медицина

Лечението с плазма датира отпреди повече от век

20-08-2020 06:04
В САЩ то се провежда в над 2700 болници и е обхванало повече от 87 000 пациенти с КОВИД-19, казва вирусологът от БАН проф. Радостина АлександроваЛечението с плазма датира отпреди повече от век
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
КОВИД-19 постави пред изпитание цялата научна общност в света. Лекари и фармацевтични компании се опитват заедно да открият лек срещу болестта, но засега не съвсем успешно. Един от методите, на който се възлага надежда е хиперимунна плазма. Както вече clinica.bg писа, тя е приложена и на 23-ма българи. Какво представлява тази терапия и как въздейства на коронавируса, разказва водещият вирусолог от БАН - проф. Радостина Александрова.
Лечението със серум или кръвна плазма далеч не е от вчера. Въведено е преди повече от 120 години и е свързано с  имената на бележити учени, сред които няма как да не споменем германския лекар Емил фон Беринг. За това постижение той е удостоен с първата за 20-ви век Нобелова награда в областта на физиологията и медицината. Това, което д-р Беринг и колегите му правят, е истинска революция за времето си – използвайки серуми от животни, в които предварително са въведени причинителите на дифтерита или тетануса, те отварят пред човечеството вратата към един съвсем нов и различен вид лечение – прилагане на готови антитела (образувание в животни или хора) срещу конкретен болестотворен причинител. Подходът е наречен пасивна имунизация, за разлика от ваксините, с чиято помощ се осъществява активна имунизация, тъй като

организмът сам изработва имунен отговор

За да си представим какво е значението на това откритие, нека напомним, че по онова време, при липса са антибиотици и ваксини, много заболявания, в това число тетанусът (незаразно остропротичащо заболяване, причинено от токсин, отделят от микроорганизма Clostridium tetani) и дифтеритът (заболяване на горните дихателни пътища, причинено от бактерията Corynebacterium diphtheria) са били широко разпространени, а смъртността от тях е била доста висока.

Какво представляват серумът и плазмата – и двете съдържат само течната съставка на кръвта, но от серума са отстранени и факторите на кръвосъсирването. С откриването на антибиотиците и успехът на ваксините, лечението със серум отстъпва на заден план, но никога не загубва своето значение. То е особено важно в ситуациите, в които

имаме болестотворен причинител,

за който все още няма ваксина или тя няма как да бъде приложена (например при човек, който има някаква форма на имунодефицит), а също и когато трябва да се действа бързо. И, разбира се, когато сме изправени срещу ново заболяване, какъвто е случаят не само с COVID-19, но и със SARS, MERS, Лечението е било прилагано и по време на грипната пандемия („испанската чума") през 1918-1920 година. И до момента това си остава най-ефективното установено лечение при хеморагичната треска Ебола.

Опитът, натрупан в не една и две епидемии показва, че този вид лечение помага и се понася добре от пациентите, не вреди на

дарителите на плазма,

а лекарите са отлично подготвени да го прилагат.

Само в САЩ, една от най-силно засегнатите от пандемията държави, лечение с плазма се провежда в над 2700 болници и е обхванало повече от 87 000 нуждаещи се. Прегледът на данни за историята на заболяването при над 800 пациенти в различни страни показва, че смъртността при тези, които са получавали плазма от преболедували е 13%, спрямо 25 на сто при прилагане на стандартна терапия.

Отделните хора образуват различно количество антитела срещу вируса - то зависи от начина, по който реагира имунната им система, както и от това колко време е изминало след излекуването им. Хората с „по-типични" и по-силно изразени клинични симптоми изготвят по-голямо количество (по-висок титър) и по-дълго живеещи неутрализиращи вируса антитела. Колкото по-скоро след оздравяването се вземе кръвната плазма, толкова по-голяма е и способността й да помогне.

Все още нямаме отговор на въпроса какво е

минималното количество антитела,

което трябва да получи болният, за да се постигне желаният благоприятен ефект. И дали във всички случаи то е еднакво.

