Необходима е мотивация за трансплантационните екипи

Отмина времето на ентусиазма и бригадирското движение, казва доц. Янев

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Разбира се. Досега се налагаше хората да пътуват най-често до Турция.

- Ще се намерят ли такива двойки, не е ли трудно да се установи съвместимост, за да се разреши донорство?

- Трудно е, защото ние сме много по-малка популация. Самото установяване на съвместимост обаче не е проблем. Имаме дългогодишен опит в това отношение, прекрасна имунологична лаборатория и това е нещо, което се работи рутинно у нас от години. Просто сме по-малка популация и по-трудно биха се намерили такива подходящи двойки. Това е проблемът.

- Защо не се разрешава живото донорство без роднинска връзка?

- Основното притеснение е да не се допусне трафик на органи. Подобно нещо не се разрешава никъде по света, така че ние не можем да бъдем изключение.

- Защо у нас трансплантациите боксуват? Къде е проблемът?

- Проблемът не е един. Много са. На първо място е необходимо да се направи точен и ясен финансов разчет, и една добра организация на целия процес. Това е, което липсва. Трябва да има някаква мотивация за всички екипи – като се започне от донорските бази и се стигне до екипите, които извършват самата трансплантация. Примерно, специалистите, които преди това кондиционират пациентите в диализните центрове, където тези хора трябва да бъдат подготвени. Имаме страшно много чакащи за трансплантация от години и на практика те стават абсолютно неподходящи по отношение на много неща – по отношение на съдовете, на пикочния мехур. Представяте си един реципиент с нулева диуреза, на какво прилича неговият пикочен мехур? Той няма нормален обем, да не говорим за съдовата болест, която се развива във времето заради хемодиализата. Другите хора също развиват съдова болест, а камо ли тези, които са на диализа. Те си имат цяла нозологична група заболявания, които са характерни за тях. Много екипи се занимават с тази дейност и ако те не са мотивирани, няма как да стане тази работа. 21 век сме и ентусиазмът и пионерството отдавна са на заден план. Когато се е започвало в края на 60-те години е работел принципът на бригадирското движение. Само че това нещо вече не се прави за чест и слава. Това е част от рутинната дейност, която трябва да бъде овъзмездена по подобаващ начин, спрямо различните екипи. Пак казвам – донорските центрове, хемодиализните, центровете, където се извършва трансплантацията, след това диспансерното наблюдение. Всеки един по тази верига трябва да бъде мотивиран да си върши работата. Да не говорим, че за една малка България това може да се концентрира в един или два центъра и да се приключи темата, само че трябва да се намерят специалисти, които да им се занимава само с това.

- Нали увеличиха парите за трансплантация, имаме и Национална програма за насърчаване на донорството до 2023 г.?

- Нищо не са увеличавали от години. Получаваме някакви смешни пари. В екипа участват около 20 човека и като ти дадат за разпределяне 4-5 хил. лв., за кого по-напред. Това са на практика извънредни ситуации. Ние работим в 80-90% от случаите в извънработно време. Да не говорим за командироването до Варна, до Плевен, навсякъде. Дълго време пътувахме дори без застраховки. Има много неща за изпипване, но това е въпрос за съвместна работа не толкова с Агенцията по трансплантации, а на ниво Министерство на здравеопазването. Да се седне с представители на всички тези групи, за които горих, да се обсъдят нещата, да се направи един точен разчет, план програма и да се започне по един нормален начин. Всичко се случва кампанийно. Наближават Коледни празници и Нова година и веднага започват да се появяват донори. През останалото време няма нищо. Около някакви ситуации, явно след обаждане оттук оттам се започва някакво подаване на донори. Няма регулярност. Всичко е кампанийно и стихийно.

- Имаме ли достатъчно подготвени кадри в тази област?

- Как да нямаме? Бъбречна трансплантация в България се прави от края на 1968-ма година. Една от първите държави сме в Европа в тази дейност. Да не говорим, че вече и чернодробната трансплантация натрупа дълги години опит и стаж, кардиохирурзите – също. За какви кадри говорим? Една от най-добрите лаборатории, действаща от 70-те години в Европа, е у нас, на най-високо ниво.

