Иновации

Пилотният диктофон за лекари готов до година

08-09-2020 10:38
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Пилотният диктофон за лекари готов до година Да се създаване Национална точка за достъп до електронни задравни записи, предвижда Националната стратегия за развитие на изкуствен интелект
До една година се очаква да е готова пробната версия за диктофона за лекари. Изобретението е залегнало и като цел в Националната стратегия за развитие на изкуствения интелект(ИИ) в България. Това разказа за clinica.bg проф. Галя Ангелова, директор на Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) при БАН.
Целта на диктофона е да улесни работата на медиците, на които се налага все повече и повече да пишат, което далеч не е основната им функция. Идеята е лекарят да говори на закачено микрофонче, вместо да пише. В машинката е вградена интелигентна програма, която записва с над 90% точност изговорените думи. Записаният файл се обработва през програмата и става във форма на писмен текст, който все пак е добре да се провери за грешки от секретарката или медицинска сестра.

„Например в условия на КОВИД пандемия,
ааа
лекарите в екипи могат да влизат в заразното отделение без лист и химикалка и да говорят на микрофона, след което записът да се трансформира в текст", даде пример проф. Ангелова. Устройството се разработва в момента от учените от БАН и се очаква до една година да е готова пробната версия. „Трябва да направим корпус от 100 часа, в които лекар говори. До момента имаме 30 часа", обясни проф. Ангелова. След представяне на пробната версия, трябва да се намери фирма, която ще я разпространи.

„Ние разработваме ядрото, оттам нататък в
аааа
самата организация трябва да се включат много други хора, може би БЛС, фирми, които предоставят специализиран софтуер до личните лекари и болниците", обясни още той. Акцент в стратегията в сектор здравеопазване е и събирането на база данни, на основа на които да се вадят заключения както на национално, така и на европейско ниво. В Стратегията се посочват и очакванията за създаване на Национална здравна информационна система в следващите 10 години. Важно е тя най-сетне да стане факт, за да позволи по-добрата интеграция на отделните здравните информационни системи.

 

„Изкуственият интелект може да осигури

 

радикално подобрение при анализирането на сложни медицински изображения като рентгенови снимки, компютърни томографски прегледи и различни скрининги и тестове. Данни от клинични изследвания в записите на пациентите и външни източници на знания, например медицински онтологии, генетични бази от данни, концептуални ресурси, включващи отворени свързани данни и други, ще позволят откриване на неизвестни шаблони и корелации при възникване и протичане на заболяванията, ранна диагностика, намиране на по-добро лечение за хронични заболявания и изграждане на персонализиран план за лечение за всеки пациент", пише в Стратегията.

 

В тази връзка БАН предлага създаване на

 

Национална точка за достъп, осигуряваща национален и трансграничен обмен на електронни здравни записи. Те ще включват данни от проведените лечения, терапии, изследвания, включително и медицински изображения и електронни рецепти. Следващата стъпка е да започнат научно-приложни изследвания за извличане на конкретни закономерности от големите колекции данни за български пациенти. Целта е изграждане на персонализирана превенция. Така при откриване на вероятност за риск от незабелязано или бъдещо заболяване ще може да се изпрати съобщение до пациенти и техните лекари.

аааа

Целта е по този начин да се изследват нови

аааа

модели в здравните грижи и профилактиката на различни заболявания, базирани на анализ на големи данни със средствата на Изкуствен интелект. Всичко това е необходимо, за да може България впоследствие да се включи и в европейска база данни. „Една от целите на Европа е да има общоевропейско пространство за данни, където да се вкарват анонимни пациентски записи от цяла Европа и така да се наблюдават цели кохорти от заболявания от този масив", обясни проф. Ангелова. Тя даде пример за приложение при раковите заболявания. Наблюдават се данните от милиони пациенти,

аааа

при какви условия живеят и как се лекуват, как

аааа

се е развило заболяването и оттам се търси закономерност какви хора са под риск за това раково заболяване. „Но е много важно да се създадат алгоритми за наблюдение, ние все още не знаем как да се наблюдава това множество от информация с толкова индикатори. В момента едва пристъпваме към тази област. Това, което например виждате в диабетния регистър е простичко. Там има 50 индикатора. Но все пак един човек има 5000 индикатора, знаете един геном колко е голям. И това не можем да решим с днешните алгоритми", обясни още проф. Ангелова. Според нея е особено важно е да се събират и генетичните данни, защото те са сърцевината на „днешното откривателство". Очаква се стратегията да бъде публикувана за обществено обсъждане.



УМБАЛ „Свети Георги

УМБАЛ „Свети Георги" с нови сърдечни операции

В отделението по Инвазивна кардиология се извършва имплантиране на системи за ресинхронизираща терапия и кардиовертер дефибрилатор

БАН разработва материали за импланти

БАН разработва материали за импланти

Целта е да се създадат антибактериални повърхности, които ще спомогнат за по-бързото възстановяване след операция
Създават още една държавна агенция - за иновации

Създават още една държавна агенция - за иновации

Тя ще е под шапката на МС и ще отговаря за политиката в областта на научните изследвания
 Апарат засича ракова клетка сред 100 000 здрави

Апарат засича ракова клетка сред 100 000 здрави

Новата диагностична техника е в Националната болница по хематологични заболявания
Медици и учени с 11 проекта за К-19

Медици и учени с 11 проекта за К-19

Те ще бъдат финансирани с 1.7 млн. лв., ще участват научни колективи от БАН, вузове, болници и НЦЗПБ
БГ-маска убива коронавируса

БГ-маска убива коронавируса

Тя е направена от учени от Русенския, Софийския и Техническия университети
Александровска с ново изследване за рак

Александровска с ново изследване за рак

То е за хора със съмнение за простатен карцином или невроендокринни тумори

БАН написа стратегията за изкуствен интелект

БАН написа стратегията за изкуствен интелект

Здравеопазването е сред трите приоритетни области, казаха учените от Академията
Още 1.2 млн. за наука в медицината

Още 1.2 млн. за наука в медицината

Канят наши учени за участие в два конкурса – за инфекциозни болести и дигитално здраве
БГ-учени създадоха робот за дезинфекция

БГ-учени създадоха робот за дезинфекция

Иновацията ще може сама да дава лекарства на пациентите с КОВИД в болниците

1 2 3 4 5 ... 19 »
Преглед

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябва ли всяка болница да лекува пациенти с КОВИД-19?

Октомври 2020 Предишен Следващ