И още нещо, ако до скоро на лечение с плазма са подлагани предимно пациенти в напреднал стадий на болестта, то сега идеята е тя да бъде прилагана в началния етап, преди вирусът да е нанесъл своите поражения върху организма.

В търсене отговора на този и други въпроси, в момента се провеждат мащабни клинични проучвания - само в САЩ в тях участват повече от 50 болници, а целта е да бъдат включени стотици пациенти. Те са организирани и се осъществяват по такъв начин, че да осигурят необходимите научни доказателства за ефективността на провежданото с плазма лечение в сравнение със стандартната терапия или друг вид алтернативно лечение.

Получаването на плазма от дарителя става чрез процес, наречен афереза, който позволява кръвните клетки да се върнат обратно в организма му. Това се прави в

сертифицирани кръвни банки,

чиито брой е сравнително ограничен. Добрата новина е, че преболедувалите може да даряват плазма неколкократно, без риск да здравето им. Самата плазма може да се съхранява в замразено състояние и така да се осигури известен резерв.

Антитела срещу вируса може да бъдат произведени и в лаборатория. През месец май 2020 г. едно от най-авторитетните научни списания - "Nature", съобщи за получени в лабораторни условия антитела, които могат да разпознаят и неутрализират (да му попречат да инфектира клетките) вируса в клетъчна култура. С тези публикации се роди надеждата, че такива получени по биотехнологичен път анитела може да намерят място в профилактиката и лечението на COVID-19 и да спрат настъплението на вируса. Преди броени дни дойде още една обнадеждаваща новина в тази посока – фармацевтична компания в щата Ню Йорк е използвала


комбинация от две антитела,

за да повлияе на инфекцията със SARS-CoV-2 при животни – маймуни (от породата макак) и хамстери. И резултатите са успешни. Маймуните или изобщо не са развили пневмония, или заболяването е протекло много по-леко. А защо антителата са две ли? Защото, поставен в неизгодна за него ситуация, каквато е и наличието на антитела срещу него, вирусът може да се измени, за да избегне неутрализиращото им действие. И това съвсем не е нещо ново под слънцето - случва се непрекъснато в хода на съвместната ни еволюция с вирусите. Конкретно за SARS-CoV-2 беше доказано, че култивиран в лабораторни условия в присъствие на неутрализиращи антитела срещу него, той търпи мутации, които му помагат да се спаси от тях. Нещо повече, такива мутации бяха открити и при пациенти. За щастие – рядко.

Ето защо идеята е да се използва не едно антитяло, а коктейл от антитела, като всяко едно от тях разпознава и свързва различен участък от вируса – така той много по-трудно ще избяга от хватката им.

И, като става дума за мутации, наскоро приключи най-обширното до момента проучване върху генома на SARS-CoV-2. То е осъществено от изследователи от Университета в Болоня, Италия, които анализират данни за генома на вируса - става дума за вируси, изолиран от 48635 пациенти, чиито геном е разчетен в лаборатории в целия свят и споделен в базите с научна информация. Резултатите бяха публикувани в списание "Frontiers in Microbiology" в края на месец юли 2020 г. Те показват, че

вирусът е сравнително устойчив

(намерени са средно по 7 мутации на проба), което най-вероятно се дължи на това, че се е приспособил добре към нас. Авторите на проучването описват 6 варианта на вируса, означени с буквите L (първоначалният, който се е появил в Ухан през 2019 г.), S (рожба на първата мутация, появила се в началото на 2020 г.), V, G, GR и GH. Най-разпространени в световен мащаб са вариантите G, GR и GH, които са ¾ от всички анализирани геноми. Вариантите G и GR са най-чести и в Европа. Любопитното е, че GH изглежда не се открива в Италия, но се среща често във Франция и Германия. Щамовете L и V са на път да изчезват. Една от мутациите (означена като D614G) се среща в голяма част от пробите, предполага се, че е възникнала скоро след началото на епидемията, най-вероятно в Италия. Макар учените все още да нямат категорично становище по въпроса кое обуславя високата й честота, най-вероятно тя се е утвърдила, защото подпомага предаването на вируса от човек на човек като улеснява взаимодействието му с клетката-гостоприемник. Няма данни хората инфектирани с притежаващ тази мутация вирус да боледуват по-тежко или да имат нужда от по-продължително болнично лечение.

