Мисия

По пътя към една Голгота

21-08-2020 11:12
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
По пътя към една ГолготаОтец Георги Фотакиев от Варна е спасил близо 500 младежи от смъртоносната примка на дрогата
Снимка: Binar и личен архив
Всеки в своя живот има една Голгота, към която има избор само как да върви. Пътят на отец Георги Фотакиев не е лесен - всеки ден той се опитва да спаси десетки младежи, които поради една или друга причина са станали жертви на дрогата. И въпреки че кръстът му не е никак лек, но той го носи години наред не само достойно, но и с пълно себеотдаване.
"Къде съм? В рая или ада? Леле, поп! Значи свършило се е. О-о-ох, боли. Попе, ако не си призрак, дай цигарка. Защо мълчиш бе, а? Да не сте забранили цигарите в ада бе, попе?. Да го..." Измършавял мъж на трудно определима възраст, с избити предни зъби опитва да се надигне на лакът. Завивките са събрани на топка под тялото. От ръцете му са провиснали бинтове. Парчета от тях се веят от таблата на леглото. Току-що се е изтръгнал от възлите им. Усеща свободата с всичкия копнеж на вързаното си допреди миг тяло. Отслабналите мускули обаче не издържат и тялото му се строполява, сякаш безжизнено, на кревата. Привидно успокоено, след усилието, то потръпва в неравни конвулсии. Внезапен вик сякаш му дава сила. Тялото пак се изправя. И пада отново за по-дълго време. Но не завинаги.
Описаният случай

не са кадри от филм

за превенция срещу наркоманиите, а един от най-тежките дни в живота на Младен Димитров. Но и на варненския свещеник отец Георги Фотакиев - това е първата среща на духовника със зависим. И за двамата тя става повратна точка в живота им - единият отказва дрогата завинаги, другият започва да помага на млади хора да оставят отровата. От този момент започва и мисията на свещеника - трудна, но възможна. От тогава са минали 24 години. Сега Младен е чист от дрогата, има свое семейство и се радва на любовта на съпругата, детето и приятелите си благодарение на поп Георги. Двамата се срещат по настояване на майката му. Последна надежда за спасяването на сина си от дрогата жената търси в храма в кв. „Аспарухово". Дни наред

изтерзаната жена реди молитви

пред иконите. Накрая се престрашава и моли свещеника да посети нейния син у дома им. Разказва му, че момчето й е било на лечение в клиниката в село Карвуна, но вкъщи се налага да го връзват, за да не го прихванат отново „приятелчетата" на улицата.

"До срещата ми с Младен не бях виждал наркоман. За наркозависимите знаех не повече от това, което пишеха вестниците. В първия момент се поколебах да последвам жената, но се престраших, разказва, без да крие своята слабост тогава, свещеникът. - Домът им не приличаше на нормално място. Този човек беше опоскал всичко -

изнасял, продавал, купувал дрога.

Бяха останали само няколко легла и вехти мебели, които никой не би взел и даром. Момчето на леглото така се мъчеше и извиваше от болка, а в очите му имаше такъв ужас от неизвестността, че когато ми поиска цигара се зарадвах, че не съм ги отказал, за кой ли път, и имам кутия в джоба си", спомня си духовникът. Отец Георги започва да посещава често Младен. Оказало се, че той вече няколко пъти е

пробвал да се избави от наркотиците

и почти успявал. Все се намирало обаче някое "приятелче" и колелото се завъртало отново. Този път обаче Младен имал силна мотивация да се откаже - преживеният ужас от срещата с човека в черно над леглото му, когато вече мислел, че е умрял. Не излязъл от вкъщи в продължение на три месеца. Оказало се, че доброволният затвор е неговото спасение. За да не се чувства самотен, енориашка му занесла стария си компютър, качили игри, но не го включили към Интернет, за да не го прихване някой от наркодилърите. Други млади хора от енорията при храма "Св. цар Борис" го навестявали всеки ден, слушали заедно музика, гледали филми, разговаряли.

"Новото обкръжение помогна на момчето да преодолее зависимостта, да усети, че има приятели, които го подкрепят. Увери се, че и без наркотици може да си изкара добре. При първото си излизане дойде в храма. Изповяда се, причести се. Започна да

ходи редовно на Литургия.

