КЗК не откри проблеми на фармапазара
Въпреки че у нас съществува хоризонтална и вертикална интеграция, конкурентната среда е нормална, смятат от КЗК. За изминалите пет години броят на аптеките в рамките на веригите е нараснал от 330 на 702. На практика дългите вериги съставляват около 20% от всички 3794 аптеки. Повечето от тези структури имат договори с НЗОК, а пазарният им дял от продажбите на реимбурсирани лекарства се увеличава от 48% през 2011 г. до 54% през 2015 г. Въпреки по-големият брой на независимите аптеки, дългите вериги имат по-значим дял от продажбите.
17 са най-големите вериги с аптеки у нас, отчитат от КЗК. Сред тях са Ремедиум, Субра, Феникс, групата Санита, SCS, Сейба, Софийски аптеки, Фармастор, Марешки, Гален, Образцова аптека, Медея, Адонис, Супернова, ПроФарма, SOpharmacy. Някои от тези марки също са притежание на един и същ собственик. Такива например са „Марешки" и „Супернова", които са на известния бизнесмен и политик Веселин Марешки. Под тези марки оперират над 350 аптеки и дрогерии. Притежание на дружеството SCS са четири марки - Санита, SCS, Сейба, Софийски аптеки.
Според анализите на КЗК двете най-големи вериги общо притежават между 41 и 45 % от дела на продажбите на лекарства по каса през отделните години. Четирите най-големи вериги пък притежават между 44 и 49 процента пазарен дял от тези продажби. В тази връзка индексът СR4 < 50 характеризира пазара на търговия на дребно като нормален и конкурентен, смятат от КЗК.
В страната освен хоризонтална е налице и вертикална интеграция на аптеките с други структири. Така например веригата „Феникс" е интегрирана с дистрибутора „Ремеди Трейдинг", „Марешки" с „Фармнет", „Медея" с „Медея Фармако", а SOpharmacy със „Софарма Трейдинг" и с производителя „Софарма", отчитат от КЗК. Според тях хоризонталната и вертикалната интеграция не е лошо явление, но трябва да се внимава за запазване конкурентостта в пазара. Обединяването на аптеките във вериги им дава възможност да се развиват по-добре, да се модернизират и не пречи на предоставянето на индивидуално отношение към пациентите, смятат от КЗК. В същото време заставането на търговец на едро или производител на лекарства зад веригите им осигурява възможност за по-голяма финансова стабилност. Подобна интеграция обаче не трябва да поставя в неравнопоставена позиция останалите аптеки и дистрибуторите да отказват да работят с тях, допълват от КЗК. Към момента подобни практики не са регистрирани, но е налице предоставянето на различни търговски условия в зависимост най-малко от обемите на продажбите.
Успоредно с увеличението на интеграцията на пазара ни, нараства и делът на паралелната търговия, посочват още от КЗК. Според самите аптеки пък това е огромен проблем за осигуряването на медикаменти на българските пациенти.
Според данните на Национална агенция по приходите броят на Интрастат операторите, извършили вътреобщностни пристигания и изпращания на стоки по кода, в който попадат лекарствата се увеличава от 25 на 68. Близо половината от изследваните от Комисията паралелни износители като „Рацио Лек", „Трейднет България", „Беста Мед", „Динерас България", „Ремеди Трейдинг", „Рекс Фармасютикълс", „ББ Фарм", „Акта Фарма" и „Стинг", стартират тази дейност през и след 2012 г. Най-много лекарства се реекспортират от България към Германия, Румъния и Полша.
Основно седем са най-големите износители на лекарства, реимбурсирани от НЗОК, показват още данните на КЗК. Оттам обаче са скрили имената им. Обемът на медикаментите, които тези търговци са изнасяли само за пет години обаче нараства над 40 пъти.
Въпреки че КЗК не е открила драстични нарушения на конкуренцията, тя има препоръки към властите за подбряване на средата. Сред тях са преразглеждане на ДДС за лекарствата и формирането на надценките, осигуряване на равен достъп до медикаменти в цялата страна и прекратяване на всички незаконни практики за паралелна търговия. Също така депутатите да преразгледат изискването един собственик да има само 4 аптеки, защото то очевдино не работи, допълват от КЗК.
Обновяват фарма ръководството по алергични болести
НЗОК с 13% ръст на бюджета за 2025 г.
МЗ пусна е-търга за лекарства в болниците
Болници ще предлагат кои изделия да плаща НЗОК
Станимир Михайлов вече с договор с НЗОК
Телемедицината вече е възможна
Занапред медицинските специалисти няма нужда да пишат диагнозата и терапията на пациентите си на хартия, а само на компютъра