лица

Да надхитриш онази с косата

28-08-2020 07:40
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Да надхитриш онази с косатаД-р Митко Груев и д-р Михаил Михайлов от болницата в Добрич изтръгнаха от ръцете на смъртта две 60-годишни жени с КОВИД
В началото на месеца, когато с всеки изминал ден положението в mногопрофилната болницата в Добрич ставаше все по-критично заради липсата на лекари, а директорът й бе уволнен заради лошата организация в условията на КОВИД-19, двама анестезиолози с оскъдния си екип спасиха две жени с изключително тежка форма на инфекцията. Те водиха близо 20 дни борба за живота на 60-годишните Гюляр и Дарина. С лекарства и най-вече с интубация лекарите ги излекуваха. Единият от тях е д-р Митко Груев - завеждащият Отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение (ОАРИЛ), другият е ординаторът д-р Михаил Михайлов.
И двамата видимо се стесняват да се говори за стореното от тях, като за нещо изключително.

„Направихме това, което се изисква от всеки лекар в подобна ситуация, казва шефът на ОАРИЛ д-р Митко Груев. 

Нямаш време за много умуване.


Премисляш за броени минути каква е практиката в борбата с новия коронавирус по света, какво си прочел в последната научна статия и според това, прилагаш смело. Защото онази с косата не чака. Един от двама ви трябва да бъде пръв. Целта е да не е тя.", допълва той. Колкото и късно да се прибере у дома след тежък случай, д-р Груев не си ляга преди да си е сверил часовника с това, което казват чуждестранните светила за КОВИД и неговото лечение в специализираните електронни издания. Категоричен е, че дипломата не те прави лекар. За да имаш моралното право да лекуваш, трябва постоянно да научаваш нови неща, да си в крак с новото от твоята специалност в медицината. Затова той насърчава младите лекари за участия в семинари, научни срещи и online обучения. Независимо, че е завеждащ отделение, д-р Груев не се смущава самият той да седне зад банката в аудиторията на медицинско събитие.

„Ние, лекарите, сме длъжници на пациентите. Трябва да им дадем всичко, на което са ни учили и което сме научили, казва той.

Добрич не е Ню Йорк,

но това не означава, че нашите болни заслужават по-малко от американците. Задължени сме, клели сме се с Хипократовата клетва. Когато я изрекох, беше най-силният момент в живота ми. Тогава осъзнах истински, че съм лекар", каза д-р Груев. И се вижда, че в думите му няма никаква поза. Той е завършил Медицинския университет във Варна, специализирал е анестезиология и практикува тази професия вече 43 години, все в болницата в Добрич. Съвсем не се изживява като супермен в бяла престилка. Не крие, че се е случвало да се чувства и безпомощен до реанимационното легло на пациента. Макар и да е наясно, че той и екипът му са направили всичко необходимо, дълго време след това се пита дали нещо, все пак, не са пропуснали.


Подобно на своя шеф д-р Михаил Михайлов,

работи в болницата от 1997 година. И подобно на него не брои часовете и минутите до края на дежурството. Когато двете жени Гюляр и Дарина са приети в болницата, състоянието им е безнадеждно. Мнозина лекари, дори в по-реномирани лечебни заведения биха вдигнали ръце пред тези случаи – и двете с висока температура и раздираща кашлица, но в съзнание. Медиците и до момента недоумяват как така те не са потърсили по-рано спешна помощ. Въпреки състоянието им, след кратко обсъждане с д-р Груев, д-р Михаил Михайлов ги включва на интубация нищо, че световните експерти в последно време се изказват против този метод и го допускат само при крайна нужда.

„Всеки случаи е индивидуален. За тях той беше подходящ, казва анестезиологът. – Напълно възможно е някои

анестезиолози да бъдат подведени

от факта, че пациенти, макар и в тежко състояние с нарушено алкално-киселинно равновесие и смущения в белия дроб, са адекватни и комуникират. Това ги заблуждава, че е рано за интубация. Ако се изчака по-дълго време и човекът не бъде включен към апарат, ще отпадне бързо. За кратко време ресурсът на организмът му ще се изчерпи, няма да може да ни помага в борбата с КОВИД-19", пояснява д-р Михайлов. Точно затова екипът взел решение да включи Гюляр и Дарина към апаратите. По думите му, двете жени са имали силна воля за живот, което също е помогнало за оздравяването им. Към момента няма други толкова тежки случаи, като техните. Лекарите в ОАРИЛ обаче са готови за нови, защото Добрич е областта с много висок брой заразени – 580 души от началото на пандемията до сега. Затова и медиците, макар и да не са на дежурство, са на разположение. Самият д-р Михайлов не помни

откога не е имал пълноценна почивка.

