лица

Шефът, който пръв отиде при КОВИД

31-07-2020 11:03
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Шефът, който пръв отиде при КОВИДНовият директор на Александровска болница доц. Димитър Буланов е фин човек, който милее за пациентите, смятат колегите му
Той е от хората, които не обичат да се шуми за него. Не се гордее с научни звания и успехи. Винаги знае възможностите си и не се изхвърля да направи нещо, за което има съмнения, че не може. Същевременно, той е човекът, който винаги ще поговори с болния, колкото и времето да не му стига. Това е доц. Димитър Буланов, новият директор на Александровска болница. На тази позиция той е едва от няколко дни, след като досегашният й директор проф. Костадин Ангелов стана министър на здравеопазването. Дотогава той беше негов заместник по лечебната дейност.
Бързо след обявяване на извънредното положение у нас в Александровска болница беше сформирано КОВИД-отделение. И доцент Буланов веднага се самокомандирова в него независимо, че не е инфекционист, а хирург. В този момент лекарите там са наясно, че влязат ли в т.нар. „среда" , излизане няма поне две, че и четири седмици. След дежурство, което трае по няколко дни, медиците престояват вътре две седмици под карантина. Ако има инфектиран сред тях, и повече. Там той работи наравно с останалите близо месец и половина.  

Това не е първото му участие на труден и опасен терен.

През есента на 2016 г. доц. Димитър Буланов беше лекарят, който сформира екип за часове и отиде в разгара на размириците в бежанския лагер в Харманли. 
Благодарение на него и медиците, които преглеждаха дни наред хората там, даваха лекарства, слагаха ваксини на децата, консултираха бременни жени и оказваха всякаква грижа на хората ситуацията беше овладяна. Колегите му казват, че той не гледа на болния като на амбулаторна карта, окачена над леглото, като на определения случай. 

Напротив, старае се да ги запомни по име независимо, че на ден му се налага да приема, да оперира и да минава на визитация при десетки.

Сутрин, когато е на обиколка по 

стаите с останалите лекари, се опитва да отговори на въпросите, които му задават пациентите и да поясни какво точно е направено за излекуването им, какви диети и какъв режим трябва да спазват след изписването. Той е от онези медици, които печелят доверието само след няколко изречени думи. Затова и независимо от титлата и позицията му, към него

хората се обръщат с топлото „докторе".

Доц. Димитър Буланов е от лекарите, които много държат на профилактиката. Убеден е, че ранната диагностика спестява не само усложнения на пациента, но и разходи на болницата, а и на здравната ни система, като цяло. Обичат го и студентите му. Аудиторията при него винаги е пълна.

Кариерата му започва като асистент в Клиниката по спешна неврохирургия на Военномедицинска академия в София. През 1997 г. постъпва като хирург в Клиниката по Обща и чернодробно-панкреатична хирургия на Александровска болница. По-късно става преподавател в Катедрата по Обща и оперативна хирургия. От 2013 г. е

заместник директор по лечебната дейност

на Александровска болница, а през 2016 г. е избран за заместник-декан по учебната дейност на Медицинския факултет при Софийския медицински университет. Заместник-председател е на Дружеството по хирургия.

Специалистът по чернодробна и коремна хирургия проф. Радослав Гайдарски, бивш дългогодишен директор на Александровска болница и екс здравен министър е човекът, който назначава на работа младия д-р Димитър Буланов в Александровска болница. Това се случва през 1997 г., след оспорвана битка за мястото.

„Започна работа при мен в Клиниката по Обща и чернодробно-панкреатична хирургия. Момчето, за мен той винаги ще остане такъв – млад и с желание

трудът му да е в полза на другите,

издържа конкурса успешно при доста явили се кандидати, спомня си проф. Радослав Гайдарски. Впоследствие той е бил и негов научен рецензент. "Много хора си мислеха, че ще бъде назначен направо, защото баща му доц. Иван Буланов беше дългогодишен преподавател във Факултета по биология и се познавахме отлично. Синът обаче мина по реда си – конкурс, гласуване на факултетен съвет и едва тогава назначение", разказва проф. Гайдарски и подчертава, че става дума за човек, който не парадира с научни звания, публикации и постове. Напротив, смята, че лекарската професия трябва да се избира по призвание, а не заради общественото положение, възможното добро заплащане и престижа в очите на другите. „Възхищавам се на Митко. 
За разлика от мнозина други, които се възгордяват и напират да се хвалят дори с най-малкото нещо, той е изключително скромен. Развиваше се самостоятелно без протекциите на баща си", казва още проф. Гайдарски. Според него, макар и вече директор на Александровска болница,

доц. Димитър Буланов няма да се промени.

Водещият коремен и панкреатичен хирург дори препоръчва на останалите лекари да следват неговия пример: „Да не се натискат, да не се блъскат с лакти, да не се ритат по кокалчетата , защото това е недостойно за един лекар. Точно финото му поведение и възпитание са нещата, които смущават, до известна степен, проф. Гайдарски. „Това са ценни човешки качества, но не са характерни за началник, особено за директор на голямо лечебно заведение, каквато е Александровска болница." Според него обаче доц. Буланов е от хората, които имат ресурс да намерят баланса при всяка, дори патова ситуация, особено сега, когато инфекциозните отделения и КОВИД-звената в лечебните заведения са пренатоварени. „Ясно е, че болницата ще има почтен и честен ръководител, който винаги ще пази интересите на хората и ще поема отговорности за тях", убеден е проф. Гайдарски, който познава новия й директор вече повече от 20 години.



Когато лекарят стане пациент

Когато лекарят стане пациент

30-годишният специализант по хирургия д-р Момчил Манчев пребори коронавируса с дарена плазма и усилията на колегите си от УМБАЛ "Св. Анна"
Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Дора Пондалова брои часовете до смъртта на сина си, но съдбата им се усмихва - донор е намерен в последния момент
Да надхитриш онази с косата

Да надхитриш онази с косата

Д-р Митко Груев и д-р Михаил Михайлов от болницата в Добрич изтръгнаха от ръцете на смъртта две 60-годишни жени с КОВИД
По пътя към една Голгота

По пътя към една Голгота

Отец Георги Фотакиев от Варна е спасил близо 500 младежи от смъртоносната примка на дрогата
Герой по сърце

Герой по сърце

26-годишният лекар - д-р Стефан Черкезов, загива от раните си, след като спасява 47 души от горящ автобус
Рицарят на Червения кръст

Рицарят на Червения кръст

Когато помагаме, не делим хората, пред трудностите всички са равни, казва Христо Григоров
Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

Скромният отговор на славата

Скромният отговор на славата

Няма как да не съм вярващ и да работя това, раждането е Божествено дело, казва д-р Иван Китов
Магията на Новолунието

Магията на Новолунието

В миналото е съществувало поверие, че името, дадено на детето при раждане, оказва влияние върху съдбата му. Днес едва ли някой вярва в „програма", която определя пътя на човек. И все пак, малко вълшебство в живота не е излишно. Поне така ми се струва, че се е получило при д-р Айча Заралиева. Защото името й означава Новолуние.
1 2 3 4 5 ... 18 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Кои са най-големите предизвикателства пред болниците с оглед на усложнената пандемична обстановка през есента и зимата?

Септември 2020