Помощ

Алкохолизмът е болестта на отрицанието

19-12-2016 08:26
Ваня
Ваня
Гъркова
vaniagarkova@abv.bg
Алкохолизмът е болестта на отрицаниетоВсички мислят, че спираш и проблемът е решен, напротив, работата започва тогава, казва Тодор
Наближават Коледно-новогодишните празници. Много семейства ще се съберат около трапезата, а наздравиците ще са неминуема част от тяхното забавление. Но понякога дори 100 грама концентрат могат да променят коренно хората, особено когато страдат от алкохолизъм, без да го знаят. Как човек да се справи с предизвикателствата на коварната болест благодарение на програмата от 12 стъпки, разказа представител на общността на Анонимните алкохолици (АА) в София. В нея много хора намират подкрепа и престават да пият. Името е променено и ще го наричаме Тодор, за да запазим неговата анонимност.

Тодор  започнал да пие, докато бил в казармата. Алкохолът му давал повече самочувствие и хъс за живота, което в началото му помагало, но след това бързо започнало да му пречи. При него болестта  алкохолна зависимост се развила твърде бързо и в един момент разбрал, че не може да започне деня си, ако не започне да пие още  със ставането. Споделил с майка си за проблема и на 28 години потърсил медицинска помощ за първи път. Започнали заедно борбата за неговото спасяване, която продължава и до днес.

Първия път мъжът посетил групата на Анонимни алкохолици, за да докаже на майка си, пък и на себе си, че прави нещо по проблема. През годините напускал общността и отказвал алкохола, но се пристрастил и към успокоителни лекарства, които пиел докато е трезвен. Спирал да пие, но започвал отново със запои, с което състоянието му се влошило и бил на крачка от смъртта. Тогава отново започнал да ходи на сбирките на АА и вече от 14 години и половина не е употребявал алкохол. Казва, че е добре и живее щастливо. Видът му потвърждава тези думи. Продължава да посещава групите за анонимни алкохолици и помага на други хора, които имат нужда от помощ, за да се справят с алкохолизма.

 „Наричат алкохолизма болест на отрицанието, защото алкохолиците обикновено не си признават, че имат проблем с алкохола, че това при тях е болест. Някои алкохолици стигат дори до кофите за боклук, но продължават да отричат, че са алкохолици. Така те лъжат себе си”, разказва Тодор, който определя болестта като една продължителна агония както за пиещите, така и за техните семейства. „Първият проблем, с който се сблъсква семейство на алкохолик и самият той е, че нямат информация за болестта. Всички наоколо пият и той си мисли, че не прави нищо по-различно. Всички пият, но не всички се разболяват от алкохолизъм”, казва мъжът. Голяма част от обществото не смята алкохолизма за заболяване, а по-скоро за слабост, от която лесно може да избягаме. Оказва се обаче, че зависимите цял живот се борят с проблема и никога не могат да бъдат напълно излекувани.

Има два типа пиене при алкохолиците. „При запойното хората спират, изкарват някакъв период от време без алкохол, но после започват отново, влизат в запой, пият по 7-10 дни или седмици постоянно, във всички часове на денонощието. При другия тип алкохоликът с години може да няма „пропуснат” ден. Той влиза в една фаза, като постепенно с времето положението му се влошава”,  обяснява Тодор, според когото запойното пиене е по-объркващо за лекари и близки. Те не могат да проумеят как и защо, след като е издържал продължително време без алкохол („Ето че можеш да не пиеш!”), алкохоликът отново влиза в запой. Това е така, защото болестта се влошава дори и болният да е в ремисия. „Всички мислят, че спираш и проблемът е решен. Напротив, работата започва от момента, в който спреш“, добавя мъжът.

Сбирките на анонимните алкохолици възникват за първи път в Америка. Борсовият посредник Бил Уилсън бил в ремисия, когато отива в командировка в град Акрон. Пиело му се много силно, но знаел, че не трябва да го прави, за да не попадне отново в омагьосания кръг на алкохола. Започнал да се разхожда из хотела и постоянно мислел дали да си поръча нещо на бара. Дошло му на ум, че може да потърси някой друг като него. Взел указателя и се обадил на телефона на местния свещеник и произнесъл думите: „Имам нужда от алкохолик“. Така се запознал с д-р Боб и двамата открили, че като разговарят за болестта си, те си помагат един на друг да останат трезви. Така било дадено началото на движението Анонимни алкохолици и на неговата програмата от 12 стъпки, през която минават хора, потърсили помощ в Анонимни алкохолици. След толкова години много българи четат книгите, написани от тях и познават себе си в историите на американците, обяснява Тодор.

Не е задължително човек, който отива за първи път в АА, да сподели своята лична история. Това е въпрос на личен избор. „Ако иска идва и мълчи, ако иска само се представя, може и да не си каже истинското име, ако го е страх. Не се води списък на присъстващите, не се плащат никакви такси”, разказва мъжът, който посещава групите за взаимопомощ повече от 20 години. Добре е алкохолиците сами да поискат да отидат там, а не да бъдат задължавани. Често групите са посещавани от такива, които го правят, за да угодят на своите близки, и тогава шансът за успех е по-малък. „Примерно някой казал на алкохолика да отиде в АА. И той отива на сбирка, за да види какво е и си казва на себе си: „Ей, тук е много хубаво. Ако видя някой алкохолик, ще му кажа непременно да дойде”. Той не си признава за себе си, но му харесва, мисли, че не е за него, а за някой друг“, казва Тодор.

