Позиция

Мерките не засягат последствията от пандемията

31-07-2020 15:56
Clinica.bg

press@clinica.bg
Мерките не засягат последствията от пандемиятаЧаст от тях са отговор на дългогодишни проблеми в системата за социално подпомагане и услуги, казва Лъчезар Богданов

Нови мерки за справяне с последствията от кризата, която провокира КОВИД-19 оповести тази седмица Правителството. Сред тях са повече пари за социалните дейности, за здравеопазване, както и намаляване на ДДС за алкохола или субсидиране на чартъри с чужди туристи. Нови ли са тези мерки и ще извадят ли държавата от кризата, вижте в анализа на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

Веднага след одобряването на избора на новите министри коалиционният съвет се събра и в понеделник представи договорен пакет от социално-икономически мерки. Създадените – до голяма степен от самото правителство – очаквания за нови, амбициозни и мащабни харчове или инструменти за преодоляване на кризата бяха набързо приземени. Много от идеите нито са нови, нито са насочени към подкрепа за възстановяване и растеж в период на безпрецедентен спад в стопанската активност в Европа и голяма част от света. Ясно е, че сега е политически удобно всяко действие, промяна в закон или допълнителен разход да се представя за антикризисно. Очевиден е също така и стимулът да се етикетират всички инициативи с бюджетен ефект като непосредствено насочени към решаване на социални, здравни или икономически проблеми, свързани с пандемията – най-малкото това позволява да се финансират с пренасочени средства от европейските фондове.

Част от вече одобрените мерки всъщност

са отговор на дългогодишни проблеми най-вече в системата за социално подпомагане и социални услуги. Те включват например повишаване на изключително ниските възнаграждения на социалните работници, допълнителен ресурс за социални услуги, подпомагащи специфични нужди за закрила и социално включване, финансиране на личните асистенти за хора с увреждания. Малка част от недостига е резултат от кризата, причинена от пандемията, например работата на социалния патронаж, но той пък вече получи допълнително финансиране. По-скоро става въпрос за политически отговор на дълго отлагани решения в социалната сфера поради липса на консенсус в управляващото мнозинство или изблици на популизъм около законодателни дебати в последните години именно около рамката за закрила на децата, подкрепа за децата с увреждания, личната помощ, достъпът, организацията и финансирането на социалните услуги и т.н. В този смисъл, може да се очаква мерките да дадат ефект през по-ефективни и по-добре насочени социални разходи, достигащи до хора в нужда, но няма как да наричаме това борба с кризата, нито пък да търсим въздействие върху скоростта на икономическото възстановяване.


Увеличаването на размера на минималното

обезщетение за безработица и удължаването на срока за получаването му е, в общия случай, мярка за намаляване на бедността, макар и не чрез директни социални помощи, а през осигурителната система. Търси се бързо решение за вероятно увеличаваща се група лица, които не могат да намерят работа и без осигурителен принос, но това по-скоро разкрива слабостите в уредбата на системата за социално подпомагане. Добавките към всички пенсии в следващите три месеца отново са някаква форма на политика по доходите за намаляване на бедността, заобикаляща формалните правила за солидарния стълб, базиран на осигуряване за пенсия. По-важни са други два аспекта: много трудно ще бъде тези добавки да бъдат спрени, което предполага, че ще се търси вариант за трайно увеличаване на пенсиите за втори път тази година или най-късно в началото на следващата, още повече, че това изглежда е цената за подкрепата на правителството от малкия коалиционен партньор. Дали ще се стигне само до увеличение на минималната пенсия – според обещанията, до 300 лева – или индексация за всички, както и как ще бъде финансирано това значително увеличение на разходите от следващата година, можем само да гадаем засега.


В мерките, условно наричани „икономически",

правителството включва дейности, които така или иначе се извършват. Няма никакъв спор, че подкрепата за нови инвеститори чрез предвидените в законодателството стимули и облекчения на административната тежест и ускоряване на инвестиционния процес е важна, дори още повече в период на криза. Точно сега политиките трябва да позволяват и насърчават икономическата трансформация и преструктурирането, които по своята същност означават нови бизнеси, с нови технологии, идеи, пазари, машини и т.н. да започнат да създават стойност и да наемат работна ръка. Тук всъщност няма нови мерки, а просто правителството заяви, че ще си върши работата. Финансирането за инфраструктура пък на практика измества по-рано – вероятно с няколко месеца – плащания по вече стартирани големи проекти. С други думи, нямаме нови обекти за строителство, увеличаващи общите публични инвестиции, което бихме могли да разглеждаме като фискален стимул, а просто допълнителна гаранция, че на изпълнителите ще бъде платено още тази година. Така че няма да има нови дейности и нови работни места, но пък поне има обещания, че за тези, които вече се осъществяват, ще има плащания.