Когато е в болницата, по 8-10 часа, че и повече, е в защитно облекло - с шлем, ръкавици, маски и всичко необходимо. Не крие, че то в някои случаи пречи, но без него няма как да се влезе в отделението при болните. Въпреки че самият той, както и колегите му спазват всички санитарно-хигиенни изисквания, лекарят се безпокои да не занесе инфекцията вкъщи. Притеснението му е, че съпругата му е директор на детска градина. Освен това, те се грижат и за възрастните си родители, които като повечето пенсионери, са с куп хронични и рискови заболявания. Д-р Михайлов обича да пътува, но в следващите година и половина - две, докато трае пандемията, както прогнозира Световната здравна организация, не може да си представи, че ще пътува заради заетостта в болницата. Надява се обаче в края на септември или в началото на октомври

да вземе най-сетне отпуска

и да отиде на море поне за няколко дни, та дори времето да е лошо. Не че не е ходил това лято. „Бях там и то точно три пъти. Е, вярно е, че беше за по половин ден, колкото да поплувам малко", шегува се д-р Михаил Михайлов.  Преди закъснялата лятна ваканция, за която още не може да се каже, че му е в кърпа вързана, се надява да има поне два свободни дни, да мързелува пред някое научно-популярно предаване или поне да си пусне любимите Deep Purple.

Шефът на ОАРИЛ д-р Митко Груев също не е имал пълноценна отпуска, както впрочем и всички останали в болницата, откакто е започнала пандемията. За да компенсира липсата й, със съпругата си, пенсионирана медицинска сестра, използват всеки почивен ден да отскочат до вилата на 6 км от града. Твърди, че градинарската работа го разтоварва. И не пропуска да каже, че дори има успех в това начинание –

откъснал домат цял килограм

от собствената си реколта. Ако пък се случи и цял свободен уикенд, семейството непременно кани приятели на барбекю. Това са и най-сладките моменти в живота на съпрузите, откакто КОВИД превзе света. Д-р Груев все още не е наясно дали ще бъде в почивка тази събота и неделя. Но въпреки това си е приготвил томче на Теодора Димова – любимата му съвременна писателка. Дори да отскочат до вилата само за броени часове, ще се разведри с някой и друг неин разказ.



Афганистанката с българско сърце

Афганистанката с българско сърце

Д-р Шакилла Нури Попал три месеца не излиза от КОВИД-отделението
Хирургът с чудодейните ръце

Хирургът с чудодейните ръце

Лекарската професия е много хубава, стига да я практикуваш така както трябва - със сърце, казва проф. Никола Владов
Когато лекарят стане пациент

Когато лекарят стане пациент

30-годишният специализант по хирургия д-р Момчил Манчев пребори коронавируса с дарена плазма и усилията на колегите си от УМБАЛ "Св. Анна"
Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Дора Пондалова брои часовете до смъртта на сина си, но съдбата им се усмихва - донор е намерен в последния момент
По пътя към една Голгота

По пътя към една Голгота

Отец Георги Фотакиев от Варна е спасил близо 500 младежи от смъртоносната примка на дрогата
Герой по сърце

Герой по сърце

26-годишният лекар - д-р Стефан Черкезов, загива от раните си, след като спасява 47 души от горящ автобус
Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Новият директор на Александровска болница доц. Димитър Буланов е фин човек, който милее за пациентите, смятат колегите му
Рицарят на Червения кръст

Рицарят на Червения кръст

Когато помагаме, не делим хората, пред трудностите всички са равни, казва Христо Григоров
Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

1 2 3 4 5 ... 18 »
Преглед

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябва ли всяка болница да лекува пациенти с КОВИД-19?

Октомври 2020 Предишен Следващ