Нужна е пренастройка на здравната система

Не очаквам тя да се случи, защото нямаме култура и съответната порода депутати, казва акад. Дамян Дамянов

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- В здравеопазването парите никога не стигат. В моите очи тези средства, които в момента се отделят за сектора, са доста, но те не се разпределят рационално. В здравеопазването се пилеят пари и същевременно има криза за пари.

- Какво имате предвид?

- Не може да лекуваме напредналите, да не кажа изпуснатите заболявания и да не обръщаме внимание на профилактиката. Говорим, че профилактиката би икономисала средства на здравеопазването и нито един министерски екип не се обърна към нея. Ако инвестираме пари в това, ползата ще се почувства след година или след пет години и вероятно това ще бъде в мандата на друго правителство, поради което не го правим. Това е първият дефект. Второ, в България се говори за Национална здравна карта, която трябваше да очертае схемата, скелета на здравната мрежа. Къде е тази здравна карта? Аз не съм я виждал. Вероятно е само на хартия. Тази здравна карта трябваше да стане изключително популярна пред населението и сред лекарите, за да можем ние да я приемем и да кажем – да, това, което направиха, е правилно. Как си представям здравната мрежа на една област? Има районна здравна служба и ако аз съм министър на здравеопазването, ще й дам една седмица, за да ми каже кое е рационалното разпределение на здравните заведения в нейната област. Защото хората там знаят най-добре, какво е необходимо. Те знаят къде има групиране на населението, как се разпределя възрастово, каква е патологията. Те са мислили върху тези неща.

- Регионалните здравни карти трябваше да се изградят на този принцип.

- Казваме това нещо, но не казваме следващото – ако е необходимо някъде да закрием отделно лечебно заведение, какво става с медицинския персонал? Ще бъде преместен или ще бъде компенсиран? Ако отиде в по-голям град, как ще осигурим нови жилища, как ще се погрижим за семейството, къде ще учат децата и т. н. Ето една страна, която аз не чувам да се дискутира. А това е цената на реформата! Когато преформираме здравните заведения, вероятно някъде ще закрием болница и може някаква сграда да бъде затворена. Какво става с хората – това не се изяснява. Медицинският персонал седи в шах и пита „ние накъде". Закриваме в Девин болницата, хората казват, че ще трябва да ходят 40 км и след една година я откриваме под натиска на населението. Значи работата е недомислена. Има една изключително важна позиция, от която държавата стои настрана. Все още битува неолибералната теория в разбирането на управляващите, че здравната система ще се оправи от конкуренцията. Там, където хората не ходят, заведението ще загине. А хората в провинцията не могат да не ходят в болницата. Те нямат пари да отидат на един преглед, а камо ли да пътуват до друг град. Неолибералната теория и цялата реформа, която се разгърна на нейна база, изигра изключително отрицателна роля в това отношение.

- Не може да се отрече, че болниците в България са много. Как трябва да се реши този проблем?

- Тук имаме две неща, които държавата, ако има отговорно управление, трябва да реши. Трябва да каже, че остават тези лечебни заведения, които тя финансира и които правят скелета на здравната мрежа. С това ние гарантираме на нашето население болнично здравно обслужване, медицински центрове и ги караме да не ходят на 50-60 км. разстояние. Осигуряваме им транспорт с линейки до 15-20 км., а в равнинните райони и до 30 км. Трябва да бъде решен въпросът кои сгради остават, кои медицински звена, отделения и лекари са необходими и какво правим с останалия медицински персонал. И другият голям въпрос в болничното здравеопазване – когато започна здравната реформа в България имаше около 20 частни болници. Сега са 120, а може и повече. На какъв принцип, до кога ще се откриват нови лечебни заведения и то там, където има достатъчно? Не трябва ли държавата да даде разрешение да се строи болница само там, където от нея би имало нужда. Да каже: не ви забранявам, но ще я откриете не където вие имате интерес, а където държавата и населението имат интерес. Не може в една София да има над 100 болници. Съществуването на една огромна болница от типа на Токуда, обезмисля съществуването на 2-3 други.

