Моцарт помага на бебетата да растат

Ушите и обонянието са най-важните органи, които помагат за съзряването на детето, казва д-р Радка Масларска

Снимка: Tокуда

- От стартирането на болницата се събрахме един екип от лекари ентусиасти, които имат желанието да правят повече неща от това всекиденвно да преглеждат бебетата и да провеждат лечение. Тъй като основните тенденции от последните години са профилактика на социално значимите заболвания, ние приехме идеята да използваме нашите умения и квалификация, оборудването ни, за да провеждаме и допълнителни изследвания при бебетата. Тези изследвания се правят във всички страни на ЕС още в родилния дом, но у нас не са масова практика. Визирам ехографското изследване на тазобедрените стави и скрининговото изследване на слуха, които са задължителни. Освен това решихме да включим и уктразвуковото изследване на коремни органи, което е задължително за бебетата до 6 месечна възраст и ултразвуковото изследване на централната нервна система (ЦНС). Правим тези изследвания, защото са най-лесния и бърз метод, който може да се проведе до леглото на детето без да има някакви допълнителни усложнения.

- Каква е ползата от тези изследвания за детето?

- Ултразвуковото изследване на тазобедрените стави ни дават възможност да се отхвърлят проблеми като вродената дисплазия и локсация на тазобедрената става, които изискват спешна намеса, за да не се стигне до по-сериозни късни усложнения. Много от рисковите групи са деца, в чиито семейства има случаи на дисплазия, чиито родители имат недостатъчност на тазобедрените стави или локсация. Също така близнаците, преждевременно родените деца, всички те трябва задължително да се изследват до края на първия месец.

Другият скрининг, който правим е на вродената глухота. Тя се среща при едно до три на хиляда бебета, тоест честотата не е малка. Това изследване ни дава възможност на 100% да се потвърди дали детето чува или не. Ако има някакъв проблем, децата се насочват към специалист УНГ и се проследяват. Целта е при децата, които имат някаква степен на нарушение на слуха и се налага поставяне на кохлеарен импант, това да стане максимално бързо – не по-късно от шестия месец. Тогава едно такова дете може да се развива нормално, да проговори нормално, да няма нужда на следващ етап от развитието си от психолози, логопеди, изолиране от нормалната среда за развитие и детските заведения. Защото късното поставяне на диагноза го слага в друг коловоз на растеж.

- Без този скрийнинг кога обикновено се поставя диагнозата?

- Обичайно след първата година или дори след втората, защото най-честата причина да се постави подобна диагноза е, че детето не говори. Чак тогава родителите обръщат внимание на това, че то по принцип не реагира на силни звуци. Много често майката казва – пускам прахосмукачката, а то не реагира. Има стъпки този скрининг да се въведе в цяла България, но тепърва болниците ще се оборудват с апаратура, затова всяка последна събота на месеца правим безплатни профилактични прегледи.

- Защо родителите не разбират, че детето им има увреден слух, не им ли прави впечатление затруднената комуникция например?

- Прави, но, когато няма изследване, никой родител не мисли, че детето му е глухо. Другото, което трябва да се отчете е, че често тези по-сосбени реакции се отчитат като стъпка в растежа. Много често те така се интерпетират и от личните лекари, затова се получава този пропуск с диагностицирането на глухотата.

- Когато тя се открие на две години, какви са последствията за детето?

- Има една раздразнителност, неспокойствие, хиперактивност, които изискват много повече работа в следващите години с детето, за да може то да отиде към нормалния начин на живот. Защото очите, ушите, обонянието са най-важните органи, които помагат за съзряването на ЦНС и развитието на детето от най-ранна възраст. През последните години постоянно се говори как децата трябва максимално да се щадят, да се говори тихо в родилните отделения, светлината в интензивните да бъде по-лека, да се пуска музика, включително на недоносените бебета, което стимулира тяхното съзряване. Всико това означава, че слухът е изключително важен. Рзатова родителите трябва да знаят, че всяко действие, което имат към децата си още от раждането им, трябва винаги да бъде осмислено и да си дават сметка какво ще им носи през следващите години.

- Защо се налага скрининг и на коремните органи?