- Имах предвид, че анестезиолозите са малко и са доста натоварени, а това за тях е допълнителна работа?

- Имаме достатъчно анестезиолози, които разбират от тази работа. Всяка една голяма окръжна болница има централна реанимация, където работят опитни анестезиолози, които знаят как се кондиционира един потенциален донор. Но за да се занимават и с това, е необходима мотивация.

- Каква е причината примерно от Велико Търново да подават донори, а от другите градове това да не се случва, дори и от „Пирогов"?

- Всичко е въпрос на лично решение. Навремето, преди 20 години, проф. Милан Миланов се зае и лично обикаляше цялата страна, посещаваше донорските бази и помагаше за кондиционирането на донорите. Тогава в рамките на 3 години правехме по близо 80 трансплантации годишно. Той ми каза тези думи за финансовите стимули. „Това не ви е бригадирско движение", повтаряше, но тогава имахме ентусиазъм. Така че крайно време е някои хора да разберат, че това време е отминало и всичко е въпрос на държавна политика и организация.

- Продължават ли да се появяват пациенти, които са си присадили орган в друга страна и сега вие трябва да се грижите за тях?

- Скоро не сме имали такива пациенти. И в Пакистан това нещо се забрани от няколко години. Натиснаха ги от СЗО и от други места и тази практика беше прекратена.

- С тези малко на брой донори, кога ще станем пълноправен член на Евротрансплант, за да се възползваме от обмена на органи?

- Трябва да отговорим на условията, а няма как да го направим, ако не се промени ситуацията тук.

- Колко бъбреци са трансплантирани в Александровска болница тази година?

- При тази корона-история, едва ли са много. Сигурно от началото на годината сме имали една или две донорски ситуации.

- Предимствата за пациента след трансплантация са доказани. Няма ли такива и за държавата от финансова гледна точка?

- Не съм икономист и няма как да сметна, кои разходи са по-малко – за хемодиализа или след трансплантацията за имуносупресия. Но най-физиологичното лечение на терминалната бъбречна недостатъчност, на хроничното бъбречно заболяване е бъбречната трансплантация. Не мога да ви кажа колко струва една диализа, защото нямам идея и дали тя е по-скъпа имуносупресията.

- Каква е успеваемостта у нас при трансплантация на бъбреци?

- Бих казал, че е абсолютно сравнима с това, което се случва по света. Нямаме претенциите да сме като водещите страни - Испания, Германия, САЩ, но сме в референтните стойности.

- Колко приблизително живеят хората с нов орган?

- Различно, но има пациент с бъбречна трансплантация с над 30-годишна преживяемост, което е сериозно постижение. Да създадеш отново комфорт на един човек и да го върнеш в неговата социална среда, пълноценен, това е нещо невероятно. Защото тези хора са приковани три пъти седмично към апаратите и не могат да напуснат своя регион, своето населено място. Те стават отново пълноценни хора и могат да практикуват професиите си. Получават социална свобода, могат да общуват с други хора, да виждат други места.

- Каква е Вашата рецепта за трансплантациите в България?

- Точна рецепта няма. Просто трябва да се направят експертни групи, които да седнат и да обсъдят нещата. Правилата трябва да бъдат ъпгрейдвани, като всяко нещо. Знаете, появява се нов Windows, сменявате го, след време се появява нов компютър, сменявате и него. Така че и в тази дейност е необходим ъпгрейд, а това може да бъде извършено единствено и само на професионално ниво със съпорта на министерството. А дали ще се направят два центъра за цяла България или ще продължаваме по старата схема, трябва да се реши. Защото в много западноевропейски държави и в други страни по света си имат трансплантационни центрове, където хирурзите се занимават само с тази работа. И имат отделна специалност – трансплантационна хирургия. И този колега прави всичко – и чернодробна, и бъбречна, и сърдечна, и белодробна, и чревна трансплантация. В такава малка държава като нашата, този подход вероятно няма да бъде подходящ, затова казвам, че трябва да се обсъдят нещата, да се обмислят и да се решат.