Българинът отново доказа, че е милосърден

За Коледа пожелавам управляващите да тръгнат в една посока с хората, казва Христо Григоров

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Г-н Григоров, всяка година Червеният кръст има много хуманитарни и доброволчески акции, но като че ли тази година те са повече. Така ли е и защо?

- Тази година най-голямото предизвикателство пред нашата организация беше трагичният инцидент в Хитрино. Случай, който показа отново готовността и добрата организация на БЧК. Искам да ви кажа, че след хората на ген. Николай Николов, пожарната, ние бяхме първите, които влязохме в региона. Бяхме там с Доброволния си екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи от Шумен, с един екип за първа психологична помощ, с двата отряда на Планинската спасителна служба от Пловдив и Троян, които са с кучета. Това беше един тест за нашата готовност, който ние издържахме.

- Ваши екипи продължават да бъдат все още в Хитрино. Каква е обстановката? Как се чувстват хората там, какво е тяхното състояние?

- Това не е трагедия, това е едно бедствие. Не влизам в причините, нека институциите да си свършат работата. В последно време много й се струпа на България. В момента хората имат всичко необходимо по отношение на храна, облекло, цяла България се вдигна, помага, Червеният кръст също. Това, от което имат нужда обаче е всички институции много бързо да задвижат своите механизми и да се тръгне към възстановяване на селото. Тук искам да изразя нашите адмирации към пожарникарите, които си жертват живота, за да гасят пожара и да обезвреждат цистерните - тези потенциални бомби. Сега не е необходимо да правим национални апели за храна, за доброволци, за дрехи, защото всичко, което е необходимо, го имаме. Нека да се влезе вътре, да се направи една оценка и тогава ще видим какво трябва да се направи.

- Хората там казват, че имат нужда от психолози, няма ли?

- Съвсем логично е след една такава ситуация хората да изпаднат в шок. В такъв момент всички са им виновни, но малко по малко нещата се успокояват. Жалко е за загиналите, съболезнования към техните близки, но животът продължава. От тук нататък трябва да мислим максимално бързо да ги върнем към техния нормален живот. Ето даже днес ми се обади едно професорско семейство, иска да осинови едно момиченце, което е сираче. Така че, нещата ще се наместят. Въпросът е да имаме търпение и държавнически да вървим напред при решаването на техните проблеми.

- Само за няколко дни се събраха над 1 млн. и 700 хил. лв., има ли друг такъв случай, при който хората толкова бързо да са откликвали?

- Няма. Досега никога за 5-6 дена не се е събирала такава голяма сума в кампаниите на БЧК. Ние направихме кампании в Аспарухово, в Бисер, Перник, Мизия. Разбира се, българинът и тогава отвори сърцето си, корпоративният бизнес и тогава помогна, но толкова бързо, такава незабавна реакция засега нямаме. Това говори, че действително, когато човек има ясна визия този 1 лев за какво ще се даде, тогава той действително дарява. А за да е сигурно, че този 1 лев ще бъде действително даден по предназначение, ние правим Обществен съвет, който ще разпределя средствата. Той се състои от журналисти, общественици, поканили сме православната черква и мюфтийството, омбудсманът Мая Манолова ще бъде съпредседател заедно с мен, кметът на Хитрино ще е в него. Не че хората нямат доверие на Червения кръст, това доверие е изградено в продължение на 138 години , но ние бихме желали да го подсилим чрез обществения съвет.

- Кога реално ще започне работа той и средствата ще стигнат до конкретните хора?

- Първо трябва да се направи една много сериозна оценка на нуждите. Нашият екип заедно с държавните трябва да влезнат вътре, да направят една реална оценка на щетите, защото ние за момента реално не ги знаем. Предполагам, че някъде през януари ще направим първото заседание. Кметът ще дойде при нас с едни ясни предложения и тръгваме напред. Искам да ви кажа, че след всяко заседание на Обществения съвет ще се прави протокол. Когато кампанията завърши, ние събираме абсолютно всичко, излизаме пред българите и казваме - Благодарим ви, дадохте толкова милиона, ето ви отчета. Пълен отчет до стотинка.

- Докога ще бъде отворена кампанията?

- Кампанията този път ще бъде малко по-дългосрочна, имайки предвид, че там нещата няма да се решат веднага. Първо, трябва да се построят къщите, след това започва най-трудното - тяхното обзавеждане. И ние тук трябва да решаваме заедно с този съвет с какво да помогнем на хората, дали да дадем парите за част от къщите или да ги запазим, за да могат да си купят после покъщнина. Но считаме, че тези 34 млн., които са осигурени и чрез държавата, са достатъчни като финансов ресурс, за да може Хитрино да стане едно китно селце, съвсем обновено. Ние сме убедени, че част от тези пари ще останат. Тогава е хубаво да се насочат към Мизия, към Бисер, защото там има все още хора, на които проблемите не са разрешени.

- Първоначалната оценка горе долу какво показва - колко къщи ще трябва да се построят?