После със свои връстници, вярващи, започна да ходи на плаж, на кафе. Смени средата и повече не се сети за наркотиците", разказва отец Георги за първия си "пациент". Впоследствие Младен работи като доброволец години наред в Православния център за духовно обгрижване на наркозависимите "Св. Благоверен Боян Енравота -първомъченик български". Заедно със свои събратя по съдба работи по проект "Антидрога" и беседва с тийнейджъри във варненските училища. Центърът, сформиран и регистриран през октомври 2005 г., първоначално се помещава в сградата на неделното училище в двора на църквата. От петнадесетина години е в самостоятелна сграда и вече се нарича Център за зависимости „Отвори очи". Регистрирано е и едноименно сдружение. Негови членове са бивши зависими, техни роднини, енориаши и много хора с готовност да помогнат.

Екип от 10 специалисти

работи ежедневно и се грижи за здравето на настанените в центъра хора – лекари, медицински сестри, психолог, санитари. За духовната част отговаря отец Георги. Независимо, че за повече от две десетилетия се е сблъсквал с какви ли не случаи, той няма да забрави още един, който му подсказал, че мисията му е да спасява зависими.

„Няма и месец след Младен, потърси ме дрипав мъж. Изглеждаше като старец, а бе само на 31. Стои пред мен окъсан с трескав поглед. Поиска ми нещо за ядене. После се свлече на стълбите и захлипа. Заразказва - разбивал и ограбвал вили, за да си набавя дрога. Поиска ми и пари, за да си купи билет до Карвуна, където е клиниката за лечение на наркомани", спомня си духовникът. Оказа, че бил мой съученик, но

отровата го бе превърнала в старец.

Ако не беше ми казал, не бих го познал", уточнява духовникът. Отец Георги решил да приложи метода на Макаренко за делегираното доверие - изпратил Младен да придружи новия до клиниката в село Карвуна за интоксикация. Видимо поласкан от възможността да се докаже, бившият наркоман свършил перфектно задачата си, завел човека и се върнал в църквата абсолютно чист.

„Душата ми трепереше докато си дойде. Благодарих на Бога, като го видях да отваря портата. Целуна ми ръка, рече:

Отче, успях, удържах,

спомня си за първия успех свещеникът. След няколко дни обаче и съученикът на свещеника се върнал. Оказало се, че не издържал в клиниката, скъсал коланите, с които го връзвали, за да не буйства по време абстиненцията и побягнал. Преспал няколко нощи в двора на неделното училище при храма. За да не зачезне в тъмното с дилъри, отчето си донесъл надуваем дюшек и нощувал до него. Вярващи му носели храна. Постепенно и той отказал дрогата трайно.

Оттогава до сега под духовното наставление на отец Георги са преминали близо 500 наркомани. Голяма част от тях са успели да се освободят трайно от зависимостта. Други са на път да го сторят. Има обаче и такива, които едва върнали се в семейството, посягат отново към отровата. „Когато разбера за такъв случай, сърцето ми се къса", казва отец Георги. И по всичко личи, че е искрен. Неотдавна девойче на 17 години било изпуснато от родителите си. След успеха на лечението, те решили да я изпратят при баба й, не искали да ходи на църква и да общува с вярващи. Там обаче я навестило бившото гадже-наркодилър, и колелото се завъртяло отново. Родители водят в центъра „Отвори очи" и деца.

Най-малкият наркоман е на 12 години.

„Не говорим за опитал, а за пристрастен. Представете си на каква възраст е започнал", казва отец Георги. Толкова малки обаче с центъра не приемат. Като проблем на държавата свещеникът отчита фактът, че в страната липсват достатъчно клиники и методики за лечение на толкова малки зависими към дрогата. Независимо, че отец Георги Фотакиев е не само известен, но и уважаван във Варна и областта не крие, че са се случвали и инциденти. Неведнъж в началото на прицърковния център за отказване от зависимостите хората от квартала гледали с недобро око. Случвало се да хвърлят камъни по прозорците, да целят момчетата с въздушна пушка. Отец Георги е имал и патови ситуации като тази през зимата на 2006-а. Безпаричието едва не го принудило да закрие центъра. Спасил ситуацията покойния Варненско-Преславския митрополит Кирил. Докато владиката намери пари по програма, задължил всички храмове в епархията да отчисляват месечна лепта за издръжката на центъра. Към днешна дата отец Георги Фотакиев се справя значително по-лесно финансово. Когато е възможно, центърът се включва в социални програми. Пациентите в него, които свещеникът нарича ласкаво

„братя и сестри в Христа"

има свободата да разговарят, да се занимават с хоби, ако имат такова, да посещават храма и да участват в службите. Повечето от тези, които не са кръстени, го приемат. Преди броени дни 19-годишна, което вече е в стабилно състояние, е пожелала и е приела Свето Кръщение.

