Интервю

Дефицитът на патолози пречи на доброто лечение

04-01-2017 09:04
180 специалисти биха могли да покрият нуждите на болничните заведения в страната, казва доц. Анна МиховаДефицитът на патолози пречи на доброто лечение
Ваня
Ваня
Гъркова
vaniagarkova@abv.bg
Патолозите у нас са не повече от 90, като близо 20% от тях са в пенсионна възраст. Защо тези специалисти са изчезващ вид, може ли този дефицит да бъде преодолян, попитахме доц. Анна Михова. Тя е национален консултант по патология, има над 40-годишен професионален опит в тази област.

-Доц. Михова, знаят ли хората в какво се изразява труда на патолозите и до колко голям е дефицитът на тези специалисти в България?

- Сред лаиците трудът на патолога е свързан само с аутопсиите. Тази представа е свързана вероятно и  с американските криминални филми, в които патологът извършва и съдебномедицинска аутопсия. В САЩ обаче  за разлика от България  съдебната медицина е интегрирана в патологията, така че  патологът работи и съдебна медицина, докато при нас клиничната патология и съдебната медицина са две отделни специалности. Клиничната патологията е самостоятелна специалност, тя не е свързана с изследване на насилствената смърт. През последните години броят на извършените аутопсии е много редуциран, независимо значението им като контрол на качеството на лечебно-диагностичния процес. Всъщност основната задача на патолога е да диагностицира заболявания на живите пациенти, да проследява ефекта от проведеното лечение,  да осъществява профилактика на болестите. Без диагнозата на патолога не е възможна коректно лечение  на голяма част от заболяванията. Следователно, естествено е че дефицитът на специалисти патолози рефлектира неблагоприятно върху здравния статус на населението.

-Има ли статистика колко са кадрите в момента и какъв брой по принцип трябва да бъдат в отделните части на страната?

- Според мен, в момента в страната, има почти двойно по-малко патолози от необходимия брой, а  част от тях са вече в пенсионна възраст, но продължават да се трудят, това формира друга тенденция- застаряване на кадровия състав. Така се затруднява диагностичния процес както като качество, така и като срочност на диагнозата. Това забавя лечението и рефлектира върху пациента.

В момента в страната работят около 90 патолога, като може би за медицинските дейности, които са необходими в областта на общата и клинична патология, би трябвало да бъдат двойно повече- 180. Има и известно неравномерно разпределение на патолозите в страната. От тези 90 почти половината са концентрирани в София. Над 50 са софийските патолози, което вероятно е във връзка с големия брой болнични заведения в столицата, доколкото ми е известно те са над 30 и тези патолози трябва да покрият диагностичните нужди на въпросните болнични заведения.

- Какви са потребностите от патолози при наличието на 360 болници у нас?

- Всяка блница има определена леглова база и обем на дейностите, които определят  необходимостта  от патолог или патолози. Освен това трябва  да се съобразят и нивата на компетентност на патолозите, които ще работят в съответната болница. Общо взето по медицински дейности за вътреболнична и извънболнична помощ, както вече споменах, са необходими минимум 180 патолога.

- Какво означава недостигът на тези кадри за качеството на лечение на пациенти? При кои болести болницата най-често има нужда от патолог? 

-Трябва да кажа, че лечението на пациентите е в пряка зависимост от професионалната компетентност на патолога и от експертната патоморфологична диагноза. Патологът и патоморфологичната  диагноза са отговорни за това по време на оперативна интервенция каква част от орган, цял орган, много органи, ще бъдат или няма да бъдат отстранени. Освен това дали след оперативната интервенция ще последва друго лечение за пациента, какъв вид ще бъде, дали ще бъде по-агресивно. От патоморфологичната диагноза се определя и как ще бъде наблюдаван пациента и какви изследвания ще бъдат извършени в периода на наблюдението. За много заболявания, освен за онкологичните, за възпалителните, патологът е този, който отчита ефекта от лечението. Тоест по време на  лечението на  заболяването, патологът прави изследвания по искане на клинициста, за да  се прецени  отговора на лечението, дали заболяването се стационира, персистира, прогресира или има пълно възстановяване. Това определя  дали  лечението ще се преустанови или ще продължи с или без корекция. В България се извършват сърдечни, чернодробни и бъбречни трансплантации и чрез биопсични изследвания от трансплантираните органи патологът съобразно искания на терапевта, определя дали има реакция на отхвърляне на трансплантата, дали тази реакция  е остра или  хронична или  се е развил друг болестен процес. От преценката на патолога и клиничните данни терапевта планира последващото лечение на трансплантираните болни.

