяснява Саня Христова и с усмивка добавя, че наскоро Любчо получил заслужена четворка по математика, което за него е повече от шестица. „Ще си я поправя на двойка“, шегува се момчето, което обожава да слуша народна музика. Но споделя, че докато с баба му са били във Виена за операцията, отишли на опера и произведението „Четирите годишни времена” на Вивалди много му харесало.
„Много хора ни помагат, много се отзовават. Много съм доволна не само от материална гледна точка, а и от емоционална. Искам повече да е сред хора, да има приятели. Колкото и да има човек желание да общува с него обаче, той губи интерес, бързо се уморява, сменя настроенията“, казва бабата на момчето и изтъква колко хора й се обадили, за да зарадват Любчо по празниците. Сумите, събрани по сметката му пък растат с всеки изминал ден. В навечерието на Коледа, след благотворителна изложба на Красимира Василева, са събрани 183167, 38 лв. за Любчо. Фотографът снима ежедневието му в продължение на няколко месеца, а снимките й бързо се разпродават в името на каузата. Групата „Фондацията“ пък дава за него 1448, 53 лв. , дошли от приходите от техен концерт, организирани са и още няколко инициативи в помощ на момчето. Целогодишно му помагат и жените от групата „Плетем, за да прегърнем дете“ и парите от техните закупени плетива отиват за Любчо и други болни деца. „Много се вълнуваме, за нас всяко едно мероприятие е много мило изживяване, но просто така всичко наново преживяваме, а то не е забравено. От една страна е мило, трогателно, това са добри, сърдечни хора, подали ръка на моето внуче, но болката за мен е страшна“, казва Саня и не крие, че всеки един жест значи много за нейното внуче.
Любчо се нуждае не само от финансова помощ, а и от обич и внимание, за да бъде като другите деца. Ако искате да помогнете за неговото лечение, може да посетите страницата „Подай Ръка – Дари Надежда За Всеки“, където ще намерите албума с различни плетива, които се продават в подкрепа на момчето. Тези, които имат възможност да дарят пари, могат да го направят като ги преведат по сметката:
RAIFFEISEN BANK
IBAN: BG25RZBB91551000646190
BIC: RZBBBGSF
Lybomir Ivajlov Elenkov
Любомир Ивайлов Еленков

От пеенето до аутопсионната зала

Зъболекарят от България, който превзе света

Лекарят изобретател
За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекарят, който отказа да е депутат

Най-младият член-кореспондент на БАН

Венчана за науката

Пантата, който избра да е хирург

Доктор Миро
