лица

Герой по сърце

14-08-2020 06:25
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Герой по сърце26-годишният лекар - д-р Стефан Черкезов, загива от раните си, след като спасява 47 души от горящ автобус
За съботното следобедно кафе липсва един. Другите двама са проф. Радослав Гайдарски и проф. Александър Чирков. Третият можеше да бъде техният колега и приятел от студентските години д-р Стефан Черкезов. На 15 август преди 57 години обаче той загива. Едва на 26 години, лекарят жертва своя живот, за да спаси 47 човека от горящ автобус по пътя към родния Виноград.
Днес спасителят в бяло, който помнят малцина, щеше да е на 83 години, да се радва на успехите на своята дъщеря д-р Антония Черкезова – специалист по УНГ в Германия, и на порасналия си внук - Том. Съдбата обаче повелява друго. Или неизбежният избор е бил предопределен от голямото му сърце.

Това е въпрос, който занимава и досега

двамата му известни приятели - проф. Чирков и проф. Гайдарски. Те си спомнят винаги за него, когато се видят и се питат, възможно ли е сега някой млад колега да се хвърли в пламъците за съвършено непознати хора, да остави млада вдовица и 8-месечно сираче сами.

Трагедията, в която загива 26-годишният лекар д-р Стефан Черкезов се развива като по сценарий за филм на ужасите. Годината е 1963. Денят - 15 август, Голяма Богородица.



Младият участъков лекар

на Великотърновското село Стрелец, д-р Стефан Черкезов (роден е през 1937 г. в съседното село Виноград), се връща от командировка в Горна Оряховица. Заедно с колеги от района са били на инструктаж за борба с дифтерита сред децата в летните месеци. Дни преди това си е купил малък мотор, имал и книжка и много се колебаел дали да не тръгне с него към града. Отказал се обаче в последния момент. Безпокоял се, че тогава е пазарният ден и в Горна Оряховица се стичат много хора, можел да бутне някой. На тръгване от града негов познат го поканил да го закара до селото с москвича си. Д-р Черкезов обаче се отказал в полза на по-възрастна лекарка. Качил се на селския автобус, препълнен с хора, връщащи се от пазара. Шофьорът го познал и му позволил да пътува прав на стъпалото. Не може да откаже на младото докторче. На излизане от града обаче бетоновоз навлиза в кръстовището и отнема предимството на рейса. Двете машини се сблъскват.

Автобусът избухва и лумва в пламъци

Ударната вълна изкъртва вратите и хвърля д-р Черкезов в канавката. Косата му се подпалва, гаси я бързо с ръце, скача и се втурва обратно сред горящите ламарини. Започва да изнася деца, възрастни жени, старци. Бялата найлонова риза, последен писък на модата през 60-те буквално се разтапя по гърба и гърдите му. Въпреки болките, той успява да измъкне 47 човека от огъня. Всички те са извозени с линейки до болницата в Горна Оряховица. Изпращат кола и за него, но той вече почти е стигнал пеша до града. Прекарва нощта в ужасни болки. Рано сутринта успява да каже на съпругата си Лили, която не се е отделила нито за миг от него: "Кажи на татко, че не си е харчил напразно парите за мен - аз станах лекар!"



Оскъдните спомени за д-р Черкезов

е събрал и описал д-р Тотко Найденов в една глава на брошурата си „Светейки на другите - изгарям".

„Неговият подвиг ме провокира преди няколко десетилетия да издиря и лекари, починали след напрегнат работен ден. Успях да намеря 130 колеги. Впоследствие по моя идея, подкрепена от Министерството на здравеопазването, Българският лекарски съюз, БЧК, Военно-медицинска академия и синдикатите 15 август – Денят на Успение Богородично е обявен и за Ден на спасението. Това става с Решение на Министерския съвет № 1039/28 декември 2012 година", разказва д-р Найденов и уточнява, че само нашата страна в цяла Европа има такъв празник.

Той е не само единствен биограф на загиналия д-р Стефан Черкезов, но и инициатор за първия професионално заснет

документален филм за него.

Лентата е озаглавена „Забрава", сценарист е ревматологът и писател проф. Златимир Коларов, режисьор е Валентина Фиданова – Коларова, а оператор е Здравко Ружев. Снимките започнаха преди дни, на 11 август. Намеренията на екипа са те да завършат на 19 август. Причината е, че бюджетът е скромен. 

