Болници в PCR-размисъл
Желанието на болниците у нас държавата да поеме PCR-тест за всеки човек за КОВИД-19 преди хоспитализацията му е на път да се сбъдне. След месеци на ежби между съсловните организации и здравното ведомство, сега, с подписването на новия анекс към Националния рамков договор болниците ще получат не по 20 лв., а по 10% върху стойността на КП, за да правят и това изследване на пациентите си. Въпросът, който изниква на дневен ред обаче е, ще успеят ли.
Не „прищявка", а „необходимост" нарекоха медиците искането си да има задължителен, платен от държавата, PCR-тест за всеки преди хоспитализацията му. Това е нужното изискване, за да гарантираме сигурността на своите пациенти и персонал, обясниха от Българския лекарски съюз преди месец. И сега, когато условията за реализирането на „необходимостта" са почти факт, се оказва, че тя е неосъществима и затова като че ли седи по-близо до прищявката. Причините за това са много.
Разумът
Идентифицирането на потенциалните пациенти с КОВИД-19 преди хоспитализация, така че да не заразят останалите болни и лекарите беше основният довод за извършването и финансирането на тестовете. Проблемът е, че той е напълно несъстоятелен, тъй като инфекцията може да се прояви часове или дни след вземането на теста, докато пациентът все още е в лечебното заведение. Отрицателният PCR гарантира единствено и само, че човекът не е имал вирусни частици към момента на правенето му, но не и на следващия ден. Така че да смятаме, че има болница без пациенти с КОВИД в нея, е илюзия.
Законът
Втората спорна точка за въвеждането и финансирането на задължителни тестове е правното основание. Човек, който отива за планова операция на херния например, има пълното право да откаже, да му се прави тест за КОВИД, защото той не кореспондира с основното му заболяване и защото това е лична информация. Тук другият проблем е какво се случва, ако се докаже, че той е носител на вируса – болницата ще го приеме ли за лечение, ако не е в списъка на здравното министерство за прием на подобни пациенти. Ако му откаже прием, как тогава се изпълнява законовото право на този човек да има избор къде да се оперира.
Капацитетът
Възможностите за извършване на PCR тестове е третият препъни камък. В момента у нас работят 38 лаборатории за подобни изследвания, основната част от тях – 18, са разположение в столицата. Още 9 са в три града – Пловдив, Варна и Ст. Загора. Не е ясно какво правят болниците, извън населените места с лаборатории за КОВИД, докато чакат да излязат резултатите на пациентите им. Къде ще нощуват тези хора и колко актуални ще са резултатите им на следващия ден, когато евентуално ще ги приемат за лечение. Илюзия е да смятаме, че всички 38 лаборатории имат капацитета да извършат тестване на всеки пациент. В момента тези структури правят по около 5-6 хил. теста на денонощие и са на предела си. Ако разделим хоспитализациите за миналата година – над 2.3 млн. на 365 дни, ще се окаже, че средно на ден се хоспитализират над 6300 души. Тоест лабораториите ще трябва да поемат още няколко хиляди на ден.
Решенията
Че няма как всеки пациент, който влиза в болница, да се тества за КОВИД-19 с PCR, показват и вижданията на самите болнични мениджъри.
"Имаме купени тестове и изследваме съмнителните пациенти – за персонал или пациент, но това са бързи тестове, стойността им е далече по-ниска от тази на един PCR, а те се движат от 60 нагоре. Ние няма как да имаме лаборатория за подобни тестове, така че ще изследваме само съмнителните случаи, в провинцията извършването на едно изследване отнема около денонощие, в най-добрия случай 6-7 часа, къде ще седи междувременно този пациент", казва Неделчо Тотев, директор на болницата в Чирпан и председател на Сдружението на общинските болници. Затова според него тестването ще остане едно пожелание, ако не можеш на място да го направиш. „Ще стане като с неонаталния скриниг, който де юре сме длъжни да извършваме, а де факто няма къде", допълва той.
На подобно мнение е и д-р Васислав Петров, председател на Сдружението на областните болници и директор на болницата в Сливен, където също няма лаборатория за PCR.
"Няма как да тестваме всички пациенти,
тъй като болницата не разполага с подобна апаратура", казва той. Вероятно в техния случай ще се правят бързи тестове на място при съмнителните случаи, а проби за PCR ще се карат до Ст. Загора при нужда.
Въпреки че e в София, където има много лаборатории за PCR, университетската болница „Св. Ив. Рилски" също няма да тества всеки пациент. „Всички пациенти преди да бъдат приети се тестват с автоматизиран, имунологичен тест за коронавирус. Той беше въведен в болницата преди около месец и замени т.нар. бързи тестове, които често дават грешни резултати. Тестовете са за сметка на болницата", обясниха от лечебното заведение. Ако има пациент с положителен резултат, тогава вече задължително се прави и PCR тест, за да се потвърди резултата. Единственото изключение е Клиниката по ревматология, където се приема само след направен PCR. Причината е, че много от пациентите там са имунокомпрометирани и внасянето на инфекция отвън носи непосредствена заплаха за живота им, казаха от болницата.
PCR само при нужда ще правят и
в други университетски болници в столицата, чиито директори пожелаха да останат анонимни. Те ще пращат проби в РЗИ само, ако пациентът има изявени клинични критерии – температура, кашлица, бронхопневмония, данни за контакт с огнище на КОВИД. Причината е, че резултатите се чакат по един-два дни и е лишено от смисъл да се правят.
Въпреки че в основата на искането да се въведе задължителни тестове на всеки пациент бяха от Българската болнична асоциация, оттам не пожелаха да кажат какво ще е поведението на членовете им. За сметка на това обаче яснота имат от Националната асоциация на частните болници, откъдето също смятат, че няма как всяка болница да въведе задължителен PCR за всеки.
„Това не зависи толкова от финансовата
страна на нещата, а от много фактори. На първо място това са правата на пациентите - никой не може да бъде накаран насила да му се направи такъв тест и не може на базата на отказа му да не му се предостави лечение. Затова хората трябва да се убеждават, че тестът е нужен", казва Красимир Грудев, председател на асоциацията. Друг въпрос е големината на болницата и възможностите й да осигури подобна услуга. „Въпросът е какво правим с пациента, докато излезе резултата - къде седи, на улицата или ако го сложим някъде и е с положителна проба, после дезинфекцира ли се мястото и т.н.", допълни той. Според него в повечето болници се правят бързи тестове за ориентация какъв е случаят и само големите частни болници, като Токуда например, имат възможност да изследват всичките си пациенти.
Според някои от собствениците на големи частни болници обаче, задължителното тестване не е задължително.
„Безсмислено е да се изследват хората,
защото резултатът важи за 9 часа, за утре не важи. Това, от което има нужда, е да се пазят старите и болни хора, хората с ТЕЛК, да се им се носи храна, да се дадат зелени кроидори за тях в парковете и т.н. Тестове трябва да се правят само, за да се види докъде сме стигнали със стадния имунитет, а броят им за тази цел трябва да е поне 10 000 на ден", категоричен е д-р Христо Мазнейков.
Вероятно заради всички тези причини, извършването на PCR тестове в проекта за анекс на НРД засега е с пожелателен характер, а внедряването му, всяка болница ще реши как да направи сама.
Дългият КОВИД е многолико страдание
Той изисква холистичен лечебен подход, но все още не е направено необходимото за тази огромна група от пациенти с физически и когнитивен дефицит, казва проф. Коста Костов