Интервю

Паралелният износ се увеличава

18-02-2016 10:19
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Паралелният износ се увеличаваАптечната карта е стъпка към затваряне на пазара, казва Николай Костов
Снимка: в. Политика
За втори път тази година властта отложи въвеждането на ценови коридор за лекарствата, които плаща здравната каса. Министерски съвет прие новите правила да влязат в сила на 1 септември. Междувременно в Народното събрание ще влязат за обсъждане промените в закона за лекарствата. В тях се предвижда въвеждане на аптечна карта, нови мерки срещу паралелния изос. До какво ще доведат тези промени, какво се случва на аптечния пазар, попитахме Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА).

- Г-н Костов, удачно ли е отлагането на ценовия коридор за 1 септември?

- Като асоциация ние сме за въвеждането на прогенерични промени в законодателството и политиката. В частност сме за прескрипцията по INN (молекули). Тъй като ценовият коридор в някаква степен е опит за прогенерична политика, смятам, че не е лошо като идея. Основният проблем е в това, че е прекалено рязък скок, който засяга много хора като смяна на лекарства, които ще излязат от реимбурсация. За нас тези 60% върху цената на референта, до които трябва да се ограничи доплащането, са прекалено високо изискване. Първоначалният вариант беше още по-рестриктивен – доплащането да се вмести в 50% от цената на референта. Това показва, че никой не е правил сметки за отражението на мярката. Защото в сегашния си по-мек вариант, тя засяга около 590 медикамента за онкологични, диабет, сърдечно-съдови.

- Всички тези медикаменти, които могат да изпаднат от реимбурсация обаче, имат заместител, защо да е проблем?

- Да, те имат заместител, стига той да не е само виртуален, а наистина да присъства на пазара. Представете си само тези 2 милиона души, които са с хронични заболявания да трябва да си сменят терапията. Защото като бройка 590, може да не изглежда много, но повечето от тези лекарства са масово изписвани и според мен засягат стотици хиляди хора. Представете си какво щеше да се случи, ако беше влезнала в сила наредбата от 16 февруари. Всички тези хора щяха да се изсипят в лекарските кабинети, щяха да бъдат връщани в аптеките заради отпадането на медикаментите от заплащане по каса, една част от тях са на протоколи и трябваше да чакат месец, за да се смени лечението им.

- Нали се затегнаха мерките за изваждане на лекарствата-призраци, няма ли вече ефект?

- Сега влезнаха в сила изискванията да отпадат медикаментите, за които заплащането в група по здравна каса е по-малко от 5%. Но всичко това изисква време, за да даде резултати, тепърва ще сработи този механизъм и ще има какво да се маха от позитивния списък.

- Ценовият коридор как щеше да се отрази на самите пациенти?

- Щеше насилствено да им спести пари, които те не във всички случаи ще искат да им бъдат спестени. Затова за нас е важно да имат информация пациентите и предлагаме да се въведе информирано съгласие, така няма да има принуда в избора на пациента. Той сам трябва да реши, след като бъде информиран за възможните лекарства и доплащането за всяко едно от тях. Едната възможност е това да става в аптеката, другата – при лекаря. Според нас втората е по-добра, тъй като, ако пациентът предпочете медикамент, който е различен от вече написания в рецептата, пак ще трябва да се връща при лекаря за нова.

- Ще влезе ли това информирано съгласие в сила от 1 септември?

- Не знам, но е част от предложенията на индустрията. Другата ни идея е да се въведе и праг на сензитивност от 10 лева. Тоест коридорът да влезе в сила само, ако доплащането надвишава 10 лева. Това е добре, защото ще намали броя на отпадналите лекарства. Защото основният пазар на тези медикаменти е по здравна каса и когато те излязат от реимбурсация ще напуснат страната. Това намалява терапевтичните възможности и не е добре като вариант. Съществува и друга алтернатива – на излезналите от списъка лекарства, фирмите да намалят леко цените, за да стигнат същата стойност все едно се реимбурсират от касата. Това може би ще е възможно за част от тях, защото загубата ще е по-малка за фирмите. Очакваме тези обсъждания да продължат до 1 септември.

- Всичко ли е платила касата за 2015 г. на аптеките?

- Тези 45 млн. лв., които насилствено бяха взети под формата на отстъпки от фармацевтичната индустрия направиха така, че здравната каса да има рекордно нисък дефицит – 18 млн. лв. Това даде възможност да не се бавят плащанията и към аптеките. Но не съм сигурен, че тези насилствени методи са добър начин на работа за бизнеса.

