интервю

Българинът подценява водната стихия

30-07-2020 07:45
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Българинът подценява водната стихияЯзовирите и езерата са по-рискови дори от морето, казва Антон Налбантов
Лятото е в разгара си, жегите дойдоха и всеки търси прохладно място, в което да се спаси от тях. Това обаче крие и своите рискове. За два месеца морето отне живота на четири деца, а инцидентите от началото на година бележат рязък ръст в сравнение с миналата. Българинът е от хората, които обичат пикниците край езерата и язовирите и най-вече къпането в тях след пир. Какво трябва да се направи, за да бъде намален водният травматизъм, попитахме Антон Налбантов, директор на Водноспасителната служба към БЧК.
- Господин Налбантов, сезонът започна и вече имаме удавени 4 деца в морето. Колко са жертвите?

- Общият брой на удавените деца към момента е шест. Първите две загинаха през февруари и март, като едното беше съвсем малко и падна в необезопасен кладенец в двор. Другото намери края си в река, а за последните два месеца вече имаме четири други в морето. Според последната статистика, обобщена и предоставена ни от МВР, до 1 юни жертвите на водата са 27. От тях 4-ма са загинали в морето, 23-ма във вътрешни водоеми – реки, кладенци, язовири, канали. За последните два месеца все още нямаме предоставена информация за общия брой на удавените. Неприятна тенденция е, че броят им към момента е повече, отколкото за същото време миналата година, когато бяха 15. През 2019-та се зарадвахме, защото се оказа, че за 30 години, откакто се води статистика за водния травматизъм, имаме под 100 жертви. Удавените бяха 96. Сега, както е тръгнало, пак ще надскочим тази цифра.

- Случайност ли са тези по-малко случаи през миналата година?

- Категорично не се дължат на случайност. Само до преди десетина години удавените за година бяха между 100 и 150. Преди 2000 г. сме достигали дори до 180 човека. Все пак, имаме надежди, защото се провежда превенция под формата на беседи и показни спасителни акции преди всеки сезон, които ще дадат резултат. Хората вече промениха отношението си към водата. За тях тя вече не е стихия, в която не бива да влизат, а място за приятен и здравословен спорт. Все повече стават тези, които могат да плуват и знаят самите те, как да окажат първа помощ, ако се наложи и наблизо няма спасител. Дори предават тези умения на своите деца. Освен това, българинът вече се отнася позитивно към спорта. За него той вече не е изгубено време и хоби за безделници, както мислеха доста хора в миналото. Доста родители записват децата си на плуване. Като цяло, се наблюдава разбирането, че водата е стихия и към нея трябва да се пристъпва след подготовка. Твърде малко са случаите, в които опасността се подценява и се влиза в бурното море, за да се покажат мускули. Нещо повече, такива предизвикателства предприемат предимно чуждите туристи.

- Колко бяха предотвратените инциденти с фатален край през миналата година?

- Предотвратените водни инциденти, най-вече в морето, бяха около 3500. За 2020-та все още нямаме статистика. Обикновено за цяла година те се движат между 3000 и 4000. Голяма част от тях със сигурност щяха да са с фатален край, ако не бяха спасителите на плажовете. Впрочем, на много места момчетата дори обясняват на туристите какви са опасностите от водата и как трябва да се подхожда при реална опасност.

- Къде хората се давят повече?

- Като цяло, процентът на удавянията във вътрешните водоеми спрямо морето е много по-голям. Съотношението е 70 към 30 на сто. Това е обяснимо, защото реките, каналите, язовирите, езерата са неохраняеми водни площи. Независимо от това, те привличат мнозина през уикендите и дори за няколкодневна почивка. От фаталните случаи през 2019-та, които са общо 96, само 36 са в морето, останалите 60 са във вътрешността на страната. Хората трябва да помнят, че няма безопасна вода. След плаж не бива да влизат направо във водата, а да облеят първо гърдите си в сърдечната област, ръцете и краката. Така няма да се схване някой мускул, няма да излязат от сърдечен ритъм или да се затрудни дишането им. Това правило важи и за почиващите край язовирите и езерата, където водата е топла само 20-ина сантиметра. Надолу е студена и схващанията са гарантирани, ако човек скочи направо. Освен това, край такива места обикновено се отива с компания на пикник, където алкохолът и храната на корем са водещи пред природата. След прекомерна консумация опасността е налице. Трябва да се изчакват 30-40 минути след хранене и в никакъв да не рискуват след почерпка, та било то и само с бира. На морето е важно летовниците да избират охраняемите плажове, защото там има кой да им се притече на помощ, а ако се наложи, да им бъде оказана и от медицински екип.