- До какво води това пренасищане с лечебни заведения?

- Води до злоупотреби. Пациенти, които са лежали, болницата се стреми да ги прокара още веднъж - допълнителна хоспитализация по моделирани показания. Ако клиничната пътека е ориентир, то тя винаги може да се подмени по подходящ начин. Допускат се и други грешки. При толкова много болници има недостиг на медицински персонал. Започва да куца обслужването. Има стремеж към свръххоспитализация. Защо не се промени начинът за приемане на болните и за разплащане? Защо плащат за брой болни, а не за качество и резултат от лечението?

- Трябва ли да се премахне заплащането по клинични пътеки? Диагностично-свързаните групи ще променят ли нещата?

- Толкова демодирано, остаряло и безкрайно вредно е заплащането по клинични пътеки. Плаща се за това дали ще лекуваме 100, 200 или 300 болни и ако лекуваме 300 ще получим по-голяма заплата. Естествено е, че моят стремеж ще бъде да правя свръххоспитализации и ще го правя с цената на всякакви злоупотреби. ДСГ вероятно са по-добрият модел, но ние се каним вече от колко години да го въведем. При всички случаи се смята, че ДСГ са по-високо платени и ако това е политика, трябваше да не позволяваме толкова болници да се разгръщат. Да говорим, че са необходими 70 болници, а да имаме 370. Да се налага да ограничаваме легла в отделения без значение от оборота и нуждите. Персоналът не ни достига, а в същото време започваме да разкриваме контролни служби и те растат по брой и строгост - Медицински одит, НЗОК, МЗ, БЛС, обществени органи, организации, журналисти, адвокати, съд и т. н. И започваме да контролираме работата на лекарите, защото те имали стремеж да лъжат. Изчерпете този стремеж, плащайте не за количество, а за качество. Винаги съм се впечатлявал от факта, че един общопрактикуващ лекар в Лондон, който има 2000 души в листата си, получава по-голяма заплата от друг, който обслужва 3000. Защото англичаните са приели, че този, който има повече пациенти, ще ги обслужва по-недостатъчно. Затова който лекува по-малко хора, му плащат повече.

- Кой ще определи дали се работи качествено?

- Има специалисти, които ще определят критерии за качество, но преди всичко има пациент, когото ще попиташ доволен ли е от лечението, здрав ли е, ще се види продължителността на живота, заболеваемостта на населението и т. н. Ние поддържаме едно ненормално, патологично състояние. Държава, която има ограничен административен и управленски контрол; държава, която е изпуснала броя на болниците и не иска да го преформира активно; държава, която очаква болниците да фалират, а в същото време не им позволява да го направят. Има порочни моменти. Говорим, че в провинцията има малко население, закриваме им здравните пунктове и не ги обслужваме. Работим в здравна система с толкова противоречия и тези противоречия толкова пъти ги повтарям, че ако имаше кой да ме чуе и ако мислим логично, би трябвало да помислим и планираме каква здравна мрежа и здравеопазване искаме.

- Трябва ли да има консенсус в обществото и сред политиците за една по-сериозна реформа?

- Пълен консенсус за промените не е възможен, но задължително трябва да има дискусия и тя да завърши с дългосрочно решение за преобразуване на сектора. Не говоря за промени от днес за утре. През тези 25 години сменихме над 20 здравни министри и всеки път, когато дойде нов екип, изчиства всичко направено и започва отначало. Не бива така. Трябва да има строг контрол, колко болници да се откриват. Навсякъде се обсъжда как рационално да се използва дадена сграда или определена апаратура, а ние купуваме скъпа техника и я поставяме в съседни сгради. Един скенер се купува във Франция на 30 000 души. Ако искате в същото градче да купите още един скенер – не може. Ще го купите в съседния град, за да обслужвате други 30 000 души. Франция по-бедна ли е от нас, против частната собственост ли е? При нас здравната карта не означава нищо, клиничните пътеки са очевидно вредни, но ние не мислим дългосрочно как да пренасочим работата от количество към качество.