„Да направя филм за д-р Стефан Черкезов, е моя отдавнашна мечта. Бях на 11-години, когато баща ми разказа за него. Тогава написах и първия си, наивен детски разказ „Лекарят герой". Преди време обсъждахме идеята с д-р Тотко Найденов, но едва сега намерихме малко пари, за да заснемем лентата, разказа проф. Коларов. Голямото ми желание е

да извадим името му от забравата,

надява се той. Такава е надеждата и на проф. Радослав Гайдарски, който заедно с проф. Александър Чирков са били състуденти със забравения герой. Тримата дори заедно са служили като войници. Двамата са една година по-млади от него. Стефан обаче ги настига в Медицинския университет, тъй като в първи курс е скъсан на изпита по биология. Налага му се да работи през лятото в ТКЗС-то на вършачката, за да подпомогне финансово родителите си. Така не успява да вземе изпита и на поправката. „Стефан беше един от многото в нашия поток. Не се различаваше по нищо от нас. Ние бяхме скромно поколение, не беше прието някой да се изявява, разказва проф. Гайдарски. Беше много добре сложен атлетически, винаги беше готов да помогне, ако някой има нужда от нещо", допълва той. Спомените му за почтеността на колегата са и от войнишката им служба. В онези години студентите са отбивали задължителната военна служба по време на летните ваканции. Първоначално тримата били разпределени в Пернишкото село Църква, а след това и в Галата. Трябвало да осигуряват

тила на Военно-морските сили.

По думите на проф. Радослав Гайдарски това са едни от най-щастливите му години, когато хората са били по-добри, имали са стремежи и мечти, които не са с парите и високото обществено положение.

„Поколението ни беше такова. Бяхме идеалисти. Учехме за лекари, защото искахме да сме полезни, да помагаме на хората", казва водещият хирург. Той и проф. Чирков научават за смъртта на своя колега и приятел месеци по-късно. Причината е, че компартията в онези години крие всякакъв инцидент, голяма катастрофа или авария, не било прието в социалистическа страна да има такива неблагополучия. Затова и нито един вестник, нито БНР не съобщават дори ред за катастрофата, в която загива лекарят – спасител. Вместо извинение за премълчаната героична постъпка на младия доктор, здравният министър Ангел Тодоров предлага на вдовицата му Лили да запише медицина без приемен изпит.

Едва на 19 октомври, по решение на Политбюро на БКП д-р Стефан Черкезов е удостоен посмъртно със званието „Герой на социалистическия труд". По съвпадение това е и денят, в който се чества

светецът-покровител на България - Иван Рилски,

станал впоследствие и патрон на лекарите у нас. Година след това, през 1964-та бившата Окръжна, сега Многопрофилна болница във Велико Търново е наречена „Д-р Стефан Черкезов", а в София малка улица е именувана на него.

„В началото на 90-те години обаче кметът Александър Янчулев решава, че щом иде реч за герой на социалистическия труд сигурно е партиен деец или комбайнер – ударник, и нарежда улицата да бъде прекръстена", разказва биогафът д-р Тотко Найденов. Впоследствие той е внасял няколко пъти предложения до Столичната община да бъде наречена улица на името на д-р Черкезов, но това така и не е направено до днес. Пак след промените

е разграбена и къщата – музей

в родното му село Виноград. Малцината останали кореняци там помнят д-р Стефан Черкезов и искат музеят да бъде възстановен, макар и да не са наясно кой ще го посети, тъй като там няма туристически обекти, а повечето сгради са обезлюдени и разбити. Там не е останал и нито един негов роднина. Гробът му плевят баби на Задушница, палят му свещички и го преливат с вино, според българския обичай.

„Скромен и всеотдаен – такъв беше всеки български лекар в онези години. Такъв беше и Стефчо. Когато научихме за подвига му, не можехме да повярваме. Питахме се мълчешком
дали бихме постъпили като него. Той не показваше мускули, не се биеше в гърдите, но

един миг го направи герой,

казва още проф. Гайдарски. – Хора, като него, трябва да бъдат увековечени. Младите колеги, които сега тръгват по своя професионален път, е добре да знаят за него, да вземат частица от поведението му за свой еталон", допълва вместо послание състудентът и приятелят на д-р Стефан Черкезов.



Афганистанката с българско сърце

Афганистанката с българско сърце

Д-р Шакилла Нури Попал три месеца не излиза от КОВИД-отделението
Хирургът с чудодейните ръце

Хирургът с чудодейните ръце

Лекарската професия е много хубава, стига да я практикуваш така както трябва - със сърце, казва проф. Никола Владов
Когато лекарят стане пациент

Когато лекарят стане пациент

30-годишният специализант по хирургия д-р Момчил Манчев пребори коронавируса с дарена плазма и усилията на колегите си от УМБАЛ "Св. Анна"
Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Дора Пондалова брои часовете до смъртта на сина си, но съдбата им се усмихва - донор е намерен в последния момент
Да надхитриш онази с косата

Да надхитриш онази с косата

Д-р Митко Груев и д-р Михаил Михайлов от болницата в Добрич изтръгнаха от ръцете на смъртта две 60-годишни жени с КОВИД
По пътя към една Голгота

По пътя към една Голгота

Отец Георги Фотакиев от Варна е спасил близо 500 младежи от смъртоносната примка на дрогата
Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Новият директор на Александровска болница доц. Димитър Буланов е фин човек, който милее за пациентите, смятат колегите му
Рицарят на Червения кръст

Рицарят на Червения кръст

Когато помагаме, не делим хората, пред трудностите всички са равни, казва Христо Григоров
Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

1 2 3 4 5 ... 18 »
Преглед

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябва ли всяка болница да лекува пациенти с КОВИД-19?

Октомври 2020 Предишен Следващ