Заедно с всичко това, за пореден път

правителството реагира спонтанно и необмислено на натиск от най-гласовитите бизнес организации в момента – тези в туризма и на питейните заведения. Намалена ставка ще има и за предлаганите вино и бира в ресторанти и барове, а също и за посещенията на спортни съоръжения. За пореден път нямаше оценка на бюджетния ефект, на рисковете от данъчни измами, както и на очакваната полза за икономическите оператори и потребителите. Свиването на търсенето на тези услуги в огромна степен е следствие от спада в посещенията на чуждестранните туристи. За барове и ресторанти, особено в морските курорти, които разчитат основно на тези туристи, никакви данъчни мерки не могат да компенсират 4-5 пъти свиване на оборотите.

По-важен е обаче политическият проблем

с подобна данъчна привилегия в динамика – може да се очаква натиск за нови и нови преференции в облагането с ДДС с посочване, че няма как дадена стока или услуга да е по-малко обществено значима от алкохола в дискотеките. И в това е вредата на данъчния популизъм, защото точно след такъв огромен макроикономически шок имаме нужда от данъчна система, която едновременно събира приходи за балансиран бюджет, или приемливо нисък дефицит, и насърчава стопанската активност и създаването на работни места. Първото се постига, когато системата от данъци позволява ефективно администриране и предотвратяване на измами, залага на максимално широка основа за облагане, но поддържа ниси ставки за данъкоплатците „на светло". Второто изисква, при възможност, да се намалява данъчната тежест, която най-силно пречи на предприемаческата иновация, на новите инвестиции и създаването на работни места, с други думи – облагането на печалбите за тези, които инвестират и облагането на труда.

Преференцията чрез намален размер на ДДС

за бирата и виното е далеч от тези принципи и далеч не постига какъвто и да е ефект на устойчив растеж на добавената стойност.

Накрая, но в подобен контекст, трябва да разглеждаме и субсидията за чартърите за организираните чуждестранни туристи. По принцип, такива държавни помощи се прилагат в някои страни, но те са адаптирани към относително „нормална" ситуация, в която се преследва ценово предимство пред преки конкурентни дестинации. Граничи с абсурда да си мислим, че граждани от държави, които са въвели карантина за завръщащите се от България, както и, в по-общ контекст, наплашени от вируса и от риска да останат блокирани в далечна държава, ще променят решението си и ще дойдат в морските ни курорти заради 35 евро по-ниска цена. Така че тази мярка няма да доведе до повече туристи, с други думи – няма да стимулира повече дейност и създаване на стойност в бранша. Разбира се, тя ще даде „подарък" на фирмите, които са успели да привлекат някакви организирани групи, но това далеч не е инструмент за възстановяване на българската икономика след кризата. Остава обаче усещането, че този пробив всъщност цели подобна пряка държавна помощ да бъде запазена и за следващи години – в отчаян опит да се спести усилие на целия бранш да се адаптира както към страховете и трансформациите в международните пътувания след пандемията, така и към дългосрочно променящите се вкусове на средната класа европейци.



PCR за Гърция поне до 15 август

PCR за Гърция поне до 15 август

Южната ни съседка удължи изискването за отрицателен резултат за К-19, съобщиха от Външно министерство
Румъния въведе маски на морето

Румъния въведе маски на морето

Задължителното покриване на лицето на открито се иска в 20 от 41 окръга
КОВИД във втори дом край Варна

КОВИД във втори дом край Варна

Над 100 са вече заразените в частния "Св. Георги", останалите възрастни няма да бъдат местени
Нови уроци за К-19 в Е-академията

Нови уроци за К-19 в Е-академията

Регистрацията и участието са безплатни, уточняват от съсловната организация
И Белгия ограничава българите

И Белгия ограничава българите

Ако идват от Североизточен или Югозападен район на страната ни, подлежат на задължителна карантина и тест
Спекулира се с цените на PCR-тестовете

Спекулира се с цените на PCR-тестовете

От вече почти половин година България живее с КОВИД-19. Какво показват числата, как се справят лабораториите и какви трудности ги очакват тепърва, какво научихме за вируса и какво остава загадка попитахме доц. Иван Иванов. Той е завеждащ Националната референтна лаборатория в НЦЗПБ.
119 са новите случаи на КОВИД

119 са новите случаи на КОВИД

През последните 24 часа 46 са в интензивните отделения, а трима са починали

146 са новите случаи на КОВИД

146 са новите случаи на КОВИД

Настанените в болница са 793, от които 43 в интензивни отделения, показват данните на Единния информационен портал
270 нови заразени с К-19

270 нови заразени с К-19

Починало е момче на 19 години с установен коронавирус, общо за последното денонощие смъртните случаи са 9
Италия удължи карантината за българи

Италия удължи карантината за българи

Словения също въвежда, а Кипър вече ще приема българи само с PCR-тестве за КОВИД, други не се признават
1 2 3 4 5 ... 116 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2020