- Някъде около 20 къщи ще трябва да бъдат възстановени. Много други са пострадали, но частично. Оценката ще се направи, когато се влезе вътре. В момента ние нямаме представа.

- Оценката кога се очаква да бъде готова?

- Тя все още не е започната. Когато се вдигнат последните цистерни, може да се правят оценки, анализи и да се направи общо заключение. Ние също ще имаме комисия. Тя ще бъде с държавната, за да имаме представа за какво става дума.

- Какво се случва с останалите кампании на БЧК покрай Коледа?

- Ние работим целогодишно, защото проблемите на на хората са целогодишни. Да вземем децата, които са пострадали при пътно-транспортно произшествие. В тази война по пътищата загубихме 34 дечица тази година, един клас го няма. За тях събираме парички с корпоративния бизнес, с българския народ. И преди първи юни и Коледа ние на всяко едно пострадало семейство даваме по малко. Не че ще им решим проблемите, а въпросът е да покажем съпричастност, да покажем, че не са самички.

Да вземем другата кауза- около 12 хиляди деца всяка година напускат училище. Ние казваме на родителите: Ако вие ги пуснете да се върнат в училище, ние ще ги нахраним, ние ще им дадем учебници. Това също е една национална кампания, целогодишна. И всяка година връщаме в училище следно 1500-1600 бедни деца.

- Като цяло увеличава ли се щедростта на българите през годините?

- Знаете ли, българинът в своята ценностна система има най-доброто, което сме наследили от нашите родители и баби - да бъде милосърден, да бъде добронамерен, да бъде готов да подаде ръка, да бъде съпричастен. И за голямо съжаление именно в едни такива национални бедствия той се обединява. Казвам за голямо съжаление не защото тогава се обединява, а, защото в останалото време той е толкова разединен, но просто не бих желал да влизам в тази тема. Когато говорим за милосърдието на българина мога да кажа - Да, българинът е милосърден.

- Като казваме, че е милосърден обаче това опира само до даряването на средства или и до други форми – например все повече хора стават доброволци и помагат?

- Милосърдието е една комплексна форма, не само да даряваш. Когато стана белята в Аспарухово, десетки хора тръгнаха да помагат, взимат ботуши и от цяла България идват. Това какво говори? Говори за доброволчеството, за милосърдието. Това е част от ценностната система на българина. Ето и сега в момента имаме стотици обаждания по телефона - Искаме да ходим в Хитрино да помагаме. Обаче ние казваме- Недейте, изчакайте, дайте да направим един анализ и тогава, ако е необходимо, ще дойдете, сега и да дойдете, къде ще спите, какво ще ядете, не можете да влезете вътре в къщите. Не може да помагате. Така че, нещата са комплексни. Когато говорим за доброволчество, вземете това, което ние направихме незабавно - планинско-спасителната служба от Пловдив, от Троян тръгнаха, вдигнаха се с кучетата, бяха там няколко дена, хората спяха навън, за да помогнат. Никой не ги задължава. Отиват и помагат. Те имат една духовна необходимост да бъдат съпричастни. Ето това е българинът и всички тези хора, които изявиха желание да отидат, даже и да не са успели заслужават едно огромно уважение.

- Казахте, че този път и институциите са действали на ниво. Как си го обяснявате, защо точно сега сработиха?

- Нека да се абстрахираме от политическата ситуация. Когато човек има нужда от помощ, без значение дали е червен, син, кафяв, този човек трябва да получи една ръка, която да го изправи. Така че, тук и не говорим за уроци, за това, че там са мюсюлмани и ние сега правим поведение, за да може те утре да ни подкрепят. Няма мюсюлмани, няма християни. Това са хора в бедствие и на тях държавата много адекватно помогна, както и БЧК, и българският народ. Отвсякъде в момента пътуват помощи към нас. И днес бяха тук от Кипър, от Израел. Така че, ако ние кажем и обявим един световен апел, България ще бъде залята с помощи, но не е необходимо. Нека да запазим тази възможност за нещо много по-голямо.

- Като говорим, че подпомагате държавните институции, какво се случва с пенсионерите в България?

- Това е една болна тема. Знаете ли, че 2 млн. и 800 хил. българи напуснаха България, и то млади, обучени хора. Всеки божи ден един лекар напуска България. От друга страна имаме 1 млн. и 500 хил. пенсионери, които живеят под екзистент минимума. С всеки божи ден те си отиват и това е един тотален геноцид. Аз не знам какво мислят някои хора, защото като ги няма пенсионерите и като ги няма другите, кой ще остане в България, кой ще управляват те, като няма да има народ?

- В тази посока вие как помагате на възрастните хора?

- Ние провеждаме национална програма за около 300 хил. възрастни хора и ги храним заедно със социалното министерство. Това са социално слаби хора, които са записани за получаване на помощи. Получаваме списъците от Агенциите за социално подпомагане, това е едно огромно натоварване на Червения кръст. Това са 330 пункта в страната, 6 хил. и 400 доброволци и служители раздават тонове храна. През ръцете на тези хора безвъзмездно минават хиляди килограми, за да стигнат до българския народ. Само това заслужава уважение, а да не говорим, че имаме програми, в които ходим по къщите. На запад е констатирано, че е много по-добре един човек, след като мине острата форма на заболяването, да си бъде вкъщи и там да бъде обгрижван. Ние заедно с Швейцарския Червен кръст направихме една сериозна програма и обгрижваме тези хора по къщите си домовете им, a ефектът е огромен.