- Искате да кажете, че моделът е сбъркан и влече след себе си сериозни последствия?

- Абсолютно сбъркан. Необходима е нова пренастройка на системата на здравеопазването чрез дългосрочно, обмислено и взето общо решение между политическите партии кръг от специалисти и експерти за посоката. Финландия е приела програма за пренастройка на науката си през 1956 година. В резултат на това комплексът Nokia към края на 20-ти век измъква страната на 10-то място по научна продукция. Няма значение дали политическите партии са се сменяли, политиката остава една и съща. Нека да отидем в Сингапур и да видим взето решение от преди 40 години за превръщането на страната в световен научен център. За 40 години той стана такъв, изграден чрез дългосрочна политика, а не дошла тази партия и унищожила всичко, направено досега.

- Очаквате ли нещо подобно да се случи у нас?

- Не, не очаквам. Нямаме необходимата национална курлтура, нямаме и съответната порода депутати. Имаме краткосрочно мислеща порода политици, които слагат политическите, груповите, личните интереси пред тези на страната.

- Говорите за ред и контрол. Пръстовият идентификатор добър вариант ли е за това?

- Не съм напълно осведомен как е в света, но контактувам с доста хора и повечето са учудени от въвеждането на пръстов идентификатор. Интелигентното решение е електронната здравна карта с чип, в който има цялата здравна информация за човека.

- Защо у нас не се въвежда вече 20 години?

- Ясно е, че има някой виновен за това, но кой е, не мога да кажа. Потресен съм от факта, че Естония въвежда електронно управление на държавата си в рамките на една година, след това за година - две го изглажда и става международен пример в тази област. Какво пречи на България? Пречат й личности, кражби, злоупотреби или зле подбрани фирми, които да извършват тази дейност. Разбира се, ако тези злоупотреби не са предварително планирани. Защо я няма електронната здравна карта? Просто питам и искам отговорност. И друг път съм си позволявал да попитам – когато въвеждахме общата медицина, се дадоха милиони да обучаваме общопрактикуващите лекари. Купиха се компютри на джипитата, но всичките ли 5000 джипита ги получиха. Нямаше отчетност, затова и сега не знаем публично как се употребиха и как се отчетоха тези пари. Как да запази човек доверието си? Решаването на въпроса дългосрочно и правилно, за мен е не пръстовият идентификатор, а електронната здравна карта. Тя се превърна в експеримент, който струва известна сума на България. Сега, след като пръстовият идентификатор е въведен какво правим с електронна здравна карта. Ако все пак ще я въведем, нека едва тогава да махнем този идентификатор. Ще видите, че няма да стане така. Просто, като се смени политическата власт, пръстовият идентификатор ще изчезне и пак някакви пари ще изгорят.

- Неуредиците в здравната система ли прогониха младите лекари от България?

- От една страна ние имаме медицинско образование, което, макар и да ми е неприятно да призная, като ниво постепенно спада, независимо от усилията на университетските преподаватели да го съхранят. Защо? Ами защото като изключим предклиничните дисциплини, на клиницистите за учебна работа им се плаща между другото. Когато един лекар получава за преподавателската си дейност 100-200 лв., а от лечебната си дейност получава 1000, къде ще му натежи интереса?

- Все пак е престижно да си университетски преподавател.

