Неврология

Зимата увеличава риска от инсулт с 30%

15-12-2016 08:27
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Зимата увеличава риска от инсулт с 30%Внезапна слабост в ръка или крак, загуба на зрение или говор е знак за спешна нужда от медицинска помощ, казва проф. Димитър Масларов
Зимата е в разгара си, а студът става все по-лют. Опасен ли е той за пациентите, до какви рискове може да доведе, кои са симптомите на инсулта и съдовите заболявания, които трябва да ни накарат да посетим лекаря си, попитахме проф. Димитър Масларов. Той е началник на Клиниката по неврология в Първа МБАЛ в София.

- Проф. Масларов, зимата дойде, влияе ли тя на хората със сърдечно-съдови заболявания и как?

- Да, ниските температури, особено големите колебания в амплитудата през нощта, водят до промяна в концентрацията на кръвта, до склонност към повишаване на кръвосъсирването и до спазъм на съдовете. Това са основните фактори, поради които нараства честотата на сърдечно-съдовите заболявания през зимата. Допълнително към това оказват влияние намалената физическа активност, консумацията на повече и по-мазна храна, по-дългото заседяване около масата по празниците. Като резултат, това води до промяна в стойностите на артериалното налягане. Рискът от инсулт се счита, че нараства до 30% през зимата. Това и ние го виждаме като хора, които работят с тези пациенти, защото инсултите при нас се увеличават като бройка. Увеличават се и кръвоизливите, може би заради факта, че се повишава артериалното налягане.

Визитка

 

Проф. Димитър Масларов завършва медицина през 1987 г. във ВМИ - София. През 1996 г. придобива специалност "Нервни болести". Магистър е по "Обществено здраве и здравен мениджмънт" във Факултета по обществено здраве на Медицинския Университет - София. Специализира мозъчносъдови заболявания при проф. Natan Bornstein в Тел Авив, Израел и по проблемите на невропротекцията при проф. Dafin Muresanu в Клуж, Румъния. През 2009 г. е избран за доцент по неврология към Медицинския Университет – София, а от 2014 г. е професор. Председател е на общото събрание на Медицинския колеж „Й. Филаретова".Автор и съавтор е на три монографии, три учебника по неврология и едно ръководство по долекарска помощ. Има над 130 научни публикации и повече от 120 участия в конгреси и конференции у нас и в чужбина. Общият импакт фактор (IF) на научната му продукция надвишава 130.

- Кои са симптомите и белезите, по които един човек би могъл да се усъмни, че нещо не е наред и получава инсулт?

- Симптомите са няколко. Сред тях са слабост в ръка, крак, затруднение в говора, лицева асиметрия, нарушения в равновесието, силно главоболие, което не се повлиява от нищо, залитане, внезапна загуба на зрение. Най-разпространената ограмотителна програма за населението е "FAST", която у нас се превежда „Бързо" и стартира преди няколко години. Ако хората, които са свидетели или, самите те усетят някой от тези симптоми, трябва по възможно най-бързия начин да се придвижат към най-близката болница или да се обадят на телефон 112.

- Има ли реално лечение на инсулта? Това е спешно или хронично състояние?

- Ако говорим за острия исхемичния инсулт, единственото одобрено по света специфично лечение е тромболизата. Неговата цел е да се разтвори тромба, който е запушил съда. Това лечение се прилага във всички държави по света, но има ограничение на времето. То трябва да започне до 4 часа и половина от началото на симптоматиката. В Щатите дори часовете са 3.

-А при хеморагичния инсулт?

- При хеморагичния няма специфично лечение. Разчита се на спирането на кървенето и ако кръвоизливът е на подходящо за това място, да се направи нервохирургична операция с цел евакуиране на хематома.

- У нас прилага ли се на практика лечението, което е възможно при исхимичния инсулт?

- Аз считам, че се прилага. Сега степента на приложение, разбира се, не е достатъчна. Човек никога не трябва да се задоволява с постигнатото. Има още какво да се изисква по отношение на организацията на здравната помощ в тази насока и най-вече на Бързата помощ. Защото в болниците, където има интензивни неврологични отделения, както е например в нашата, където има традиции в прилагането на тромболизата, организацията не е проблем. Проблем е доставянето на пациента навреме, поставянето на диагнозата навреме, за да се отхвърли хеморагията, да се направи оценка по всички критерии дали той е подходящ за тромболиза и едва тогава да се пристъпи към нея. В София се оказа, че това е малко по-трудно, отколкото в областните градове, както например Шумен, където вече има повече от 100 тромболизи.

- Защо така се получава?

- Защото трафикът в София е много голям. Понякога се водят пациенти в клиники, където нямат свободни места, но вече е известно в кои болници се правят тромболизи и пациентите се насочват натам.

- Каква част от инсултите са исхемични и каква - хеморагични?