- Каква част обхваща в момента програмата, защо тя не стане трайна, държавна политика?

- В момента имаме 8 центъра в цялата държава и обслужваме над 700 души. Това е пилотна програма от няколко години. Едвам успяваме да я задържим, защото хората ни казват - Абе господа, ние инвестирахме милиони, за да ви покажем, редно е държавата да си поеме своите ангажименти. Така че работим по този въпрос.

- БЧК прави много кръгли маси, полага усилия, за да интегрира бежанците. Имаме ли проблем с тях?

- В момента нивото на бежанците в България е контролируемо. Но тук не говорим за трафикантите, за черния бизнес, нещо, което минава и изчезва. По начало държавата успя да сложи контрол върху процеса. Вие си спомняте преди две години и половина когато дойдоха първите бежанци - 1 500 човека, тогава БЧК отвори своите складове и помогна на тези хора 10-15 дена с храна, с дрехи, завивки, с всичко и даде възможност на държавата да завърти своите механизми и да си влезе в ролята. Този обем бежанци е контрулируем, но недай си Боже, ако това се наруши, то тогава ще имаме огромен проблем не само за България, а и за цяла Европа.

- Смятате ли, че е възможно това крехко равновесие да се наруши?

- Да, за голямо съжаление. Знаете ли, може би една силна, една обединена и една просперираща Европа дразни някои от великите сили. Когато говорим за бежанската криза всеки гледа следствието, но никой не иска да погледне каква е причината. Може би тази хубава обединена Европа дразни някого и това с бежанците е следствието.

- Кой според вас не иска тази силна и обединена Европа?

- Хайде да не навлизаме в подробности. Нека да оставим това на интелекта на хората.

- Турция ли ще бъде основната причина за увеличаване на потока на бежанците у нас?

- Много се говори за Турция, но и на нея не й е лесно. Ние трябва да адмирираме Турция и нейното правителство, без да влизаме в политика, защото успяха благодарение на мощната си икономика да подслонят 3 млн. души. И тук е мястото на Европа да помисли как да протегне още повече ръка, за да може да решава този проблем.

Но и това, което остава в Турция е следствие. Трябва да се отстрани причината, трябва да се спре войната, а въпросът е дали някой иска да спре тази война или му е много добре да я има.

- Има ли умишлено задържане у нас на бежанци или напротив, това е максималната скорост, с която може да издаваме документи и да ги пращаме, където искат или да ги връщаме?

- Въпросът ви е много деликатен и трябва да го отнесете към държавните институции. БЧК помага на държавните институции и респективно помага и на тези нещастни хора. Но тук има и един друг въпрос - всички ли са бежанци и всички ли са мигранти. Защото, ако видите едни млади хора - мускулести, развити, 25-30-годишни, тогава си задавате въпроса какво правят те тук. Аз не говоря за майките с по 4-5 дечица, които седят и плачат, които реално имат нужда от помощ, а питам какво правят тези млади мъже тук.

- Достатъчно бързо ли ги връщаме точно тях там, откъдето са дошли?

- Не, но това е въпрос, който трябва да отнесете към институциите. Нашата задача е да помагаме на институциите и на тези хора.

- Смятате ли, че някой има желанието да превърне България и съседните страни в едно гето на Европа?

- Никой от нас, обикновените хора, не знае каква е играта. На България се дадоха над 160 млн., въпросът е за какво се дадоха и реално с тези пари какво ще се направи. Но аз вярвам, че нашите институции и нашите политически ръководители много добре са намерили баланса и са защитили интереса на държавата. В противен случай, ако ние се превърнем в един хъб за бежанците, това ще бъде катастрофа за нашата държава.

– Има ли полезен ход народът ни, ако се тръгне в тази посока?

- Дайте да не дърпаме дявола за опашката. Дайте да видим как ще се развият нещата, аз вярвам, че разумът ще надделее.

- Какво бихте пожелали на хората за Коледа?

- Този въпрос, който ми задавате, е много труден. Преди всичко да са здрави, да изкарат една весела Коледа и Нова година, да вярват, че нещо ще се промени в България. И който е християнин или мюсюлманин, без никакво значение от религията, да се помоли на неговия Бог да погледне с по-друго око на България и управляващите в това китно, хубаво място най-после да тръгнат в една посока с хората, които живеят в него, за да може българските пенсионери да се чувстват много по-спокойни, да имат пари за лекарства, да имат възможността един път в месеца да отидат на кино, на театър, на ресторант, а нашите деца да остават тук, да работят. И най-важното - да тръгне българската икономика, защото в крайна сметка след влизането ни в Европа какво стана, ние се превърнахме от производител в консуматор.