Важно задължение на патолога е да участва в профилактиката на заболяванията, например на карцинома на шийката на матката, на дебелото черво, на гърдата и други. Той прави патоморфологични изследвания и съответно диагноза с която се   контролират предраковите заболявания и се  проследяват рисковите групи пациенти. Изобщо работата на патолога е многообразна и много високо отговорна. Голямото натоварване с диагностична работа отчасти компенсира недостига на патолози, но редуцира  времето за подготовка и самоподготовка, невъзможност  за специализация и  квалификация. Медицината се развива с бързи темпове и е задължително е перманентното обучение не само на патолози, а на всеки лекар с друга специалност, за да бъде на съвременно ниво. Естествено е, че липсата на обучение влияе неблагоприятно както върху качеството на диагнозата, така и върху нейната срочност.

-Как процедират болниците, когато не разполагат с достатъчно патолози?

На патолозите им е разрешено да работят на втори трудов договор, поради което  голяма част от тях практикуват в повече от едно лечебно заведение. Проблемът е когато второто лечебно заведение е в друго населено място и то е отдалечено на повече от 100 км от това, в което е основния трудов договор. Друга възможност е когато ръководствата на някой болници предлагат по-високо заплащане на труда на патолога. Но това не е решение на проблема, в никакъв случай. Така че, това са механизмите, с които  се постига известна компенсация на недостига на патолози.

- Кои лечебни заведения трябва да разполагат с патолози според медицинските стандарти?

Във всички, в които се извършват хирургични интервенции, в които има клиники по гастроентерология, съответно и в педиатрични болници, с такива клиники във всички, в които има такива отделения, в които лечението на болните налага задължително патоморфологична диагноза.

-Как се процедира когато недостигат такива експерти за съдебни дела?

По разпореждане на Министерството на здравеопазването националният консултант по клинична патология е задъложен да  предаде списък на патолози-експерти, които могат и желаят да участват като експерти в съдебномедицински дела. Това са обикновено  патолози, които са най-опитните, най-добрите и най-компетентните. Това създава допълнително натоварване за патолога, който освен текущата си диагностична работа, която е много голяма по обем, е ангажиран и със съдебномедицински  дела. Това са дела, които се проточват във времето, необходимо е преглед на голяма по обем документация, назначаване на повторни изследвания и консултации.

-Този техен труд добре ли е заплатен?

Не бих казала, че е добре заплатен, но патологът трябва да изпълнява и тези задължения, защото той е специалистът, който извършва контрол и на лечебно-диагностичния процес.  Но в България в повечето сфери на труда  няма  адекватно заплащане.

-Има ли опасност страната ни да остане без патолози след няколко години?

Аз по принцип съм оптимист и не вещая такава песимистична прогноза независимо, че проблемът с патолозите е проточен и не е разрешен във времето. Обнадеждаващо е, че през последните две години постъпиха общо за страната около 20 специализанти по патология. Но не е известно дали тези специализанти ще завършат, ще им бъде ли призната специалност и дали те ще останат да работят в България при условията, които тя им предлага. Защото освен моралната отговорност на лекаря, не само материалният стимул е важен, но и условията, в които работят патолозите, а те рядко са добри.

 

-Тоест тези условията са една от причините, които карат младите хора да учат други специалности?

