Кауза

Дългият път на донорството

22-12-2016 12:00
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Дългият път на донорството  За десетина години преобърнахме общественото мнение, но все още ни куца организацията
Щедростта и милосърдието съпътстват всяка Коледа. Тези качества би трябвало да са във всеки от нас постоянно. Техният израз може да бъде различен, със сигурност обаче донорството е едно от най-силните им проявления.

Над 60 са хората с тежки заболявания, които получиха шанс за живот тази година, благодарение на различни трансплантации. Сложните операции станаха възможни след като близките на 18 българи в мозъчна смърт дадоха съгласието си органите им да се дарят на нуждаещите се. Въпреки че 2016 не е годината с най-много донорски ситуации, огромните усилия на Изпълнителната агенция по трансплантация и на шепа лекари тази дейност да се наложи у нас продължават. И макар че разбирането в обществото се увеличава, страната ни все още е далече от нормалните европейски постижения – 10 донори на милион население, или в нашия случай - около 65-70 на година. Причините това да е така са различни, а докато проблемите в цялата ни здравна система продължават, едва ли ще се разрешат.
Донорските бази у нас са над 30. Обикновено това са областните многопрофилни болници и големите университетски клиники. През последните години в тази дейност започнаха да се включват и частните. "Токуда" вече даде първия си донор, а интерес да станат бази са проявили „Софиямед" и „Пулс" в Благоевград. Въпреки нарастващата бройка обаче, интензивно работят 4-5 бази. Най-много донорски ситуации през последните години са реализирали „Св. Марина" във Варна, „Г. Странски" в Плевен, „Ив. Селимински" в Сливен, „Ст. Черкезов" в Търново. Това е така, защото в тях има добре изградена система на работа, а това не се постига лесно.
„Трудностите са много, организацията на една донорска ситуация може да продължи повече от 48 часа, работата е тежка и не може да се върши от всеки", казва д-р Марияна Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ). От момента, в който координаторите по донорство установят, че най-вероятно имат пациент в мозъчна смърт, те и колегите им трябва да направят редица изследвания, за да установят, че това наистина е така. „На никой лекар не му се ще да започне процедурата, но в един момент се налага. Колегата го прави с идеята, че по този начин ще помогне на някого", казва д-р Симеонова. С установяването на мозъчната смърт работата обаче тепърва започва. Лекарите трябва да поддържат пациента в нужното състояние, за да могат да се съхранят жизнеспособни органите. Това няма как да стане преди да се получи съгласието на близките. Може би това е и най-трудната част – разговорите с родителите, любимите, децата на починалите. Успоредно с това продължава да тече и напрежението дали ще успееш да поддържаш починалия пациент в състояние, позволяващо трансплантация. „А това невинаги можеш да го направиш, защото понякога промените протичат много бързо, както беше и в Плевен, много опитен колега, но беше невъзможно да се контролират изкуствено нещата", обяснява д-р Симеонова.

