Щадящ метод за лечение на деца в Пирогов

Медици от Цюрих идват на гости, за да асистират за първите безкръвни операции при две вродени заболявания, казва д-р Емил Атанасов

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Оставена без лечение, тя може да доведе

до загуба на функцията на засегнатия орган. Непалпируемият тестис известен още като абдоминалния крипторхизъм също е вродено заболяване, характеризиращо се с липса на тестиси в скротума. Лечението е изключително важно, защото в последствие болестта може да увеличи риска от тумори и да доведе до безплодие. „При тази диагноза, за предпочитане е именно лапароскопията, защото при класическият метод кръвоснабдяването на тестиса се поставя под риск", обясни д-р Емил Атанасов.

Въвеждането на този метод дори при толкова

малки деца в Пирогов е кауза на екипа на клиниката, част от който е детският уролог. Конкретен път за нейната реализация той вижда благодарение на кампанията „Българската Коледа" през 2018 г. Със средства от инициативата, Детската урология в Пирогов, която е и единствена за страната, се снабдява с необходимата техника за извършването на лапароскопски операции при децата с различни урологични заболявания, включително и тези методиката, която усъвършенства д-р Атанасов. Миналата година той получава покана от Университетската детска болница в Цюрих именно за това. Професор Рита Гобе, която завежда Урологичното отделение предлага на българския медик да бъда част от екипа им за период от 3 месеца. Целта е през това време д-р Емил Атанасов да

взема активно участие в лапароскопско и роботасистирано

лечение на вродени урологични заболявания при деца, основно при вродената хидронефроза и абдоминалния крипторхизъм. „След 3 месечно обучение и съвместна работа, проф. Гобе и доц. Лука Мазоне, ми предложиха да ми асистират и помогнат да въведа лапароскопската техника на лечение на тези заболявания рутинно в единствената клиника по Детска урология в България", разказа докторът. Така се стига и до тяхното първо посещение у нас, насрочено за 13 и 14 август. Планът е през двата дни да бъдат оперирани пет дечица на възраст между 2 и 3 години. „Две от деца са с вродена хидронефроза, а останалите три с непалпируем тестис. За първи път в България на такава възраст ще се оперират деца с тази патология, като по този начин се спазват протоколите за лечение, които се прилагат в Западна Европа и Америка", обясни д-р Емил Атанасов.

Вродената хидронефрзоза

Това е заболяване, което се развива още в ембрионалното развитие – дължи се на стеснение на изхода на бъбречното легенче. Оставена без лечение, хидронефрозата може да доведе до загуба на функцията на засегнатия бъбрек. В някои редки случаи това стеснението търпи обратно развитие и не се налага лечение, но в повечето случаи се коригира оперативно. Този вид пластика, има над 90% успеваемост и води до излекуване на заболяването. Класическия начин е чрез отворена операция с разрез. Алтернативен метод за лечение на същото заболяване е лапароскопския – безкръвен - през 3 малки дупки на корема, със своите несравними предимства пред отворения. До момента метода се прилага спорадично в някои болнични заведения в страната, които нямат толкова много случаи, както Клиниката по Детска урология към Пирогов (около 50 случая годишно). Пациентите са от новородени до 18 годишни. Лечението на това вродено заболяване до момента се извършва по класическия метод с разрез – отворена пиелопластика.

Абдоминален крипторхизъм

Непалпируемият тестис е вродено заболяване, характеризиращо се с липса на тестиси в скроталната торбичка. В ембрионалното развитие тестисите се намират и развиват в коремната кухина и мигрират в скротума непосредствено преди раждането. В някои случаи спускането им е възпрепятствано и детето се ражда с празен скротум. Mоже да бъде едностранен и двустранен процес. Лечението се налага, тъй като по-високата температура на тялото потиска нормалното развитие на тестиса и води до инфертилитет; в крипторхичния тестис по-често се развиват тумори и е по-податлив на усукване и директна травма. При непалпируемите тестиси, отворения оперативен начин на лечение не помага ефективно, тъй като кръвоснабдяването на тестиса се поставя под риск. Методът на избор в тези случаи е лапароскопията,тъй като чрез нея се прави оглед на коремната кухина с камера и се проследяват кръвоносни съдове и структури, за да се открие задържания тестис, като едновременно с това може и да се свали в скротума. Това се счита за най-сигурния метод.