- Ще има ли нови условия за работа между касата и аптеките през тази година?

- Не мисля, договорът доколкото знам, не е променян. Но ние отново не бяхме поканени при обсъждането му Вярно е, че здравната каса няма задължението да ни кани, но въпреки всичко ние сме страна в този договор и го подписваме като собственици на аптеки. Тоест логично е да ни поканят, но нарочно не се прави.

- Тази година въвеждаме здравна карта в болничната помощ, но има намерения за създаването и на аптечна. Това добре ли е?

- Здравната карта за болниците има цели – минимизиране на разходите на здравната каса,при аптечната карта няма такава логика. Както всички знаят, аптеките са частни, няма връзка между броят им и разходите на касата, защото те са просто изпълнители на рецепти – колкото предпишат лекарите, толкова изпълняват. Мисля, че логиката за създаването на тази аптечна карта е различна – да се регулира броя на аптеките в зависимост от желанията на съсловната организация. В първоначалния вариант на законопроекта това беше съвсем ясно разписано, тъй като стана скандал, беше променено.

- В сегашния вариант се посочват само минималните потребности от аптеки, това какъв проблем може да бъде?

- Хитрото на Българския фармацевтичен съюз (БФС) е, че, когато не успее да постигне нещо наведнъж, се пробва да го направи на части. Тъй като в момента не успяха да го постигнат наведнъж, ще се пробват да осъществят една голяма част сега, а след това останалото. За тази цел ще трябва над 530 души да се ангажират в създаването на областни комисии, за да опишат състоянието на аптеките. Това е ненужно, тъй като всяка аптека се регистрира в агенцията по лекарствата (ИАЛ), знае се кой е магистър фармацевтът, каква площ има, контролира се, няма нещо, което да е останало в тайна. Дори работното й време може да се разбере. Така че това е част от стъпките да се затвори пазара. В момента експертното решение на комисията по фармация не е задължително за шефа на ИАЛ за това дали да даде разрешение за откриването на нова аптека. Но, ако се промени само едно изречение, че това решение е задължително, нещата коренно ще се изменят и пазарът ще се затвори, защото аптеки ще се отварят само в много редки случаи. Според мен изначално това беше замисъла на промените.

- В проекта се предвижда в районите, където няма денонощни аптеки, да се направят задължителни дежурства по график, какви ще са последиците?

- Това би увеличило регулацията и административната намеса в бизнеса. Държавата да се намесва дори в работното време на аптеките ми се струва свръх регулация.

- Кой би могъл да е естественият стимул, за да се появят повече денонощни аптеки?

- Има няколко пречки пред това. Първата е с липсата на кадри. Не могат да бъдат накарани фармацевтите да работят през нощта, защото те и за през деня са малко. Не случайно по време на проверка се оказва, че в 99% от случаите в денонощните аптеки не работят фармацевти. Заплащането за тези смени е много високо, стига до 100 лв. на нощ и се превръща в загуба за собственика. Освен това в София са повече от достатъчно денонощните аптеки, както и в много от големите градове като Бургас, Пловдив. Подобна стъпка в тези места би била напълно безсмислена, тя би имала смисъл в средно големи градове като Ст. Загора, Видин, където започва да има недостиг на денонощни аптеки. Самият проблем с липсата също е преекспониран, защото много рядко се търси животоспасяващо лекарство през нощта, обикновено се търсят презервативи. А и няма кой да ти предпише лекарство в 10 или 11 ч. през нощта.

- Идеята да се отварят аптечни пунктове в местата, където няма фармацевти, добра ли е?

- Да, това е наша идея. Ако този пункт е със занижени изисквания и в него не е необходимо да работи само магистър фармацевт на пълен ден, ще позволи в тези места да има лекарства.

- В законопроекта има идеи и за затягане на паралелния износ, все още има ли проблеми с него?

- Да, той се разраства и за някои лекарства става абсолютно невъзможно болен човек да ги намери. За мен като човек, който оперира с аптеки, също е невъзможно да ги опази за собствените си клиенти. Това са лекарства, които се потребяват по каса, но за паралелния износ те се купуват чрез свободния пазар. Обикновено хора обикалят по аптеки с измислени рецепти и си ги купуват.

- Кои са тези лекарства?

- Това са основно медикаменти за сериозни заболявания. Има и лайфстайл продукти, но са малко. Става дума за 50-60 лекарства, като повечето са с рецепта. Някои отпадат, на тяхно място влизат други. Има десетки фирми, които издирват такива лекарства. За съжаление има аптеки, които предпочитат да работят с тях, защото им ги продават по-скъпо, отколкото на пациенти.

