Реформата в спешна помощ върви по български – бавно и трудно

Колегите реагираха бързо и адекватно при трагедията в Хитрино, казва д-р Десислава Кателиева

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

Спешните лекари за пореден път дадоха всичко от себе си, за да помогнат на пострадалите, въпреки че са рискували живота си, защото са били възможни и други взривове. Можели са и те да загинат. Наистина, много ми се иска, ако има някъде друг инцидент, да има доста по-добра организация и колегите да не влизат в огнището на пораженията. Защото това са професионални рискове за тях. Редно е да се помисли пострадалите да се извеждат от мястото на инцидента. Но такива са обстоятелствата в България. Слава Богу, че няма пострадали наши колеги. Искам специално да подчертая, че спешните лекари и сега дежурят денонощно в селото в студените линейки. Остават на поста си до край.

Засега реформата в спешната помощ върви по план, но сме притеснени какво ще се случи в бъдеще. Вече е въведен триажа навсякъде, което е огромна стъпка напред. При положение, че в цял свят колегите се опитват 90% от повикванията с код „червено" да ги изпълняват, ние сега въвеждаме критерии за обслужване на животозастрашените пациенти до 8-ата минута. Това е голяма стъпка за нас. Надявам се до няколко месеца да има резултати, статистически обработени, за да се прецени дали триажните протоколи са направени добре, дали лекарите работят правилно по тях, дали самите пациенти не градират състоянието си, за да получат по-бърза помощ. По принцип това е един отработен модел по света и би трябвало да проработи и у нас.

Реформата върви, но върви по български – бавно и трудно. Има няколко спешни отделения в страната, които се опитват да отговарят на стандарта, като тези в столичните „Св. Анна" и ИСУЛ, а също и някои други, които имат достатъчно помещения за това – имат шокови зали, зона за консултация и т. н. Надяваме се след Нова година да започнат ремонтите и в другите спешни отделения в страната, защото наистина ни е много тясно. Има наплив от пациенти, особено сега, когато започнаха вирусните инфекции и ни е много трудно в малкото помещение да ги обслужим.

Имаше идея да преминат спешните медици през обучение, но засега не знам да се прави. В цял свят се извършва такова обучение за определен брой часове. То не е толкова трудно, достатъчно е да се отделят 2-3 дни. Колегите ми прилагат триажа откакто работят в системата, но досега го правехме по субективни критерии. Вече има точни правила.

Друг проблем за нас е връзката с телефон 112. Операторите на 112 разпитват пациентите, а след като някой друг ги е интервюирал, няма как да прецениш кой е най-спешен. Това отново ни връща в началната точка. Редно е всички спешни повиквания да се прослушват от нашите екипи, за да може да се прецени същността им. По триажни протоколи е заложено при животозастрашаващи състояния нашите оператори да консултират хората, които са наоколо, какво да правят с пострадалия до пристигане на екипа. При положение, че телефон 112 приема тези повиквания и ни праща само оплакванията на пациента, ние няма как да реагираме. Не отричаме, че трябва да има телефон 112, но единственото, което с години повтаряме е, че искаме всяко медицинско повикване незабавно да се насочва към нашите оператори. Ние имаме 27 координационни централи, а телефон 112 има 6. Нека да ни насочват всички повиквания, за да ги прослушваме, триажираме и преценяваме. Ние можем да спасяваме и по телефона живот, стига да имаме достъп до пациента, да знаем състоянието му, да уточним местоположението и да окажем необходимата помощ. Искаме нещо, което е прието като нормативен акт, да започне да се прилага, за да можем да постигнем това, което постигат колегите по света. Спешните повиквания с код „червено" са около 10-15%, така че не е невъзможно те да бъдат изпълнени бързо. Не е невъзможно системата да се оптимизира, така че да успяваме навреме. Просто трябва да се работи в тази посока.

Бариери пред спешната помощ продължава да има. Най-голямата в момента е, че предстои смяна на министъра на здравеопазването, което винаги води и до смяна на приоритетите. Това застрашава реформата в спешната помощ. Много ми се иска да има приемственост и служебният министър, и другият след това да продължат здравната политика на настоящото министерство, защото всяка друга посока ще бъде пагубна за системата. Няма как да отречем, че министър Москов и неговият екип предприеха една политика в правилната посока да променят спешната помощ. Тези промени бяха съобразени с препоръките на Европейската асоциация по спешна медицина. Стандартът по спешна помощ, знаете ВАС го отмени в частта за болниците, след това МЗ обжалва това решение и сега той е действащ. Благодарение на това бяха извършени промените в спешните отделения. Ако се спре стандартът и от петчленния състав на ВАС, това би стопирало промените в болничните спешни отделения. За пореден път казвам, че не е възможно в помещение от 20 кв. м да преглеждаш по 30-40 пациенти с разнообразна патология, да смесваш потоци. Това е недопустимо, няма го никъде в света. Наистина са нужни 700 кв. м, за да можем да лекуваме правилно, да диагностицираме точно и да обслужваме своевременно. Няма как да обслужваш пациент в хипертонична криза, като го държиш по коридорите. Няма как да лекуваш нервна криза в зала, в която на съседното легло умира човек. Сега работим в тесни помещения, недостатъчно оборудвани, много от колегите напускат, независимо, че заплатите в спешните отделения са повишени. Просто, защото е много стресово, много натоварено, тясно, неудобно, рисково. Това ще се промени, ако започнат болниците да прилагат стандарта по спешна медицина. Засега той е действащ, но ако бъде стопиран от ВАС, никой директор няма да даде и стотинка, за да разшири съществуващите спешни отделения. Затова ние сега се обърнахме към Европейската асоциация за спешна помощ, за да потърсим тяхната подкрепа за утвърждаване стандарта по спешна медицина и ще се борим следващият екип на Министерство на здравеопазването да продължи реформата. Защото не можем да издържим повече на експерименти!

Проблеми с екипите има не само в София, но и в провинцията. В някои работят само фелдшери. Стандартът по спешна помощ е основата, върху която ще оптимизираме системата. В него е предвидено промяна в разпределението така, че да могат да се ползват екипи от съседни филиали, да се използва пресрещането на екипите, за да не се губи много време. Сега, ако един екип тръгне към големия град, той оставя цялата община без необходимата спешна помощ. Тези неща са предвидени в стандарта. Въпросът е, какви ще са по-нататък политиките на министерството в тази посока. Дали няма да се тръгне пак към екзотични предложения. Най-добрият вариант е да се върви към постигане на изискванията на този стандарт.