„Първото нещо, което въздейства на алкохолика в общността е, че попада в една приятелска среда, която е добронамерена към него и хората го разбират. И той с изненада открива, че всички мислят като него. Не му се карат, нито му размахват пръст“, казва още мъжът. Тези, които се чувстват добре в АА, могат да преминат към 12-те стъпки. Те си избират наставник, който да им помага - човек, който е минал през програмата и има опит в нея. „Той е като планински водач, който познава пътеката, защото е минавал много пъти по нея и новодошлият иска да вървят заедно“, допълва Тодор.

В момента в София има седем групи на Анонимните алкохолици, които се събират на различни места. Общо в страната са 15 групи. Освен в София АА провеждат свои сбирки и в: Стара Загора, Варна, Бургас, Пловдив, Плевен, Сливен, Ямбол, Гоце Делчев, Добрич, Казанлък, Раднево, Хасково, Велико Търново и село Кърнаре. За хората в тях анонимността е важна, за да запазят себе си в обществото, в което живеят и работят. „Въздействащото в групата е, че виждаш себе си в останалите и добиваш самочувствието, че щом другите могат, значи можеш и ти“, казва Тодор. И изтъква, че всяка група е самостоятелна и не бива да приема помощ отвън, за да бъде независима. Не всеки, който е попаднал на АА, е решил проблема си с пиенето след първата сбирка. „Ние привличаме хората не с пропаганда, а с принципа на привлекателността. Не ги дърпаме да дойдат при нас, просто когато ни видят, те искат да останат и да „получат” това, което ние притежаваме”, продължава мъжът, който не пие повече от 14 години благодарение на посещенията в Анонимни алкохолици. Според него е важно всеки сам да признае за проблема си. „АА не е толкова място, където се спира пиенето, а място, където ще ни помогнат да не започнем отново, когато сме спрели веднъж. Това е целта“, смята Тодор. И обяснява, че медицината може да помогне на болния до един момент, но от там нататък много важна е психологическата и духовна подкрепа за алкохолика. „12-стъпковата програма, която следват хората в Анонимните алкохолици е духовна, а не религиозна, макар че в нея се говори за Бог, както всеки го разбира за себе си, или за Висша сила. В групите на АА в България, а и в чужбина, има много атеисти. И никой не ги гони, не ги сочи с пръст“, обяснява Тодор. Програмата не е задължителна за участниците в групите.  Никога не можем да кажем, че един алкохолик е излекуван. „Аз смятам себе си за излекуван до момента, в който не хвана първата чашка. Живея нормално, живея добре, но не се смятам за излекуван, защото алкохоликът, който веднъж е изгубил контрола над пиенето, никога не може да го възвърне. Аз никога не мога да пия нормално като неалкохолиците. Понякога казват, че най-голямата мечта на алкохолика е да пие контролирано. И аз съм минал през тази мечта, но отдавна я загубих, защото видях, че мога да живея щастливо и без помощта на алкохола. Днес той вече не ми е нужен, завършва Тодор, който помага на много хора, дошли в Анонимните алкохолици. Повече за общността в България може да научите на www.aa-bg.dir.bg и aa.bg.info.



Злокачественото хематологично заболяване вече не е присъда

Злокачественото хематологично заболяване вече не е присъда

10.5% от българите възприемат злокачествените заболявания на кръвта като лечими, a симптомите на онкохематологичните заболявания не са ясни за населението. Това стана ясно при скорошно проучване по темата. Какво е характерно за тази диагноза, какъв е напредъка на лечението, попитахме д-р Бранимир Спасов, директор на НСБАЛХЗ в София.
Искат разделяне на КП за рак на гърдата

Искат разделяне на КП за рак на гърдата

НЗОК да поеме имплантите при пациенти с мастектомия, настояват хирурзи-мамолози
София - европейска столица на неврохирургията 2022 г.

София - европейска столица на неврохирургията 2022 г.

Преборихме се с конкуренцията на Барселона и Тел Авив
Инжекции помагат при диабетна макулопатия

Инжекции помагат при диабетна макулопатия

Ако остане нелекувана, диабетната ретинопатия може да предизвика слепота, каза д-р Здравков
Контрацепцията не променя раждаемостта в  държавата

Контрацепцията не променя раждаемостта в държавата

Първите сексуални контакти са на около 13 годишна възраст и то не само при малцинствените групи, каза д-р Диков
10.5 % смятат рака на кръвта за лечим

10.5 % смятат рака на кръвта за лечим

Това сочат резултатите от социологическо проучване на агенция ЕСТАТ
Исхемичната болест  и рисковете които крие тя

Исхемичната болест и рисковете които крие тя

Контролът на исхемичната болест на сърцето може да предотврати миокарден инфаркт, казва д-р Тодор Банов
Световъртежът не е болест

Световъртежът не е болест

Той може да се облекчи с наместване на отолитните фрагменти във вътрешното ухо, каза д-р Димитър Сянков
Отстраниха миома с размерите на бебе

Отстраниха миома с размерите на бебе

Хирурзите в МБАЛ „Надежда" са направили сложна операция след няколко кръвопреливания
Пет деца със спинална мускулна атрофия ще се лекуват у нас

Пет деца със спинална мускулна атрофия ще се лекуват у нас

На 11 септември проф. Иван Литвиненко ще постави инжекцията "Спинраза" на две българчета
1 2 3 4 5 ... 38 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Октомври 2019