- Престижът трябва и да храни. Давам този пример, за да кажа, че въпреки това нивото на преподавателската работа у нас все още се съхранява, но това е ненормално. Този модел е една от пречките и по тази причина ние трудно намираме кандидати за преподаватели. На обявени консурси за асистенти има случаи да не се явява нито един кандидат. Между преподавателите от по-възрастното и по-младото поколение се получава голяма дупка, цяла пропаст. Аз няма да има на кого да предам знанията си, камо ли той да остане в България и да обучава следващите. Другият проблем – вкарваме с чисто комерсиална цел много чужденци да следват тук. По този начин правим едно разумно, полезно дело, че обучаваме хора от чужбина, но от друга страна мнозинството са под морското равнище като ниво на обща култура. Към това ниско ниво започват да се приближават и нашите кандидатстуденти. И там, където ние приемахме само отличници, вече започва да пада бала. Ако ние даваме медицинското образование като дарение, защото ни се плаща определена сума, това е погрешна политика. Но това се случва и има международно отражение. Има отражение и върху морала на нашите преподаватели. Следващото нещо – престижността на медицинската професия също падна. Преди това падна престижа на учителя, на инженера, на юриста. Защо? Държавното управление загуби някъде по пътя смисъла на образователния ценз. Това дали ще имате висше образование или не, вече няма значение, защото 40% от младите хора, които завършват висше, не работят по специалността. Те стават бармани, отиват в МОЛ-а, защото там получават по-добро възнаграждение. Така постепенно се загубва смисъла на образованието и възпитанието, оттам пада и престижа на професията. Все още лекарят се приема с уважение, но постепенно нараства броят на хората, които ругаят лекаря, нараства броят на хората, които налитат да бият медицинския персонал. Всичко това трябва да се възприеме като тревожен сигнал.

- Новата наредба за специализациите не помогна ли за задържането на младите лекари?

- Не промени нищо. Просто досега България изнасяше повече лекари, придобили специалност, а вече ще изнася повече новозавършили лекари. За да останат тук младите хора, трябва на първо място да се промени организацията на здравеопазването. Ако искаме нещо да се случи, трябва да се започне от начало - с пренастройване на здравната мрежа, с драстични реформи, с ограничаване броя на болниците, а не с разпиляване на средствата за 400 болници. И също с покрита специализация от държавата срещу някакви договорни условия за оставане в България.

- Как оценявате проведените реформи от екипа на министър Москов и какво очаквате от следващия здравен министър?

- Това, което оценявам като позитивно действие на този екип, беше решението лекарствата за болниците да се купуват от една държавна фирма, за да ограничат цените. Ако това наистина се направи с държавнически интерес, може да се окаже рационално решение. В противен случай излиза, че някои болници търгуват добре, а други - не. Или не искат да го направят. Мисля, че по подобен начин трябва да се решат нещата и по отношение на консумативите. Необходима е регулация и на т. нар. инвазивни кардиологии, които се нароиха поне четири пъти над нужното за страната. Необходима е намеса върху ортопедичните клиники, които също имат много скъпи консумативи, които се заплащат над разумната цена. За коремните хирургии също има какво да се желае. Не може лекар да се изправя пред болния и да договаря консумативите. Така излиза, че аз търгувам с вас! Не може приемането на пациент да е свързано с някаква полза за лекаря, а след това да се сърдим, че той хоспитализира и когото трябва, и когото не трябва. Това е гнила ябълка в здравеопазването. Трябва да оценим по достойнство нещата, които тръгна да прави министър Москов в спешната помощ. Приета е концепция, казаха се добри думи, действаше се в съгласие с лекарите, които се занимават с тази дейност. Което е много важно, защото не аз разбирам от спешна помощ, а те. Преживяват го всеки ден. След това обаче какво стана с европейските средства, а липсата на пари опорочи идеята. Хората чакаха нови линейки, чакаха по-високо заплащане, но изглежда нещо се скъса. Иначе, като цяло и този екип не надмина средното ниво на всички други правителства. Не направи някакви свръхреформи, въпреки заявените големи амбиции. Движеше се по течението и отново се правеха малки реформички на парче. Няма сериозни резултати и подобрения в здравеопазването.