лице

Майка Тереза от Монтана

03-07-2020 10:07
Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надеждаМайка Тереза от Монтана
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

„Най-голямото зло е липсата на любов и милосърдие", казва Майка Тереза. Без да познава оставените от нея изрази за добротолюбието, медицинската сестра Даниела Томова напълно ги споделя. Тя се грижи за хората в нужда в един от най-бедните краища на България - Северозападът. И го прави със сърце, защото душата й е богата.

„Не можеш да твърдиш, че обичаш хората, ако не жертваш поне частица от себе си всеки час от денонощието за тях", казва тя. И го потвърждава с живота и професионализма си всеки ден, вече 23 години, в спешното отделение на Многопрофилната болница в Монтана.
„Независимо от ниското заплащане, нито за миг не съм си помисляла да замина за чужбина, както направиха немалко колеги. Обичам България, обичам и Северозапада с цялата му беднотия и измъчени хора", казва Даниела Томова. За нея професията медицинска сестра е призвание. Тя е категорична, че след повече от две десетилетия, откакто я работи, пак би я избрала. Независимо, че работата в спешното отделение е твърде отговорна, тъй като точният подход към пациента може да определи успеха на по-нататъшното лечение, Томова е категорична, че това е мястото, което най-точно отговаря на характера й.


„Който не е изпитал радостта от това да спаси живот,

не знае колко сладко се спи след това. Който обаче е изгубил пациент, не може да го забрави никога, колкото и да се преструва на коравосърдечен", казва Томова. Два случая на изпаднали в клинична смърт, едва що прекрачили прага на спешното тя няма да забрави никога. „Единият дойде сам. Започна да разказва какво му е и изведнъж падна. Другият влезе със свои близки и още преди да стигне кушетката за преглед се строполи на пода. Мобилизирахме се, направихме необходимото. Хората се съвзеха, не се наложи да ги хоспитализираме. Тръгнаха си на собствен ход", разказва тя и допълва, че и до днес не може да си обясни, как така и двата случая си приличат едно към едно.
За разлика от повечето свои колеги, тя помни пациентите си не само като медицински случаи, но и по имена. 


Помни обаче и всеки един от случаите на агресия

към нея и хората с които работи. „Най-тежки са нощните смени особено, когато се случи в дежурния екип да сме само жени. Псувните са най-малкото зло. Налитали са ми с нож, вадили са ми пистолет. Свикнала съм да съм нащрек", казва тя и допълва, че безпогрешно различава пияния и дрогирания дори да седят кротко на пейката пред спешното. По думите й - да си медсестра точно в това отделение, трябва да разбираш от всичко – от това как да окажеш първа помощ на човек в анафилактичен шок с подут тройно език заради кебапче, върху което е имало оса, до обработването на рани по обезобразено лице след ухапване от куче.

ВИЗИТКА

Даниела Томова е завършила специалността „Здравни грижи" в МУ-София. Работи като медицинска сестра в Монтана от 23 години, първо при общопрактикуващ лекар, а след това в Спешно отделение в лечебното заведение. Има допълнителна квалификация по специалността си. Обича да пътува и да се грижи за хората.

Независимо от професиналните умения заради които я ценят и колегите, и пациентите, 


заплатата на Даниела Томова е 830 лева.

В Северозападна България – най-бедният регион на страната тя и не може да бъде по-висока. В условията на пандемията нито тя, нито колегите й са получили допълнително заплащане от 1000 лева, каквото се полага на работещите на първа линия. Не крие огорчението си, че медиците в спешните отделения на болниците са пренебрегнати по тази линия.

„Наистина, ние не лекуваме пациенти с КОВИД-19, но приемаме какви ли не хора. Като нищо, някой от тях може да е носител на заразата", казва Томова и не крие страха си от коронавируса. И тя, и колегите й работят в защитни облекла, маски и ръкавици. След 12-часово дежурство с тях ръцете, вратовете, лицата им са зачервени. Някои получават обриви от запарване под запарващата материя.


