лице

Майка Тереза от Монтана

03-07-2020 10:07
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Майка Тереза от МонтанаПатронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

„Най-голямото зло е липсата на любов и милосърдие", казва Майка Тереза. Без да познава оставените от нея изрази за добротолюбието, медицинската сестра Даниела Томова напълно ги споделя. Тя се грижи за хората в нужда в един от най-бедните краища на България - Северозападът. И го прави със сърце, защото душата й е богата.

„Не можеш да твърдиш, че обичаш хората, ако не жертваш поне частица от себе си всеки час от денонощието за тях", казва тя. И го потвърждава с живота и професионализма си всеки ден, вече 23 години, в спешното отделение на Многопрофилната болница в Монтана.
„Независимо от ниското заплащане, нито за миг не съм си помисляла да замина за чужбина, както направиха немалко колеги. Обичам България, обичам и Северозапада с цялата му беднотия и измъчени хора", казва Даниела Томова. За нея професията медицинска сестра е призвание. Тя е категорична, че след повече от две десетилетия, откакто я работи, пак би я избрала. Независимо, че работата в спешното отделение е твърде отговорна, тъй като точният подход към пациента може да определи успеха на по-нататъшното лечение, Томова е категорична, че това е мястото, което най-точно отговаря на характера й.


„Който не е изпитал радостта от това да спаси живот,

не знае колко сладко се спи след това. Който обаче е изгубил пациент, не може да го забрави никога, колкото и да се преструва на коравосърдечен", казва Томова. Два случая на изпаднали в клинична смърт, едва що прекрачили прага на спешното тя няма да забрави никога. „Единият дойде сам. Започна да разказва какво му е и изведнъж падна. Другият влезе със свои близки и още преди да стигне кушетката за преглед се строполи на пода. Мобилизирахме се, направихме необходимото. Хората се съвзеха, не се наложи да ги хоспитализираме. Тръгнаха си на собствен ход", разказва тя и допълва, че и до днес не може да си обясни, как така и двата случая си приличат едно към едно.
За разлика от повечето свои колеги, тя помни пациентите си не само като медицински случаи, но и по имена. 


Помни обаче и всеки един от случаите на агресия

към нея и хората с които работи. „Най-тежки са нощните смени особено, когато се случи в дежурния екип да сме само жени. Псувните са най-малкото зло. Налитали са ми с нож, вадили са ми пистолет. Свикнала съм да съм нащрек", казва тя и допълва, че безпогрешно различава пияния и дрогирания дори да седят кротко на пейката пред спешното. По думите й - да си медсестра точно в това отделение, трябва да разбираш от всичко – от това как да окажеш първа помощ на човек в анафилактичен шок с подут тройно език заради кебапче, върху което е имало оса, до обработването на рани по обезобразено лице след ухапване от куче.

ВИЗИТКА

Даниела Томова е завършила специалността „Здравни грижи" в МУ-София. Работи като медицинска сестра в Монтана от 23 години, първо при общопрактикуващ лекар, а след това в Спешно отделение в лечебното заведение. Има допълнителна квалификация по специалността си. Обича да пътува и да се грижи за хората.

Независимо от професиналните умения заради които я ценят и колегите, и пациентите, 


заплатата на Даниела Томова е 830 лева.

В Северозападна България – най-бедният регион на страната тя и не може да бъде по-висока. В условията на пандемията нито тя, нито колегите й са получили допълнително заплащане от 1000 лева, каквото се полага на работещите на първа линия. Не крие огорчението си, че медиците в спешните отделения на болниците са пренебрегнати по тази линия.

„Наистина, ние не лекуваме пациенти с КОВИД-19, но приемаме какви ли не хора. Като нищо, някой от тях може да е носител на заразата", казва Томова и не крие страха си от коронавируса. И тя, и колегите й работят в защитни облекла, маски и ръкавици. След 12-часово дежурство с тях ръцете, вратовете, лицата им са зачервени. Някои получават обриви от запарване под запарващата материя.


Заради ниското заплащане, подобно на десетки

свои колеги, медицински сестри, и на нея й се налага да работи на две, а понякога и на три места. Освен в спешното отделение, Томова се труди и като патронажна медсестра по европрограма. За труда си там на половин трудов договор й се полагат 400 лева, които след удръжките са по-малко. Месечно по програмата тя трябва да отработи 92 часа, за да си получи парите. Потребителите, както на чиновнически жаргон се наричат инвалидите и самотните възрастни хора, ползващи тази услуга са не само в Монтана, но и в 18 села.


„Това са бедни хора, при които сърцето ти плаче,

докато ги обслужваш. Как да бъдеш спокоен, когато виждаш, че те икономисват дори от лекарствата си с намаление по здравна каса и вместо един месец си ги чупят и пият по три. Ето защо и терапията на повечето бедни хора не е успешна", разказва Даниела. Въпреки усилията им, да се постигне осезаем ефект в лечението е трудно.

„Хората са бедни, нямат елементарни санитарно-битови условия. Колкото и да ги уча как да си правят превръзки, а аз мога да им направя само една месечно, те не успяват.

Мръсотията и мизерията са неописуеми.

Случва се чак след 30 да сменя превръзката, когато отида отново", разказва през сълзи медицинската сестра и си спомня случая на самотно живеещ старец. Наложило се да ампутират крака му точно, защото не е успявал да спазва хигиена заради беднотията.

Повечето от т. нар. потребители очакват медсестра Томова с нетърпение. Тя е не само техният медик, защото в повечето села из Монтанско няма нито лекар, нито фелдшер. Тя е техният душеприказчик. Неотдавна възрастна жена я отбелязала с тефтерчето си с телефони като „Прекрасната".

„Затова и от всеки адрес си тръгвам с ведро сърце, колкото и да съм уморена. Тези хора ме натъжават, но и зареждат с добротата си, защото оказва се, че мъката прави човека по-добър", заключава Даниела Томова и стяга раницата за съботния туризъм. Това е единственото й хоби, от което твърди, че няма да се откаже докато може да се движи.



Афганистанката с българско сърце

Афганистанката с българско сърце

Д-р Шакилла Нури Попал три месеца не излиза от КОВИД-отделението
Хирургът с чудодейните ръце

Хирургът с чудодейните ръце

Лекарската професия е много хубава, стига да я практикуваш така както трябва - със сърце, казва проф. Никола Владов
Когато лекарят стане пациент

Когато лекарят стане пациент

30-годишният специализант по хирургия д-р Момчил Манчев пребори коронавируса с дарена плазма и усилията на колегите си от УМБАЛ "Св. Анна"
Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Дора Пондалова брои часовете до смъртта на сина си, но съдбата им се усмихва - донор е намерен в последния момент
Да надхитриш онази с косата

Да надхитриш онази с косата

Д-р Митко Груев и д-р Михаил Михайлов от болницата в Добрич изтръгнаха от ръцете на смъртта две 60-годишни жени с КОВИД
По пътя към една Голгота

По пътя към една Голгота

Отец Георги Фотакиев от Варна е спасил близо 500 младежи от смъртоносната примка на дрогата
Герой по сърце

Герой по сърце

26-годишният лекар - д-р Стефан Черкезов, загива от раните си, след като спасява 47 души от горящ автобус
Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Новият директор на Александровска болница доц. Димитър Буланов е фин човек, който милее за пациентите, смятат колегите му
Рицарят на Червения кръст

Рицарят на Червения кръст

Когато помагаме, не делим хората, пред трудностите всички са равни, казва Христо Григоров
Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
1 2 3 4 5 ... 18 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябва ли да се въведат по-строги мерки в страната заради КОВИД?

Октомври 2020