Коприва и сьомга за здраво бебе

Бременната жена има увеличени потребности от енергия, белтък, много витамини и минерали, но това не означава, че трябва да яде за двама, обясни проф. Петрова. По думите й, препоръчителното наддаване на тегло през бременността е 10 - 12.5 кг, но при много слаби преди забременяването жени, то може да достигне 18 кг, а при пълните - не повече от 11.5 кг. „Недостатъчното наддаване на тегло на майката през бременността допринася за раждането на бебе с ниско тегло – под 2.5 кг, което увеличава инфекциозната заболеваемост при детето и риска от “програмиране” на хронични заболявания в зряла възраст като сърдечно-съдови болести, диабет тип 2. Голямото наддаване на тегло често води до усложнения по време на бременността и раждането”, уточни експертът.

Според проф. Петрова през 2-ия триместър на бременността енергийните потребности са увеличени само с 260 ккал, а през 3-ия триместър - с 500 ккал дневно. Тази допълнителна енергия трябва да се приема от храни, богати източници на белтък, витамини и минерали. „Ограничавайте храните и напитките, богати на захар, които внасят много енергия и са бедни на необходимите за плода хранителни вещества”, препоръчва диетологът.

Проф. Петрова пояснява, че растежът на плода, плацентата и матката зависи от адекватния прием на белтък. Висококачествен протеин, който е източник на всички необходими аминокиселини се съдържа в месото, рибата, яйцата, млякото и млечните продукти, като месото трябва да е постно, млякото и млечните продукти - с намалено съдържание на мазнини. Ето още няколко съвета, които даде на бременните експертът по хранене:

 

ВИЗИТКА Проф. д-р Стефка Петрова e експерт в Националния център по обществено здраве и анализи, водещ специалист в областта на храненето, хранителната епидемиология и хранителната политика с голям национален и международен опит. Има две специалности - токсикология и хранене и диететика. Специализирала е в САЩ, Англия, Италия и др. Ръководител и участник в 25 национални и 12 международни научни проекта. Участва в разработване на наредбите на МЗ за здравословно хранене в детските заведения и училищата, и е основен автор на ръководства за хранене на деца от кърмаческа до 18-годишна възраст. Член е на Световната мрежа на експертите по хранене в ранния живот и редица национални и международни експертни групи, свързани с храните и храненето. Обучава лекари специализнти и докторанти по хранене и диететика. В продължение на 25 години е била ръководител на направление „Храни и хранене”, 16 години - национален консултант по хранене на МЗ и представител на България по хранене в Европейското бюро на СЗО. Била е зам.-директор и директор на Националния център по обществено здраве.

 

 

1. Дълговерижните омега-3 мастните киселини са необходими за развитието на нервната система на плода, затова при бременност е препоръчителна консумацията на риби като сьомга, сардини, херинга, скумрия, които са техен основен източник. Трябва да се избягват обаче акула, риба тон, риба меч, миди, тъй като те имат способност да натрупват живак. В редица семена (ленено, сусамено, чия) и ядки (орехи, бадеми) се съдържат по-късоверижни омега-3 мастни киселини, които в организма частично се превръщат в дълговерижни.

 

2. По време на бременност потребностите от желязо са значително повишени и съществува риск от железен дефицит, който може да се отрази неблагоприятно върху развитието на плода. Източници на лесно усвоимо желязо са месото и рибата. Много растителни храни (спанак, коприва, боб, леща и др.) са богати на желязо, но от него се усвоява малко количество, поради потискащия ефект на съдържащите се в тях фитати и фенолни съединения. Консумирайте с тези храни зеленчуци и плодове, богати на витамин С (чушки, цитрусови плодове, киви, и др.), тъй като витамин С значително повишава усвояването на минерала от тях.

 

3. Витаминът фолат (фолиева киселина) играе много важна роля за формирането на невралната тръба на плода - костният канал, в който се разполагат главния и гръбначния му мозък. Той се формира от 21-ия до 28-ия ден на бременността, когато жената все още не знае, че е бременна. Фолиевият дефицит при забременяване води до непълно затваряне на невралната тръба, вроден дефект, наречен спина бифида, водещ до инвалидизация на бебето или смърт. Потребностите от фолат по време на бременност са значително увеличени и е много трудно да бъдат удовлетворени само от прием на храни, съдържащи витамина. Основна причина е, че фолатите, които са натуралната форма на витамина, се намират в сравнително малки количества в някои храни (салати, спанак, броколи, червено цвекло, боб, леща, яйчен жълтък, пълнозърнест хляб) и се усвояват в малка степен. Натуралните фолати също така се разрушават много лесно при обичайните начини на готвене.

Ето защо се препоръчва всички жени, които имат намерение да раждат да приемат 400 мкг дневно от този витамин като хранителна добавка поне 3 месеца преди забременяването. Така се осигурява добър старт при евентуално забременяване, като рискът от дефекти на невралната тръба на плода намалява  значително - с около 70%. Фолиевият дефицит през бременността може да бъде причина също за отлепване на плацентата и спонтанен аборт, забавено развитие на плода, преждевременно раждане и др. Затова приемът на 400 мкг дневно фолиева киселина като хранителна добавка е препоръчително през цялата бременност.

 

4. По време на бременност трябва да се консумират достатъчно богати на калций храни. Най-добри източници на лесно усвоим калций са млякото и млечните продукти. Киселото мляко е особено полезно, поради действието на млечнокиселите бактерии, които подобряват храносмилането и имунитета, намаляват чревните разстройства и намаляват запека.

 

5. Йодният дефицит по време на бременност може да доведе до изоставане в умственото развитие на детето. Затова е много важно да не се губи йод от йодираната сол - тя трябва да се съхранява в плътно затворени съдове, да се добавя към готовото ястие, а не преди или по време на готвене.

 

6. Високият прием на витамин А по време на бременност може да предизвика нарушения в развитието на плода. Избягвайте консумацията на черен дроб, който съдържа много големи количества от този витамин,  не приемайте хранителни добавки, съдържащи витамин А или рибено масло. Яжте повече моркови, домати и други оранжево-червени зеленчуци и плодове, богати източници на бета-каротин, който в организма се превръщат във витамин А.

 

7. Не е препоръчително да се ограничава приемът на алергенни храни по време на бременност, освен ако майката няма алергия към някои от тях. Избягването на мляко, яйца, риба, ядки или други потенциални алергени през периода на бременността не допринася за превенция на алергии при детето, докато рискът от недохранване на майката и потенциалните вреди за плода могат да бъдат значителни.

 

8. Голямата консумация на алкохол през бременността, особено през първите месеци може да предизвика сериозни увреждания на нервната система на плода. Най-добре е бременните жени да избягват алкохола, тъй като не е изяснено какви количества не  предизвикват увреждания.

 

9. Ограничавайте кафето и други напитки, съдържащи кофеин до 1-2 чаши дневно, тъй като високият прием на кофеин по време на бременност се свързва с ниско тегло на новороденото.

Според проф. Петрова от особено значение за бъдещите майки е да спазват стриктно хигиената при приготвянето на храните, всички зеленчуци и плодове да се мият старателно, месата и яйцата да се сваряват добре. „Не пийте  сурово прясно мляко, не яжте меки незрели сирена, за да предотвратите бактериални инфекции и паразитози, които могат да увредят развитието на плода”, казва експертът по хранене.