лице

Майка Тереза от Монтана

03-07-2020 10:07
Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надеждаМайка Тереза от Монтана
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

„Най-голямото зло е липсата на любов и милосърдие", казва Майка Тереза. Без да познава оставените от нея изрази за добротолюбието, медицинската сестра Даниела Томова напълно ги споделя. Тя се грижи за хората в нужда в един от най-бедните краища на България - Северозападът. И го прави със сърце, защото душата й е богата.

„Не можеш да твърдиш, че обичаш хората, ако не жертваш поне частица от себе си всеки час от денонощието за тях", казва тя. И го потвърждава с живота и професионализма си всеки ден, вече 23 години, в спешното отделение на Многопрофилната болница в Монтана.
„Независимо от ниското заплащане, нито за миг не съм си помисляла да замина за чужбина, както направиха немалко колеги. Обичам България, обичам и Северозапада с цялата му беднотия и измъчени хора", казва Даниела Томова. За нея професията медицинска сестра е призвание. Тя е категорична, че след повече от две десетилетия, откакто я работи, пак би я избрала. Независимо, че работата в спешното отделение е твърде отговорна, тъй като точният подход към пациента може да определи успеха на по-нататъшното лечение, Томова е категорична, че това е мястото, което най-точно отговаря на характера й.


„Който не е изпитал радостта от това да спаси живот,

не знае колко сладко се спи след това. Който обаче е изгубил пациент, не може да го забрави никога, колкото и да се преструва на коравосърдечен", казва Томова. Два случая на изпаднали в клинична смърт, едва що прекрачили прага на спешното тя няма да забрави никога. „Единият дойде сам. Започна да разказва какво му е и изведнъж падна. Другият влезе със свои близки и още преди да стигне кушетката за преглед се строполи на пода. Мобилизирахме се, направихме необходимото. Хората се съвзеха, не се наложи да ги хоспитализираме. Тръгнаха си на собствен ход", разказва тя и допълва, че и до днес не може да си обясни, как така и двата случая си приличат едно към едно.
За разлика от повечето свои колеги, тя помни пациентите си не само като медицински случаи, но и по имена. 


Помни обаче и всеки един от случаите на агресия

към нея и хората с които работи. „Най-тежки са нощните смени особено, когато се случи в дежурния екип да сме само жени. Псувните са най-малкото зло. Налитали са ми с нож, вадили са ми пистолет. Свикнала съм да съм нащрек", казва тя и допълва, че безпогрешно различава пияния и дрогирания дори да седят кротко на пейката пред спешното. По думите й - да си медсестра точно в това отделение, трябва да разбираш от всичко – от това как да окажеш първа помощ на човек в анафилактичен шок с подут тройно език заради кебапче, върху което е имало оса, до обработването на рани по обезобразено лице след ухапване от куче.

ВИЗИТКА

Даниела Томова е завършила специалността „Здравни грижи" в МУ-София. Работи като медицинска сестра в Монтана от 23 години, първо при общопрактикуващ лекар, а след това в Спешно отделение в лечебното заведение. Има допълнителна квалификация по специалността си. Обича да пътува и да се грижи за хората.

Независимо от професиналните умения заради които я ценят и колегите, и пациентите, 


заплатата на Даниела Томова е 830 лева.

В Северозападна България – най-бедният регион на страната тя и не може да бъде по-висока. В условията на пандемията нито тя, нито колегите й са получили допълнително заплащане от 1000 лева, каквото се полага на работещите на първа линия. Не крие огорчението си, че медиците в спешните отделения на болниците са пренебрегнати по тази линия.

„Наистина, ние не лекуваме пациенти с КОВИД-19, но приемаме какви ли не хора. Като нищо, някой от тях може да е носител на заразата", казва Томова и не крие страха си от коронавируса. И тя, и колегите й работят в защитни облекла, маски и ръкавици. След 12-часово дежурство с тях ръцете, вратовете, лицата им са зачервени. Някои получават обриви от запарване под запарващата материя.


