лица

Рицарят на Червения кръст

17-07-2020 10:45
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Рицарят на Червения кръстКогато помагаме, не делим хората по националност, религия, етнос, пред трудностите всички са равни, казва Христо Григоров
„Милосърдието не е ендократен акт. Трябва да живееш с мисълта да помагаш така, както са правели старите българи". Това е веруюто на председателя на БЧК акад. Христо Григоров. Преди броени дни президентът Румен Радев подписа указ за награждаването му с орден „За гражданска заслуга"- първа степен, за значимия му принос и изключителни заслуги в областта на медицината и хуманното дело. И животът му определено доказва, че е точно така.
Той оглавява организацията вече три десетилетия, като в последните няколко години за това не получава заплата. 76-годишният Григоров създаде едни от най-добрите й контакти с български и чуждестранни партньори. За това време тя наистина стана милосърдна структура. Преди промените хората я приемаха като една казионна и почти безполезна организация, подобна на бившия Отечествен фронт. Към днешна дата обаче тя е предпочитано от наши и чуждестранни дарители. Когато в средата на 90-те години Силви Вартан реши да дарява чрез фондацията си на България, в която е родена, се спря на БЧК заради авторитета, прозрачността и прецизната отчетност.

Независимо, че акад. Григоров би могъл да си почива пред телевизора, като повечето хора на своята възраст, той е избрал да работи.

Делникът му започва с чаша кафе и сок 


с прясно изцеден джинджифил. На тях може да изкара без да хапне почти цял ден в срещи, преписки, консултации и какво ли още не, свързано с управлението на БЧК. Едно от малкото удоволствия, по време на които си позволява да не мисли за работа, е риболовът.

„Водата тегли и разтоварва делничното от мен. Чисти ме. Живеем в изключително размирно време. Независимо дали искаш или не, ти си част от него. Когато си потопил въдицата и чакаш рибата да клъвне, умът ти няма как да бъде зает със злобата на деня, с негативното, което те засипва отвсякъде", казва Христо Григоров. Като знаят страстта му към този спорт, негови приятели са му поръчали

табела с надпис „Лют рибар".

Тя е окачена на видно място над бюрото му в БЧК. За разлика от другите „колеги" по хоби, той няма навика да преувеличава размера на улова. „Най-голяма риба, която съм хващал някога, е жена ми. Излъгах я преди 40 години", казва с намигване Христо Григоров. Съпругата му, проф. Ели Наумова е лекар – имунолог. 

Дъщеря им, Венета Григорова, също е лекар, завършила е в Германия. Заради голямата си любов обаче отказва работа там и се връща в България. Независимо от грижите за трите деца и съпруга си, тя е успешен сърдечен хирург в болница „Токуда".


В младостта си Христо Григоров се е увличал

и по лова, но за кратко. Към това свое хоби той не обича да сe връща в спомените си.
„Преди 50 години утрепах първия заек. Усещането да убиеш е ужасно, та било то и дивеч. Прецених, че нямам право да отнемам живот заради единия кеф". Така, едва що въведен в майсторлъка на лова от стари ловджии, той прибира пушката и повече не посяга към нея. 

Сега, на 76-годишна възраст, председателят на БЧК твърди, че не би насърчил млад човек да ловува, но с радост би го научил да се шегуванай-вече със себе си така, както рави самият той. Григоров може да разкаже хумористично дори най-конфузната история. По време на пандемията, когато голяма част от хората работеха от вкъщи и бяха под стрес от несигурната ситуация, той намираше време да се обади на свои познати, да разкаже шега, да им изпрати карикатура по вайбър или клип с любим музикален изпълнител.


„Само дребнавият, ограниченият се взима

прекалено насериозно. Човек трябва да умее да вижда недостатъците си и да се самоиронизира. Това е най-добрият лек срещу тях", убеден е председателят на БЧК. Хората, които познават Христо Григоров трудно могат да си спомнят момент, в който той да е бил в лошо настроение или да повиши тон. Случва се обаче и да изпусне нервите си. Последният път беше в първата седмица от извънредното положение, когато десетки шофьори на товари автомобили, чакаха на границата денонощия наред да бъдат пропуснати. Доброволци на БЧК им носеха храна, минерална вода, маски, дезинфектанти.

В първите дни, уплашени от коронавируса

и неяснотата за бизнеса си, имаше и дарителите, които временно прекратиха дейността си към червенокръстците. Точно в този момент се появи желание за спонсорство от държава от бившия Източен блок. От там настояха помощта, която ще предоставят, да бъде давана само на шофьори техни граждани. Григоров категорично отказал.

