135 години от Съединението

разделените български области
не спират. Най-силни са те между живеещи в Княжество България и Източна Румелия, където се и заражда общонационално движение за обединението между двете територии.
В някои селища на Източна Румелия се създават чети по подобие на тайните комитети отпреди Освобождението. Така се дава началото на нов български таен революционен комитет. Негов ръководител е Захари Стоянов, който се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата. Първоначалният замисъл е присъединяването на областта да стане заедно с присъединяването на другите
откъснати от Княжеството
български райони. Това се оказва невъзможно заради неподходящата международна обстановка в онези времена. Така на преден план излиза задачата да се реализира присъединяването поне на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. Следват неуспехи, затова през лятото на 1885 година се избира нов състав на тайния революционен комитет. Той издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър Първи Батенберг. Предприети са бързи действия за спечелване на командири от източнорумелийската милиция. Решава се акцията да се проведе в средата на септември 1885 година. Но българите не могат да чакат, започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина актът на Съединението да се ускори.
След бунтовете следва и
военен преврат на 6 септември 1885 г.,
очаквано подкрепен от българския княз Александър Първи Батенберг. Бунтът минава без кръвопролития.
Съединението на страната ни подтиква съседните балкански държави да се обединят трайно срещу идеята за автономия на Македония и Одринско. От подобна алтернатива Виликите сили също нямат интерес.
Актът на Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. Османското съгласие си има цена. България отстъпва на империята Кърджалийска околия. Следват опити за нови разделения, но след Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен.
Честит празник, сънародници!

Христос Воскресе!