- По-често се среща исхемичният инсулт. Съотношението е едно към три на интрацеребралните хематоми към исхемичните мозъчни инсулти. Най-добре организираните в Европа здравни системи за обслужване на пациентите с остър мозъчен инсулт са Австрия и Швейцария. В тях има построени специални stroke-центрове за лечение на остри инсулти, където пациентите стигат за лимитирано време. Дежурните екипи предварително са информирани по телефона, че пътува такъв пациент, така че те да имат готовност да вземат веднага кръв, да включат скенера. При тях се тромболизират около 20% от пациентите. И причината за този нисък процент са тези включващи и изключващи критерии, за които споменах. Но основният фактор е времето. В Австрия например, преди 5-6 години, се създадоха 28 такива центъра. Установи се, че те не са достатъчни, че има бели петна, където се забавят пациентите, направиха се още 5. Така вече страната отдавна е покрита.

- Кои са другите основни причини за това процентът да е малък?

- Факторът време е един от основните фактори. Вторият е ограмотяването на населението, така че да се извика Бърза помощ. Ако сутринта близките или самият човек установят, че той не може да движи крайници или има някакви други проблеми, за начало на инсулта се приема часа на заспиване вечерта. И ние веднага излизаме извън терапевтичния прозорец за приложението на определения медикамент. В зависимост от мястото на запушването и прилагането на венозна тромболиза в рамките на терапевтичния прозорец, пълното възстановяване е в рамките на 20 до 30% от хората. Защото разтварянето на тромба не е успешно при всички пациенти.

- Кои са местата, при които не се получава добро разтваряне на тромба?

- Когато е засегната по-голяма артерия и в зависимост от вида на тромба и неговата организация. Но има други възможности, които могат да се приложат след венозната тромболиза, ако тя не е успешна. По международни стандарти трябва да се премине към артериална тромболиза и ако и това не свърши работа, трябва да се премине към интервенционална процедура - механична тромбектомия, която цели да се измъкне тромба, така че да се възстанови кръвоснабдяването. Но всичкото това изисква няколко стъпки на организация и аз мисля, че това, което в момента е предприето като действие от страна на Българското дружество по неврология е в правилната посока. Евентуално ще бъдат изградени и по-високи специализирани центрове, така че хората да могат да достигат навреме до съответното място.

- А при нас?

- При нас почти във всяка областна болница тази дейност се практикува. Във Виена направиха три центъра за невроинтервенционални процедури, но в последствие установиха, че са много. Така че, ние сме в позицията на малко по-бавно напредващи в това отношение. Но пък имаме предимството да се учим от грешките на други държави, защото изграждането на такива центрове изисква страшно много пари. И поддръжката им също.

- Може ли да кажем каква част от пациентите с инсулти си тръгват в почти същото здравословно състояние, в което са били преди него, каква част остават тежко увредени?

- Всичко това зависи от зоната на увреда, от това какви структури са засегнати и от общото състояние на човека, който е получил инсулт. Инсулт никога не се получава на абсолютно здрав терен. Има някаква причина. В последните години се обръща сериозно внимание на ритъмните нарушения на сърцето, на предсърдното мъждене, на нелекувания или недиагностициран сърдечен порок. Предсърдното мъждене води до изстрелване на емболчета от ухото на лявото предсърдие и до запушване на различни части от мозъка, това не се случва еднократно и затова в последните години и кардиолозите, и ние, се стремим при установяването на такава диагноза да изписваме лекарства, които разреждат кръвта, така че да няма това усложнение на ритъмното нарушение.

- Освен ритъмното нарушение и предсърдното мъждене, кои са другите рискови фактори за инсулта?

Рисковите фактори за инсулта са известни много отдавна и се делят на две отделни групи. Едните се наричат немодифицируеми, на които не можем да въздействаме. Това са пол, възраст и наследствена обремененост. При мъжкия пол при по-ранна възраст е по-висок риска. Това е така заради по-високата физическа активност, по-високите рискови фактори и неприемането на мерки за тяхното повлияване. След определени години обаче рискът при жените се изравнява. Дори има статистика, че при жените в по-напреднала възраст инсултите протичат по-тежко.

- Коя е възрастта, от която трябва повече да внимаваме?

- Трябва да започнем да внимаваме още, когато не мислим за това, да внимаваме, когато процесът на атеросклероза започва във всеки един организъм, а това е след 30-годишна възраст. Възрастта около 50 е доста рискова по отношение на съдовите заболявания въобще и за инсултите. Искам да обърна внимание на така наречените транзиторни исхимични атаки или това, което в миналото се наричаше преходни нарушения на мозъчното кръвообръщение. Това е форма на мозъчно съдово заболяване, при което симптоматиката настъпва в продължение на няколко минути, обичайно в един и същи съдов басейн, с едни и същи клинични изяви, по няколко пъти на ден и се повтаря няколко дни.

- Каква е симптоматиката при тези нарушения на мозъчното кръвообръщение?