- Той е много важен, защото още от раждането всички системи, които не са звършили своето развитие търпят усъвършенстване. След раждането функциите на бъбреците например още не са завършени и поради тази причина скринингът на коремните органи ни дава възможности да видим аномалии, чието ранно откриване е важно. И второ - да се уведомят родителите при определени условия как да реагират. Например, ако детето им вдигне температура, че трябва да изследват много по-често бъбреците му, а не да пускат кръвна картина. Защото, ако единият бъбрек е здрав, а другият е с аномалия, те трябва да го пазят, да предотвратяват инфекции, за да не се стига до по-сериозни състояния като бъбречна недостатъчност.

- Кога тъканите на бебето са узрели напълно?

- Белият дроб например се развива до края на първата година на детето, почти завършен вид има ЦНС, но и там кората търпи развитие. За да протича съзряването на детето по правилен начин, да няма увреждания, е много важна намесата на околната среда – трябва да се избягва травматизма - родов, послеродов, както и инфекциите, и други фактори.

- Каква точно трябва да е грижата на родителите към новородените деца, за да се развиват добре и да достигнат оптимума в това отношение?

- Грижите са комплексни, много важно сред тях е храненето на родените бебета. Когато родители са мотивирани, осъзнават, че най-ценната храна е майчината. Тук роля има медицинският екип в родилното отделение, но след това е много важна задачата на таткото, на близките, които да подкрепят майката, да я карат да си почива, да се възстановява, да се храни правилно и пълноценно, така че да може да осигури кърма в достатъчно количество и достатъчно дълго време. Децата, които са кърмени, се развиват по-добре, имат по-голям коефициент на интелигентност, боледуват по-малко, защото майката им предава готови антитела чрез кърмата и ги предлазва от много опасни заболявания. Тези деца развиват по-малко алергични заболявания, които са един от бичовете на съвремието ни. Важно е децата да растат в една много спокойна обстановка, да могат да свикнат с околната среда, но това не означава, че не трябва да чуват музика, да им се говори, напротив.

- Как музиката помага да съзряват тъканите на децат?

- Установено е, че най-добре влияе на децата класическата музика - особено Моцарт, Бетховен. Има проучвания, че децата, които слушат класическа музика, наддават по-добре, бързо увеличават темпа на хранене. Тези проучвания са правени при недоносените бебета, които по-дъло престояват в родилните отделения. Затова акцент и съвременна практика в терапията на преждевременно родените деца е участието на родителите, контакта на майката с детето, тази „кенгуро грижа", възможността интензивното лечение да не се провежда без нейно участие, тя да има възможност да го гушка, да му говори. Смята се, че това трябва да е акцент в съвременното лечение на недоносените бебета. Ако майката не може да направи това, трябва да се включи бащата, той да гушка бебето, да го сложи на своите гърди. Родителите са част от екипа при лечението на недоносените деца.

- Кои са рисковите факори за появата на недоносени бебета?

- Много са, първо семейната среда, социалният статус на майката, образованието, мотивацията, наблюдението в консултациите, здравният статус на майката - ако има някакви значими заболявания като диабет, автоимунни, хипертония. Много важно е лечението на тези основни заболявания, които могат да доведат до преждевременно раждане, също така и на инфекциите, тъй като при 30% от случаите те могат да протичат безсимптомно, сред тях са цитомегаловирусите, инфекциите на влагалищните пътища. Кортикостероидната профилактика също е много важен фактор за предотваратяване на усложнения при недоносените бебета.

- Увеличават ли се недоносените деца?

- България е една от страните с висока честота на недоносени деца – между 9 и 11 процента, тоест на всяка десето дете едно е недоносено. В по-развитите страни тази честота е много по-ниска 5-6 на хиляда.

- Какви са причините?

- Много са факторите, социалното положение е един от важните фактор за това да не се раждат недоносени деца. На второ място това е наблюдението на бременностите, което много пъти се свежда до 3Д- и 4Д- снимки на бебето, а не до щателно проследяване на акушерския статус. Прееклампсията е друга от честите причини за преждевременно раждане. Нейната поява не може да се прогнозира, но ранната диагностика на рисковите фактори, които могат да доведат до прееклампсия са много важни. Това са наднорменото тегло, високите стойности на кръвна захар, възрастта също има значение