Заради ниското заплащане, подобно на десетки

свои колеги, медицински сестри, и на нея й се налага да работи на две, а понякога и на три места. Освен в спешното отделение, Томова се труди и като патронажна медсестра по европрограма. За труда си там на половин трудов договор й се полагат 400 лева, които след удръжките са по-малко. Месечно по програмата тя трябва да отработи 92 часа, за да си получи парите. Потребителите, както на чиновнически жаргон се наричат инвалидите и самотните възрастни хора, ползващи тази услуга са не само в Монтана, но и в 18 села.


„Това са бедни хора, при които сърцето ти плаче,

докато ги обслужваш. Как да бъдеш спокоен, когато виждаш, че те икономисват дори от лекарствата си с намаление по здравна каса и вместо един месец си ги чупят и пият по три. Ето защо и терапията на повечето бедни хора не е успешна", разказва Даниела. Въпреки усилията им, да се постигне осезаем ефект в лечението е трудно.

„Хората са бедни, нямат елементарни санитарно-битови условия. Колкото и да ги уча как да си правят превръзки, а аз мога да им направя само една месечно, те не успяват.

Мръсотията и мизерията са неописуеми.

Случва се чак след 30 да сменя превръзката, когато отида отново", разказва през сълзи медицинската сестра и си спомня случая на самотно живеещ старец. Наложило се да ампутират крака му точно, защото не е успявал да спазва хигиена заради беднотията.

Повечето от т. нар. потребители очакват медсестра Томова с нетърпение. Тя е не само техният медик, защото в повечето села из Монтанско няма нито лекар, нито фелдшер. Тя е техният душеприказчик. Неотдавна възрастна жена я отбелязала с тефтерчето си с телефони като „Прекрасната".

„Затова и от всеки адрес си тръгвам с ведро сърце, колкото и да съм уморена. Тези хора ме натъжават, но и зареждат с добротата си, защото оказва се, че мъката прави човека по-добър", заключава Даниела Томова и стяга раницата за съботния туризъм. Това е единственото й хоби, от което твърди, че няма да се откаже докато може да се движи.


Живот през черно-бели кадри

Живот през черно-бели кадри

Доц. Росен Калпачки залага на патриархалните традиции, определя се като мързелив човек, затова си е избрал фотографията за хоби
Лекарят, който отказа да е депутат

Лекарят, който отказа да е депутат

В работата си акад. Григор Горчев залага на екипността, в семейството на толерантността и взаимните отстъпки
Най-младият член-кореспондент на БАН

Най-младият член-кореспондент на БАН

Проф. Николай Габровски има над 5000 операции зад гърба си, изключителен опит и голямо желание пак да кара колело
Венчана за науката

Венчана за науката

Проф. Радка Аргирова – човекът, който разконспирира мистерията на ХИВ, стана обект на интерес дори от Държавна сигурност
Пантата, който избра да е хирург

Пантата, който избра да е хирург

След култовата роля във филма „Войната на таралежите" и снимки с Ламбо, д-р Борил Петров не съжалява за отказа си да стане актьор
Доктор Миро

Доктор Миро

Д-р Мирослав Ангелов афишира, че е ром, за да амбицира повече девойки и младежи от етноса да поемат по пътя на науката
Мечта за сърце

Мечта за сърце

Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна Резова
Да посрещнеш детската усмивка

Да посрещнеш детската усмивка

Шефът на Клиника по детска хирургия в „Пирогов" доц. Христо Шивачев е новият заместник-председател на Българския лекарски съюз
Лекар шесто поколение

Лекар шесто поколение

Поетът Недялко Йорданов посвети стихотворение на проф. Асен Балтов, болници вече го канят на работа
Самотният състезател

Самотният състезател

Д-р Иван Маджаров е единственият кандидат за председател на Българския лекарски съюз засега
1 2 3 4 5 ... 23 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новото правителство в здравеопазването?

Ноември 2021 Предишен Следващ