Фактът, че към днешна дата вирусът е относително стабилен (изменчивостта му е два пъти по-ниска от тази на грипния вирус) е прекрасна с оглед създаването на ваксини, лекарства и диагностични тестове. Не бива да забравяме обаче, че „притиснат от обстоятелствата" – например чрез прилагане на специфичен антивирусен препарат, SARS-CoV-2 ще започне да се изменя, за да избяга от въздействието му. Лекарствената устойчивост е един от големите проблеми в съвременната медицина. И показва колко е важно да търсим антивирусни агенти с 

различен механизъм на действие.

Колкото и да е парадоксално на пръв поглед, в борбата със SARS-CoV-2 на помощ може да ни се притекат едни други вируси – т.нар. бактериофаги (или по простичко – фаги). Това са вируси при бактериите. Ценни са с това, че могат да бъдат подбрани или променени по такъв начин, че да атакуват точно определени бактерии, като в същото време са щадящи към нормалния ни микробиом. И, ако все още се чудите защо рязко сменихме темата и заговорихме за бактерии, нека не забравяме, че един от големите проблеми при COVID-19 са вторичните бактериални инфекции. Които много често са устойчиви към действието на антибиотици. На ход са бактериофагите. И учените.

Нашите гени също имат значене

Ако ще си говорим за мутации, гени и тежест на клиничната картина, не бива да търсим причината само във вируса. Важна

роля играят и нашите гени

и тяхната изява. В това отношение също има пробив. Така например, проучване, обхванало около 4000 пациенти с COVID-19 в Италия и Испания показа, че мутации в гени, свързани с функционирането на имунната ни система, както и с навлизането на вируса в клетката-гостоприемник, вероятно повишават риска от по-тежко протичане на заболяването. Затова не е учудващо, че заболяването може да протече изключително драматично и при млади и здрави хора. Не по-малък интерес заслужават и хората, при които инфекцията протича леко и дори безсимптомно. Предстои да разберем дали принос за това имат прекарани неотдавна настинки, причинени от сродните човешки коронавируси и изградения към тях имунен отговор. Но причините със сигурност са повече от една.


Частичен локдаун в София

Частичен локдаун в София

Заведенията ще работят на 50% и до 22 часа, а част от големите ученици ще учат на ротация, окончателно решение се очаква днес или утре
И Кърджали в червена зона

И Кърджали в червена зона

Средната заболеваемост от КОВИД расте още и вече е 1264.56 на 100 00 души, показват данните на НЦЗПБ
10 106 са новите случаи на КОВИД

10 106 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 41 433, показват данните на Единния информационен портал

Новият пандемичен план вече се изпълнява

Новият пандемичен план вече се изпълнява

Той е много добър, редно е обаче да имаме единен терапевтичен протокол за лечение на КОВИД-19, както е по света, казва проф. Тодор Кантарджиев
Омикрон догони Делта

Омикрон догони Делта

82% от учениците учат присъствено, най-много новозаразени има в прогимназията, показват последните данни на МОН
КОВИД мина 1200 на 100 000 души

КОВИД мина 1200 на 100 000 души

Децата над 12 години идващи от червена зона ще се допускат у нас срещу PCR, гласи заповед на здравния министър
11 181 са новите случаи на КОВИД

11 181 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 45 956, показват данните на Единния информационен портал
Валят оплаквания срещу доц. Мангъров

Валят оплаквания срещу доц. Мангъров

Лекарският съюз и две етични комисии решават в сряда как да действат срещу безпочвените му изказвания, казва проф. Мая Аргирова
Етичната комисия подхваща Мангъров

Етичната комисия подхваща Мангъров

Тя ще разгледа изказването му, че 564 души са починали, защото са ваксинирани, а от МЗ вече отрекоха твърдението му
Само 4 области извън тъмночервеното

Само 4 области извън тъмночервеното

Средната заболеваемост достигна 1144.4 на 100 000 души, и Велико Търново спря плановия прием
1 2 3 4 5 ... 414 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Януари 2022 Предишен Следващ