интервю

Kомерсиалните практики обезсмислиха осигуряването

06-07-2020 07:00
Янина
Янина
Здравкова
yaninazdravkova@gmail.com
Kомерсиалните практики обезсмислиха осигуряванетоВместо остойностяване на лечението, се предлага официализиране на доплащането, казва д-р Мими Виткова
Снимка: в-к Дума
Здравната комисия в парламента отхвърли доста смущаващите текстове на здравно министерство, които предвиждаха доплащането за лечение да бъде официализирано в Закона за здравното осигуряване. По предложение на Лъчезар Иванов от ГЕРБ депутатите решиха да оставят в сила настоящото положение, според което лечение и услуги, които не се осигуряват от здравната каса, са за сметка на пациентите, а как и кое да се плаща, е регламентирано в наредбата за достъп до медицинска помощ. Редно ли е това и какво трябва да се направи, попитахме д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно застраховане и бивш министър на здравеопазването.

- Д-р Виткова, идеята на министерството на здравеопазването доплащането за лечение да бъде официализирано не беше приета от здравната комисия в НС. Това променя ли с нещо сегашното положение в болниците?

- Първо трябва да придобие публичност самата идея на министерството на здравеопазването да се узаконяват всички възможни доплащания, които 26 000 лекари и 400 болници могат да измислят, и това да бъде облечено в доста „хуманната" идея, че е избор на пациента. Ако пациентът си избере лекарство, което болницата не прилага, ако си избере медицинско изделие, което болницата не прилага, ако си избере метод на лечение, който болницата не прилага, и ако това надхвърля цената на клиничната пътека, то тогава пациентът доплаща. А това ще надхвърля цената и така всеки влязъл в болница ще трябва да плаща. Интересно е това, като политическо предложение, на база на какво е било формирано, след като България е единствената европейска страна с доплащане от джоба на пациента от 50%, а вкарването на подобен текст, естествено, ще качи този процент до степен на обезсмисляне на самата осигурителна система – човек си задава въпроса защо плаща осигуровки, след като после плаща и кеш. Намерила се е малка доза разум този текст за отпадне, но нищо ново няма да се случи, защото идеята се пренася към бъдещ подзаноков акт – съществуващата наредба за достъпа до медицинска помощ. Така е далеч по-лесно – това е наредба, която се приема от Министерски съвет, и без толкова публичност и дебати там ще бъдат узаконени всички доплащания, които съществуват в момента.

- Те и в момента съществуват...

- В наредбата – ако някой я спазва, са формирани три възможности за доплащане – изборът на екип, самостоятелната стая и индивидуалните сестрински и санитарски пост. Но никой не контролира дали се спазва наредбата, защото в момента виждаме масово плащания, които са извън тази наредба.

- Какви фактури идват при вас?

- Всякакви, включително има и структуриране на други търговски дружества, които действат на терена на болницата и прибират пари от пациента. Например за „подобрено технологично обслужване" – визирам болница „Токуда". Тя има такова дружество, на същите собственици, което се нарича „Аджибъдем Сити Клиник Сървисис". Държавата, със своите контролни органи, заявява, че тя може да проверява болницата, но не може да проверява друго търговско дружество и това дружество си прибира парите от пациентите необезпокоявано. И държавата не си задава въпроса на какво законово основание болницата, която е подконтролна на министерството на здравеопазването, допуска някакво търговско дружество да прибира пари от пациентите. Ако това трябва да бъде законово регламентирано – какъв е проблемът на държавата да прекрати тези порочни практики? Други пример: фирма, която снабдява в медицински изделия болницата. Разликата между цената на медицинското изделие на вносителя и цената, на която пациентът е заплатил на болницата, е 10 пъти. Отговорът на държавата при проверка е: няма никакви нарушения, защото фирмата-доставчик, която е на същите собственици като болницата, е продала на тази цена, на която пациентът е заплатил. Това, че е предоставена оферта от вносителя, която се различава десетократно в цената и че голямата печалба се утаява във фирмата-достачвик, не е проблем. Освен това частните болници не са длъжни да провеждат търгове по обществени поръчки. Когато се разшумя по този въпрос заради онкологичните медикаменти, беше вкарана поправка в закона да се премахне тази практика, но този закон е минал на първо четене и от януари стои в парламента.