Заради ниското заплащане, подобно на десетки

свои колеги, медицински сестри, и на нея й се налага да работи на две, а понякога и на три места. Освен в спешното отделение, Томова се труди и като патронажна медсестра по европрограма. За труда си там на половин трудов договор й се полагат 400 лева, които след удръжките са по-малко. Месечно по програмата тя трябва да отработи 92 часа, за да си получи парите. Потребителите, както на чиновнически жаргон се наричат инвалидите и самотните възрастни хора, ползващи тази услуга са не само в Монтана, но и в 18 села.


„Това са бедни хора, при които сърцето ти плаче,

докато ги обслужваш. Как да бъдеш спокоен, когато виждаш, че те икономисват дори от лекарствата си с намаление по здравна каса и вместо един месец си ги чупят и пият по три. Ето защо и терапията на повечето бедни хора не е успешна", разказва Даниела. Въпреки усилията им, да се постигне осезаем ефект в лечението е трудно.

„Хората са бедни, нямат елементарни санитарно-битови условия. Колкото и да ги уча как да си правят превръзки, а аз мога да им направя само една месечно, те не успяват.

Мръсотията и мизерията са неописуеми.

Случва се чак след 30 да сменя превръзката, когато отида отново", разказва през сълзи медицинската сестра и си спомня случая на самотно живеещ старец. Наложило се да ампутират крака му точно, защото не е успявал да спазва хигиена заради беднотията.

Повечето от т. нар. потребители очакват медсестра Томова с нетърпение. Тя е не само техният медик, защото в повечето села из Монтанско няма нито лекар, нито фелдшер. Тя е техният душеприказчик. Неотдавна възрастна жена я отбелязала с тефтерчето си с телефони като „Прекрасната".

„Затова и от всеки адрес си тръгвам с ведро сърце, колкото и да съм уморена. Тези хора ме натъжават, но и зареждат с добротата си, защото оказва се, че мъката прави човека по-добър", заключава Даниела Томова и стяга раницата за съботния туризъм. Това е единственото й хоби, от което твърди, че няма да се откаже докато може да се движи.


Благородството да спасиш живот

Благородството да спасиш живот

На 14 юни отбелязваме Световният ден на кръводарителя, на тази дата е роден Карл Ландщайнер, австрийски биолог и лекар, открил групите „А-В-0" в началото на ХХ век
 Живот в черно и бяло

Живот в черно и бяло

Специалистът по образна диагностика д-р Калина Кръстева отдъхва от умората на деня с поезията на Рамбо и Есенин
Роден по време на промени

Роден по време на промени

Кардиологът д-р Петър Калайджиев от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" избра да специализира спешна медицина, твърди, че тя му е призвание
Ученичка на Неволята

Ученичка на Неволята

Добрина Добрева създаде Асоциацията за инсулт и афазия в подкрепа на хилядите, които всяка година стават пленници на заболяването
Орисана да помага

Орисана да помага

Старшата сестра на Второ кардиологично отделение в УМБАЛ-Пловдив Славка Тодорова намира успешно баланса между делника и празника
Да избереш пътя към дома

Да избереш пътя към дома

След десет години успешна кариера в Германия, д-р Ангел Ангелов избра да прави тромболизи в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов"-Велико Търново
От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Аскезата на учения

Аскезата на учения

Микробиорогът Никола Ралчев работи по терапия срещу алергии от домашен прах и лечение на рак с промяна във функцията на протеини
Рицарят в бяла престилка

Рицарят в бяла престилка

Проф. Боян Христофоров е един от най-уважаваните лекари в болница „Кушен" в Париж, кавалер е на Ордена на Почетния легион
Ангелът на благодарността

Ангелът на благодарността

Завеждащият Отделението по педиатрия в „Пирогов" доц. Ирен Цочева държи на семейството и се радва на всяка малка победа в делника
1 2 3 4 5 ... 33 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Смятате ли, че частни инвеститорски интереси не застрашават Националната детска болница?

Юни 2024 Предишен Следващ