-Може би причините да не се избира специалността е многообразието на нашата диагностична дейност и изключителната отговорност. Защото с патоморфологичната диагноза, с подписа, който поставя патологът под тази диагноза, той носи отговорност за коректното лечение, най-безопасното за пациента. Ние някакси вече сме приели, че условията могат и да не бъдат добри, но само да има оборудване с апаратура, която да осигури съвременни методи на изследвания, да може да се редуцират възможностите за субективна грешка, да се скъси времето за отговор и в същото време да могат да се приложат новите и иновативни методи за изследване. Така че, причината за недостига на кадри  е свързана повече с голямата  отговорност, натовареността, липсата на време за специализация и разбира се материалния стимул. Всеизвестно е, че винаги има недостиг на пари, винаги има искане за пари, но за лекаря този материален стимул е изключително важен, защото за да се специализира той трябва да си набавя помагала, които са много често от чужбина, да заплащи самостоятелно обучението си в чужбина, в европейските училища, организирани от водещи специалисти патолози.

- Колко е началната заплата на един патолог у нас и може ли да я сравним с възнаграждението на същия специалист в чужбина?

Изобщо не бих я сравнила с тези в чужбина. Недопустимо е такова сравнение. Разбира се, много наши патолози заминават в чужбина на работа. Не бих могла да кажа точно каква е началната заплата на патолога, може би е около 800 лв., като има допълнителен материален стимул за вредни условия на труд. Ако патолого-анатомичната структура бъде оборудвана и направена по стандарт и условията на труд в нея, то те ще са здравословни и няма да има нужда от тези допълнителни заплащания. Естествено е, че в чужбина заплащането, във всички професионални сфери според мен, е много по-високо отколкото в България. Патолозите не се стремят да получат най-високото или то да бъде измеримо с това на специалистите в чужбина, но то трябва да е достойно и да привлича кандидати за специалността, да може да  се създават условия за специализация.  



Да има геномни карти и у нас

Да има геномни карти и у нас

Секвенитарме нашата ДНК, така ще подпомогнем изследванията и по-добрата и диагностика на тежки заболявания, казва проф. Радка Кънева
Какъв морал и етика ще има ИИ зависи от нас

Какъв морал и етика ще има ИИ зависи от нас

Към момента зад експеримента с чипа на Илън Мъск стои ползата, останало е въпрос на регулация, казва акад. Лъчезар Трайков
Проблемът с морбилите е сериозен

Проблемът с морбилите е сериозен

Ваксинационното покритие в България беше повишено през 2023 г., но като цяло е незадоволително, предупреждава проф. Татяна Червенякова
Да си акушерка е призвание

Да си акушерка е призвание

Професията ни обаче не е атрактивна заради заплащането и не се познава достатъчно от обществото, казва Надежда Христова
СЗО посвети януари на РШМ

СЗО посвети януари на РШМ

Това е четвъртата най-честа онкологична диагноза при жените, всяка година тя води до над 300 000 смъртни случая

Спасиха мъж с хондросарком

Спасиха мъж с хондросарком

Сложната операция е осъществена от екипа на проф. Пламен Кинов в ИСУЛ след консултация с двама от най-добрите ортопеди в ЕС, съобщиха от болницата
Създадохме нов протокол за лечение на меланома

Създадохме нов протокол за лечение на меланома

Най-добрите резултати в онкологията се постигат при спазване принципите на медицина на доказателствата, казва д-р Венелин Георгиев
Протоколът е за агресивни кожни тумори

Протоколът е за агресивни кожни тумори

Диагностичният алгоритъмът може да се приложи от всеки лекар, може да е от полза на първите колеги, изказали съмнение, казва д-р Ива Гаврилова
Правилно хранене при диабет по празници

Правилно хранене при диабет по празници

От месото, яйца и риба са подходящи нетлъсти червени меса, пилешко филе, риби, богати на омега-3-мастни киселини, казва д-р Станимира Станчева-Василева
Трансплантологията изисква аскетичен живот

Трансплантологията изисква аскетичен живот

Голямото предизвикателство е да има много донори, да се усъвършенстват и младите колеги да се учат от нас, казва проф. Никола Владов
1 2 3 4 5 ... 58 »
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Февруари 2024 Предишен Следващ