- Симптоматиката е в зависимост от засегнатия съдов басейн. Тя може да бъде от типа на слабост в ръка, в ръка и крак, само в крак, да има сетивни нарушения - изтръпване в същите, преходни зрителни нарушения, преходни нарушения в равновесието, преходно главоболие, епилептични прояви, много неща са. Важното е, ако един човек около 50 години усеща, че има подобни прояви, много бързо да се обърне към невролог, за да може да се направят необходимите изследвания. Те включват, както обикновени лабораторни изследвания, електрокардиограма, ехокардиография, така и невросонографски изследвания, доплерова сонография и най-вече да се разпита и прегледа човека. Ако тогава се установи, че има стенози на каротидни артерии, че има много рискови фактори, трябва да се вземат мерки, така че да се намали тяхното вредно влияние.

- Кои са модифицирумеите рискови фактори за инсулта?

- Това са артериална хипертония на първо място, следва захарен диабет, дислипидемия (нарушение в липидния статус), затлъстяване, тютюнопушене, предсърдно мъждене, каротидни стенози, нерационално хранене, което включва много мазнини, много хляб, дълго седене на маса, ядене един път на ден и намалена физическа активност. Когато говорим за физическата активност, всички хора не могат да бъдат физкултурници, тук става въпрос за една регулярна, неизтощителна физическа активност. И за това има програми и на съвременните смартфони, на съвременните телефони, всеки човек може да си знае маршрута, така че да извършва една разходка на ден от 5 км., която при всички положения оказва своето благотворно влияние. Ако се върнем пак на рисковите фактори, има и нетолкова добре документирани и това са метаболитния синдром, злоупотребата с алкохол, употребата на лекарства, орални контрацептиви, мигрена, обструктивна сънна апнея, депресия, перфекционизъм в последните години започва да излиза като фактор, който оказва своето влияние.

Ранните фази на мозъчно-съдовото заболяване са най-благоприятни за повлияване на заболяването. Адекватното им лечение в крайна сметка намалява риска от развитие на тежките нозологични единици, каквито са мозъчния инфаркт и кръвоизлив. Предотвратяването на развитието на малките инфаркти в бялото мозъчно вещество и на по-големите, прекратява развитието на съдовата деменция, която е първата по честота в света, повече от болестта на Алцхаймер.

- Кое е най- важно като превенция при атеросклерозата на мозъчните съдове?

Всичко. Ако се установи, че един човек има висок холестерол, трябва да започне да се движи, ако започне да плува, ако започне да извършва по-регулярни физически упражнения, само след 3 месеца би могло холестеролът да понижи нивата си. Но, когато говорим за холестерол, трябва да се има предвид, че той има различни фракции и хубавият - HDL-холестерол, трябва да бъде повече за сметка на лошия. Установяването на някаква дислипидемия налага лечение и промяна в режима на живот и хранене. Изследванията са единственият сигурен начин да разберете какъв е статусът ви. Но в ранните фази, алармиращи симптоми са подтиснато настроение, безсъние, трудна концентрация. Ако имате такива, трябва да отидете при личния си лекар, при невролога, да си направите един скрининг, защото това е моментът, в който симптоматиката се повлиява най-добре.



Половината хипертоници са с висока пикочна киселина

Половината хипертоници са с висока пикочна киселина

Бира, стрес и диуретици водят до криза при пациенти с подагра, каза доц. Атанас Кундурджиев, началник на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски"
Между 5 и 10% от българите страдат от ХОББ

Между 5 и 10% от българите страдат от ХОББ

България е на първо място в ЕС по брой заболели от белодробни болести, а ХОББ  е трета причина за преждевременна смърт
Сокът от лайм предизвиква дерматит

Сокът от лайм предизвиква дерматит

Тези кожни проблеми, въпреки неалергични, са доста драматични, каза доц. Янкова
Депутатите измериха кръвната си захар

Депутатите измериха кръвната си захар

Председателят на НС Цвета Караянчева откри кампанията по повод Световния ден за борба с диабета
„Променяме диабета“ в Пловдив

„Променяме диабета“ в Пловдив

Пешеходен маратон с кауза и безплатно измерване на кръвната захар ще се проведат на „Гребната база" на 16-ти ноември
4300 с кожни карциноми за година

4300 с кожни карциноми за година

Специалисти представиха най-новите терапии за лечение на злокачествените заболявания
Очакват ръст на инсултите в ЕС

Очакват ръст на инсултите в ЕС

Пациентите не се отнасят достатъчно сериозно към контрола и лечението на високото кръвно налягане, казва aкад. Иван Миланов
Онконавигатор ще напътства пациентите

Онконавигатор ще напътства пациентите

Специална интернет платформа ще дава информация за възможностите за диагностика и лечение у нас
Откриха нови пациенти с кардиоренален синдром

Откриха нови пациенти с кардиоренален синдром

Близо 100 души се прегледаха по време на кампанията „Сърце&бъбрек, съобщиха от УМБАЛ „Св. Иван Рилски"
500 000 са болните от ХОББ у нас

500 000 са болните от ХОББ у нас

Само една пета от пациентите се лекуват, каза проф. Костов
1 2 3 4 5 ... 44 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Ноември 2019