- Дори и да бъде приет този текст, който задължава частните болници да правят търгове по обществени поръчки, това ще промени ли нещо при подобни практики?

- Не смятам. Ще видоизмени практиката – може да се яви една-единствена фирма на т.нар. конкурс. В системата се множат толкова много комерсиални практики, че самото осигуряване вече е обезсмислено. Пациентът психологически е подготвен, че трябва да плаща за всичко. Въпросът е може ли.

- Какво трябва да се направи?

- Първо – трябва да има политическа воля, за да се направи – и в опозиция, и в управляващи. Второ – трябва да има социална чувствителност, която липсва и у едните, и у другите. Трето – трябва да има професионален капацитет, за да се видят такива пробойни и те да бъдат запушени. Интересите са много, това е третият по големина бюджет в държавата, но когато си поел ангажимент в такива обществени задължения, личните и груповите интереси нямат никакво значение. Но не виждаме нито такъв дебат, нито радикални предложения. Необходими са корекции в закони и най-вече прословутият търговски статут на лечебните заведения, който стимулира въртенето на празни обороти и внедряването на такива практики. Трябва да се откъсне заплащането на лекарите от приходите на болницата и тогава нито ще има свръххоспитализации, нито такъв комерсиален натиск за всякакви измислени услуги.

- Къде е ролята на частните застрахователни дружества в системата? На тях се гледа като на участник, който да може да контролира по-добре.

- Законът е този, който контролира нас и всички обществени взаимоотношения. Застрахователите могат да упражняват контрол, но правилата трябва да бъдат разписани от държавата, а тя не желае да го прави. Контролът й е нулев, застрахователите биха могли да поемат част от него, но трябва да има разписани правила. Когато не знаеш какво се покрива от клиничната пътека, когато не знаеш каква е реалната й цена – за какво могат да се договарят застрахователите с лечебните заведения? Държавата не остойностява лечението вече 30 години, ако трябва да го направят застрахователите, ще им трябва огромен и скъп допълнителен административен капацитет.

- Последните предложения за реформи и промяна на модела стигнаха също дотам – че няма остойностяване на лечението, с което и дебатът по тях приключи и се отказахме да сменяме модела.

- Вместо остойностяване, се предлага официализиране на доплащането. Тоест – вместо ред в системата, се предлага още по-голямо безредие.

- Защо?

- Защото надделяват не обществените интереси, а корпоративните, на всички участници – фармацевтични компании, медицински изделия, медицински специалисти.

- Смятате ли че изследване като Индекса на болниците е нещо, което може да помогне в това отношение, да се ползва като база за информация за дейността на лечебните заведения?

- Да, това е едно добро начинание, тъй като широката публика може да добие представа от обективна оценка на дейността на болниците. Но въпросът с остойностяването не е толкова труден, колкото се внушава, че е. Да, няма съвършен метод за остойностяване, но например ето един елементарен, но верен подход: всяка болница знае какви са й разходите по всяка клинична пътека. Когато бъдат зададени едни и същи параметри – колко са преките разходи, колко са косвените, колко е заплащането, и по тази методика се накара всяка болница да си даде своята цена, групират се болниците – общински, областни, национални, махат се горните и долните 10-тина процента, изведат се коефициенти за обективиране на разлики, и се получава златна среда. Това е далеч по-близо до истината, отколкото липса на каквато и да е истина. И тези данни ги има и това може да се направи за 2 месеца. А дори нямаме публичност на цените на медицинските изделия, така че да можем във всеки един момент да преценим колко е надценката. Без да се регулират, просто да се знаят. А сега едно и също изделие е на различна цена във всяка болница.

- Когато настъпи пандемията се сетихме, че това изкривяване на цените на лечението е довело до липса на инфекционисти, вирусолози, епидемиолози...

- Този разговор не го проведохме по същество. Шумяхме, но задълбочен дебат нямаше. Затворихме всичко, когато имаше по 10 болни на ден и отворихме стадиони и дискотеки при 160 заразени на ден. Дано ни опази Господ, защото цялата ни политика е доста неразумна в това отношение. В цял свят тази пандемия накара политиците да помислят много сериозно относно здравните си системи, защото се видя, че най-скъпите системи, които са и най-комерсиални, не се справят и дори се провалиха в организацията на посрещането на такива нужди. Визирам американската система, също и добре развитата италианска система в богатия Север, където обаче се оказа, че превалират частните болници и ковчезите бяха пред държавните. Но никой не може да упреква частните болници – те не са създадени да посрещат такива нужди, а с търговски интерес.