„Когато помагаме, не делим хората по националност, религия, етнос. Пред трудностите всички са равни. Затова и не можехме да приемем такова условие. Отказах. Дори бях доста рязък по телефона", губи спокойствие той и сега, когато си спомня случилото се. С радост и нашироко обаче разказва за доброволците-червенокръстци по време на извънрендото положение.

„Стотици млади хора се включиха,

търсиха ни по телефона, с мейли, за да помагат. Те пазаруваха на хора под карантина, на самотно живеещи възрастни, почистваха домовете им, носеха им храна от Червения кръст. Щом добротворчеството е живо, ще ни има и нас българите, като нация", казва Христо Григоров без никаква поза. По душа е патриот, но и трудно би могло да бъде иначе.
Негов дядо е горноджумайския войвода на ВМОРО Ичко Бойчев. Според него децата от малки трябва да бъдат възпитавани в дух на състрадателност, желание за помощ, но и в любов към България. Затова по негова инициатива БЧК издава и книги. В началото на годината излезе сборникът „Български народни песни" на братя Миладинови, според оригинала преди заглавието да бъде подправено.


Голямото желание на Христо Григоров е

да бъде приет Закон за доброволчеството, за какъвто той настоява пред редица политици години наред. „В цялата Европа тази дейност е регламентирана, само у нас не е. Това пречи на много хора, които биха искали да се включат в акции при бедствия и аварии", казва той. И посочва, че планинските спасители, чиято служба е към Червенокръстката организация, наброяват близо 600 човека. Всички те работят на доброволен принцип, без заплащане. Повечето от тях са постигнали споразумение с работодателите да ги пускат от работа, когато се налага да излязат с отряда, за да спасяват закъсали в планината. Има обаче и такива, на които им правят проблеми. Григоров не може да забрави случай, при който мъж, разчиствал наводнени къщи в Аспарухово и спасявал възрастни старци от придошлата вода, беше уволнен от работа с мотив „самоотлъчка".
„Досаден съм с настояването за закон, но няма да се откажа да го искам", зарича се Христо Григоров. Другата му цел, за която той се бори в момента е

създаването на Европейски център за обучение

при бедствия, аварии и катастрофи, регионален склад за съхраняване на помощи за страните на Балканите и училище за парамедици. Предложението за изграждането им и то със средства на Световния Червен кръст беше направено преди година от президента на организацията Франческо Рока. Инициативата обаче буксува и то от българска страна заради законови врътки. Червенокръстците настояват структурите да бъдат изградени върху собствена земя – нещо, което към момента държавата все още не може да гарантира на 100 процента. Безпокойството на Григоров е, че заради протакането във времето страната ни може да пропусне тази добра възможност. По думите му изграждането на обучителния център ще бъде добра визитка за страната ни, защото върху европейските дипломи на завършилите курса ще бъде написано България.

Колкото до скорошното връчване на ордена „За гражданска заслуга", първа степен, Христо Григоров не крие, че се вълнува.

„Това не е отличие за мен, а за целия БЧК и хората, които работят за него. Без тях и най-вече младите доброволци аз съм нищо", казва той и бърза за следващата си среща. Негов познат е довел племенниците си, които са поискали да научат повече за организацията и да се включат в нея.



Афганистанката с българско сърце

Афганистанката с българско сърце

Д-р Шакилла Нури Попал три месеца не излиза от КОВИД-отделението
Хирургът с чудодейните ръце

Хирургът с чудодейните ръце

Лекарската професия е много хубава, стига да я практикуваш така както трябва - със сърце, казва проф. Никола Владов
Когато лекарят стане пациент

Когато лекарят стане пациент

30-годишният специализант по хирургия д-р Момчил Манчев пребори коронавируса с дарена плазма и усилията на колегите си от УМБАЛ "Св. Анна"
Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Дора Пондалова брои часовете до смъртта на сина си, но съдбата им се усмихва - донор е намерен в последния момент
Да надхитриш онази с косата

Да надхитриш онази с косата

Д-р Митко Груев и д-р Михаил Михайлов от болницата в Добрич изтръгнаха от ръцете на смъртта две 60-годишни жени с КОВИД
По пътя към една Голгота

По пътя към една Голгота

Отец Георги Фотакиев от Варна е спасил близо 500 младежи от смъртоносната примка на дрогата
Герой по сърце

Герой по сърце

26-годишният лекар - д-р Стефан Черкезов, загива от раните си, след като спасява 47 души от горящ автобус
Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Новият директор на Александровска болница доц. Димитър Буланов е фин човек, който милее за пациентите, смятат колегите му
Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

1 2 3 4 5 ... 18 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябва ли да се въведат по-строги мерки в страната заради КОВИД?

Октомври 2020