- За къде се изкарват основно медикаментите?

- Основно за Германия, но има и за Англия.

- Дистрибуторите и производителите не се ли опитват да окажат контрол върху този процес?

- Някои се опитват да окажат, други просто участват в този процес.

- Мерките, които се предлагат, ще намалят ли износа?

- Биха помогнали, макар че ще се намери начин да се заобиколят. Не знам доколко мерките няма да се атакуват и с това, че противоречат на европейското законодателство. Доколкото знам, промените са обсъдени с ЕК и тя няма нищо против въвеждането им.

- АСА за тези промени ли е?

- По-скоро да, защото на нас ни пречи на работата с клиентите и пациентите. Идват хора и ние не можем да намерим лекарства, защото някой вече ги е изнесъл.

- Освен тази неморална търговия има ли други проблеми на аптечния пазар?

- Бих казал, че пазарът се окрупнява, понякога това става не съвсем естествено. Това е така, защото има различни играчи – някои са продукт на този бизнес, но има и други, с пари, вкарани отвън, които много силно влияят на пазара. Не искам да споменавам конкретни имена, но има притеснения за произхода на средствата на някои.

- Имаше доста дъмпингови практики, продължават ли те и сега?

- Да, има аптеки, които продават на цени, под които на мен дори не ми е възможно да купя лекарства на едро.

- Увеличава ли се броя на веригите аптеки?

- По-скоро се увеличава броя на аптеките от съществуващите вериги. Особено бурно и добре се развиват веригите от София. Постепенно се наблюдава експанзията им в страната, например Медея. Пазарът в София е години напред пред останалите места в страната. Когато се появи добре работеща верига в провинцията, се превръща в събитие. Ремедиум също е възможно да открие аптеки в страната. По последни данни около 75% от оборота в аптеките е на вериги.

- Очакваме ли пълния край на независимия фармацевт?

- Мисля, че това никога няма да се случи, защото този модел на работа си има своите предимства. Фактът, че вътре работи лично ангажиран човек, който е най-силно мотивиран, защото е собственик, е показателен. Той има възможност да консултира повече клиентите си, да им обърне повече внимание. Този модел никъде не е изчезнал, дори в Англия, където има много вериги.

- Очакваме ли големи чуждестранни вериги на нашия пазар?

- Възможно е, това, което задържа западните вериги засега е ниският профит на тази дейност у нас заради ценовата война и ограничението 4 аптеки на един собственик.



ИАЛ проверява за липсващо лекарство

ИАЛ проверява за липсващо лекарство

Преустановяване на продажбата на Креон у нас е имало от 15 януари до 5 април, казаха от МЗ
Нова аларма за заплаха за достъпа до лекарства в ЕС

Нова аларма за заплаха за достъпа до лекарства в ЕС

Недостигът може да се задълбочи при Брекзит без сделка, предупреждават oтново здравни експерти
1300 аптеки извън верификацията

1300 аптеки извън верификацията

Санкциите ще бъдат регламентирани със законови поправки, засега ИАЛ ще проверява и пише предписания
Изтече срокът за верификацията

Изтече срокът за верификацията

Промени в Закона за лекарствата есента ще определят глобите за нередовните аптеки
560 сигнала за липсващи лекарства

560 сигнала за липсващи лекарства

Да се създаде режим за достъп на пациентите до изтеглени от пазара медикаменти, искат от БАРПТЛ
35% от аптеките извън верификацията

35% от аптеките извън верификацията

Няма да затворим oбект, само защото не е част от единната система , каза Кирил Ананиев
Мерки срещу предозиране с лекарства

Мерки срещу предозиране с лекарства

Пациенти приемали метотрексат-съдържащи медикаменти всеки ден, вместо веднъж седмично, казаха от ИАЛ
Липсва лекарство за лупус

Липсва лекарство за лупус

Според пациентската организация на пациентите с това заболяване, медикаментът няма аналог
Отхвърлиха по-ниското ДДС за лекарствата

Отхвърлиха по-ниското ДДС за лекарствата

С 11 въздържали се, 8 "за" и 1 глас против депутатите от здравната комисия не приеха поправките,предложени от БСП
Резултатите от клинични изпитвания да се публикуват

Резултатите от клинични изпитвания да се публикуват

За това подсещат спонсорите Европейската комисия и ЕМА, казаха от ИАЛ
1 2 3 4 5 ... 58 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2019