- БЧК настоява от години за задължителни часове по плуване в училищата. Има ли някакво развитие по този въпрос?

- Ние не пропускаме да настояваме непрекъснато. Ясно е, че това не може да стане изведнъж във всички училища в страната. Важно обаче е да се започне. Единственото, което успяхме да постигнем е, че Водноспасителната служба при БЧК успя да организира със собствени сили и кадри – доброволци т. нар. сини училища. В рамките на месец обучаваме деца в групи не повече от 20-25 не само как да плуват, как да се предпазват от инциденти, а също и на безопасно поведение край водните площи. За съжаление, пандемията ги осуети и това лято нямаме такива курсове.

- Кои плажове по Черноморието са най-опасни?

- Естествено, опасните плажове са неохраняемите, колкото и морето да изглежда измамно плитко и достъпно за всички. Например, такъв е „Липите" при Синеморец – екзотичен, красив. Поради разположението си обаче и инфраструктурата, не е възможно да бъде даден на концесия, да бъде стопанисван и да се осъществява водноспасителна дейност. Той привлича със своята екзотика, но мъртвите течения са изключително опасни. Не минава година там да не загинат по няколко човека.

- В кои месеци са най-силните мъртви течения?

- До неотдавна се смяташе, че те са през месец август. Природата обаче се променя. Вече е опасно дори в юни и юли. Както вече е ясно, ние категорично се обявихме и отвоювахме на пост да работят не по един, а по двама спасители, каквато идея имаше първоначално. Сам човек не би могъл да окаже помощ. На някои места беше допуснато отстоянието между два поста, според особеностите, да бъде до 150 метра, като за националните плажове остана положението да е 100 метра.

- БЧК е организацията в България, която подготвя спасители и издава свидетелства, признати в цяла Европа. Имате ли „конкуренти" от сивия сектор?

- Имаме информация, че се опитват да фалшифицират свидетелства уж издадени от БЧК. В момента органите разследват няколко такива случая.

- Колко са обучените спасители, достатъчни ли са?

- За последните десетина години сме обучили 12 000 спасители. Друг е въпросът, че това е сезонна работа. Обикновено през лятото на морето са около 1500 и около 2000 в басейните. Някои заминават за чужбина за повече пари, други нямат възможност да вземат отпуска за цялото лято и не практикуват професията.



БЧК почва обучение за парамедици

БЧК почва обучение за парамедици

Цената на курса е 2500 лв., документи се подават до края на септември

Ръст на удавниците у нас

Ръст на удавниците у нас

Водата отне живота на 6 деца, 76-годишен иманяр е в неизвестност в Стара планина
Заедно можем повече

Заедно можем повече

БЧК отново подема кампания за подпомагане на децата, пострадали в катастрофи

БЧК дава 3000 евро за Гърция

БЧК дава 3000 евро за Гърция

Пострадалите в нестихващите пожари са над 164, а 80 намериха смъртта си в огъня

Първа помощ за бедстващи възрастни

Първа помощ за бедстващи възрастни

Състезание по оказване на първа помощ и психосоциална подкрепа на възрастни хора при бедствия организира Български червен кръст, съобщиха от хуманитарната организация днес.
Раздават консерви и боб на бедните

Раздават консерви и боб на бедните

Българският Червен кръст започва поетапно раздаване на индивидуални пакети с хранителни продукти на нуждаещи се, съобщиха днес от хуманитарната организация.

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2020