Понякога се струпват и чисто организационни и технически проблеми. Оказва се, че някои изследвания не винаги могат да се направят в лабораториите на съответната болница или че през нощта трябва да се вика екип специално за това.
„Тук обикновено се намесваме ние, за да помогнем на колегите, когато имат нужда, да потърсим съответен специалист или лаборатория", обяснява д-р Симеонова. Друг сериозен проблем е голямото текучество на кадри. "Много малко са колегите реаниматори като брой, има места, където 4 човека въртят цялата реанимация 24 часа в годината", казва д-р Симеонова. Въпреки това за последните няколко години донорските бази се възстановиха. Макар и по-рядко, донори започнаха да подават дори болници като "Пирогов", ИСУЛ, клиниките в Силистра, Добрич, Кюстендил, „Св. Анна" в София.
Въпреки че имаме малко донорски ситуации, понякога не успяваме да реализираме всички органи. Едната причина за това е, че невинаги се намират подходящи реципиенти, а другата, че у нас не се правят всички видове трансплантации. В основните болници, където се извършват сложните операции – ВМА, УБ „Лозенец", УМБАЛ „Св. Екатерина", УМБАЛ "Александровска" и УМБАЛ „Св. Марина", се присаждат бъбреци, черен дроб и сърце. И до ден-днешен обаче в страната не се трансплантира бял дроб или сърце и бял дроб. За да се промени това, работят две болници – „Св. Екатерина" и „Лозенец". Не е ясно обаче дали подготовката в тях ще приключи скоро и догодина ще започната да правят тези операции.
На практика заради липсата на възможност за лечение на пациентите с белодорбна недостатъчност у нас, през 2014 г. България стана асоцииран член на "Евротрансплант". Засега не можем да бъдем пълноправен, защото не отговаряме на изискването да имаме 10 донора на милион население. Като асоцииран член имаме пет човека с трансплантации на бял дроб и още двама, които са на финалната права да влязат в международната листа. У нас е бил дарен и един бъбрек от "Евротрансплант", показва статистиката. В същото време ние сме предоставили 6 бели дроба, 7 черни дроба и 4 сърца. Цифрите не са реципрочни, но истината е, че, ако нямахме сътрудничеството с "Евротрансплант", органите, които сме дали, нямаше да бъдат използвани. Това дава шанс и на всеки следващ нуждаещ се от бял дроб да бъде трансплантиран. За чужбина от страната се подават органи само, ако у нас не е имало подходящи реципиенти, категорични са властите и правилата, по които работят. В същото време, без да сме асоциирани членове на "Евротрансплант", нашите пациенти за бял дроб нямаше да имат шанс за живот. Преди да направим това сътрудничество нито една страна не искаше да ги приеме за трансплантация, казва д-р Симеонова. Според нея с развитието на донорството и трансплантациите у нас членството ни в тази организация ще претърпи ревизия, засега обаче няма смисъл да се прави това заради малкото донорски ситуации тук. В "Евротрансплант" има осем държави, които са пълноправни членки - Австрия, Унгария, Словения, Хърватска, Белгия, Люксмебург, Холандия, Германия. Всички те подават донорите и пациентите си в единна листа. Органите отиват с приоритет за спешен пациент, ако има такъв, без оглед на националността му. Ако няма такъв, се търси най-подходящият реципиент в общата листа, като предимство имат пациентите от съответната държава, откъдето е донорът. При тези условия на работа страната ни не само няма право, но няма и сметка да стане пълноправен член, без да увеличи рязко донорските си ситуации до поне 10 на милион население.
Кога ще стане това - никой не може да каже. Специалистите обаче са категорични, че обществото вече приема тази дейност като изключително хуманна и нужна. Доказателство за това са и малкият брой откази, който получават координаторите при разговорите с близките.
"При последните пет ситуации, имахме пет съгласия", казва д-р Симеонова. Според нея, сега в 70% от случаите хората казват „да" и само в 30% „не". Преди съотношението е било обратно. "Просто хората трябваше да се запознаят с темата, защото тя е деликатна и тежка, но те реагират бързо и много благородно. В България живеят много ценностни, добри и състрадателни хора", допълва тя. Точно заради това е и оптимист за развитието на донорството у нас.



Нов шанс за живот на двама

Нов шанс за живот на двама

На 31 годишен мъж от Монтана извършиха бъбречна трансплантация в Александровска, а на 46-годишен от Стара Загора чернодробна трансплантация във ВМА
Нова донорска ситуация във Варна

Нова донорска ситуация във Варна

Близките на 57-годишна жена, изпаднала в мозъчна смърт, взеха решение да дарят органите й на нуждаещи се пациенти
Търново е водеща донорска база

Търново е водеща донорска база

От общо 13 донорски ситуации за 2019 г., 5 са реализирани в „Д-р Стефан Черкезов"
Връчват награди за принос към донорството

Връчват награди за принос към донорството

Призове ще получат координатори по донорство, водещи трансплантолози и директори на лечебни заведения
Раздават донорски карти в София

Раздават донорски карти в София

Два са обособените пунктове, пред Народния театър „Иван Вазов" и пред НДК
Лозенец има разрешение за трансплантации на бял дроб

Лозенец има разрешение за трансплантации на бял дроб

Ако се появи донор ние ще продължим с екипа на болница Лозенец и на болницата от Хановер да правим толкова трансплантации, колкото донори имаме, каза министър Кирил Ананиев
График за раздаване на донорски карти

График за раздаване на донорски карти

На 14 ноември БЧК ще раздава документите в Асеновград и Благоевград
Меморандум за кампанията „Да! За живот!“

Меморандум за кампанията „Да! За живот!“

Той бе подписан между МЗ и съсловни и пациентски организации
Доброволци започват да раздават донорски карти

Доброволци започват да раздават донорски карти

В следващите дни те ще са в Добрич, Търговище, Горна Оряховица и Кюстендил
Стабилно е състоянието на пациента с трансплантиран бял дроб

Стабилно е състоянието на пациента с трансплантиран бял дроб

Toй е добре, изправя се и ходи, каза здравният министър Кирил Ананиев
1 2 3 4 5 ... 15 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Декември 2019