- Но Германия се справи, а там има много здравни каси.

- Въпреки препоръките, че трябва да се съкращават болнични легла, Германия ги запази и има над средния за Европа брой на глава от населението. Болниците са добре оборудвани и има кадри. При нас нещата са трагични. Ако натискът върху системата продължи, както е в последните седмици, тя ще рухне окончателно. При ниската заболеваемост и смъртност видяхме срив на много места – Ямбол, Видин, Пазарджик...

- Нали затворихме държавата, за да се подготви системата?

- Как да се подготви? Във Видин има двама анестезиолози със специалност. Двама, в целия видински регион! Те трябва да не излизат от болницата. Това подготовка ли е? Там очен лекар и дерматолог трябваше да лекуват инфекциозна патология, тъй като инфекциозното отделение беше закрито преди 10 години, защото не носи печалба. Това, че заболеваемостта до момента беше ниска, ни спаси. Не можем да подготвим системата без кадри, без техника, не може да стоварим всичко върху държавните болници, които обезличаваме 30 години. Трябва да разберем, че класическият пазарен подход е неприложим за здравеопазването, че той деформира силно не само системата, но и мисленето на работещите в нея – те работят за обороти, за да си докарат пари. Не чухме никакъв задълбочен анализ, след това което се случи по света за това какво правим у нас и как ще продължаваме.

- Имате ли фактури от пациенти за възстановяване на суми, доплатени във връзка с лечение на КОВИД-19?

- Да, за тестовете, защото за планова хоспитализация почти всички болници искат вече проведен тест и хората си го плащат. Държавата, понеже се готвеше 3 месеца, така и не успя да реши този проблем досега.



МС изсипа още антикризисни милиони

МС изсипа още антикризисни милиони

Купуват се линейки, апаратура за Пирогов, ВМА и Майчин дом
6 с КОВИД в спешна помощ в Пазарджик

6 с КОВИД в спешна помощ в Пазарджик

Няма как да спазваме препоръките на РЗИ поради липса на персонал, казват от болницата в Добрич
Нисък интерес към арр-а на НЗОК

Нисък интерес към арр-а на НЗОК

Мобилното приложение на касата за обратна връзка още не се използва широко
Варна планира нова инфекциозна болница

Варна планира нова инфекциозна болница

Това е един от вариантите за спасяване на тубдиспансера в града
НЗОК да плати надлимитната дейност

НЗОК да плати надлимитната дейност

Увеличението на цените на пътеките да е пропорционално на тежестта им, искат болнични сдружения
Пак ще местят Психиатрията в София

Пак ще местят Психиатрията в София

Скоро се очаква да бъде готов и проекта на Националната стратегия за психично здраве, каза здравният министър Костадин Ангелов
Налага се да разчитаме на пенсионирани специалисти

Налага се да разчитаме на пенсионирани специалисти

Държавата ще плаща субсидии за поддържане готовността на клиники и отделения по инфекциозни болести за лечение при поява на епидемии от заразни болести, реши парламентът с промени в Закона за лечебните заведения. Какъв ще е ефектът на практика от подобна промяна, попитахме проф. Татяна Червенякова.
МЗ си поръчва нови дивани

МЗ си поръчва нови дивани

Поръчка за мека мебел и офис оборудване за 50 000 лв. без ДДС обяви министерството
Подписват Анекса следващата седмица

Подписват Анекса следващата седмица

PCR няма да е задължителен при прием в болница, каза здравният министър Костадин Ангелов

Около 400 млн. от бюджета на касата ще останат

Около 400 млн. от бюджета на касата ще останат

Касата и Българският лекарски съюз са в нови преговори за подписването на дълго очаквания трети анекс към Националния рамков договор. В него се предвижда увеличение на пътеките средно с 10% вместо с по 20 лв. Ще спаси ли тази мярка болниците, как трябва да се разпределят парите, какъв бюджет могат да очакват клиниките за догодина, попитахме Красимир Грудев. 

1 2 3 4 5 ... 229 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2020