„Даваме възможност на всеки да прояви свободната си воля. Забраната е само една - никаква дрога, алкохол и дори цигари", казва отец Георги. Денят на подопечните му започва като на всеки вярващ варненец - молитва, закуска, терапия, ако желаят, могат да помагат с някаква работа в центъра. Тези от тях, на които отец Георги е успял да намери работа, отиват да се трудят. Останалите провеждат терапия и занимания в центъра. Вечерта всички прекарват заедно, далеч от някогашните "компании". След вечеря пийват безкофеиново кафе, бъбрят за обикновени житейски неща. В почивните дни след литургия - плаж, футбол или екскурзия. Отец Георги учи зависимите, че

грях е да се откажеш от живота

доброволно и да се предаваш на смъртоносната отрова. И е намерил много ефикасен начин да ги убеди в това. Затова и всекидневно на пощата му пристигат благодарствени писма. Ласкави са отзивите и в сайта на центъра „Отвори очи". Един от най-трогателните е от Серафим – бивш подопечен на отеца. „Майка ми беше наркоманка. Отначало пуших цигари, ама не знаех, че са с хашиш. Няма кой да ми каже. После видях как майка ми смърка хероин и аз почнах. После тя лежа в психиатрия. Крал съм. Всичко от къщи бях изнесъл, бях останал с дюшек и юрган само. Чак продадох дрехите на жена си и на сина си. Слава Богу,

енорията и отец Георги ми помогнаха,

пише Серафи. И пояснява: „Клиники, комуни – нямат смисъл! Там си почиват. Свикват ги да живеят без дрога, но като излязат навън, и пак падат. А тук хората от енорията ти дават любов и грижи, надежда имаш. Живея в реалния живот вече. Семейството, жената, синът ми, майка ми, сестрите – всички са при мен. Работя като охрана. Боря се вече".

Като него в центъра към момента се борят още тридесетина други. Независимо, че има четири деца и съпруга, след като затвори храма, отец Георги първо отива в центъра. Поне час говори с хората там, търси работа на едни, които са стабилни, съветва психично неустойчивите.

„Не е лесно, но Бог ми е изпратил това послушание. Длъжен съм да го изпълня. Каквото добро е постигнато, от Господ е. Аз съм само Негово оръдие", казва свещеникът.



Афганистанката с българско сърце

Афганистанката с българско сърце

Д-р Шакилла Нури Попал три месеца не излиза от КОВИД-отделението
Хирургът с чудодейните ръце

Хирургът с чудодейните ръце

Лекарската професия е много хубава, стига да я практикуваш така както трябва - със сърце, казва проф. Никола Владов
Когато лекарят стане пациент

Когато лекарят стане пациент

30-годишният специализант по хирургия д-р Момчил Манчев пребори коронавируса с дарена плазма и усилията на колегите си от УМБАЛ "Св. Анна"
Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Дора Пондалова брои часовете до смъртта на сина си, но съдбата им се усмихва - донор е намерен в последния момент
Да надхитриш онази с косата

Да надхитриш онази с косата

Д-р Митко Груев и д-р Михаил Михайлов от болницата в Добрич изтръгнаха от ръцете на смъртта две 60-годишни жени с КОВИД
Герой по сърце

Герой по сърце

26-годишният лекар - д-р Стефан Черкезов, загива от раните си, след като спасява 47 души от горящ автобус
Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Новият директор на Александровска болница доц. Димитър Буланов е фин човек, който милее за пациентите, смятат колегите му
Рицарят на Червения кръст

Рицарят на Червения кръст

Когато помагаме, не делим хората, пред трудностите всички са равни, казва Христо Григоров
Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

1 2 3 4 5 ... 18 »
Преглед

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябва ли всяка болница да лекува пациенти с КОВИД-19?

Октомври 2020 Предишен Следващ