Бюджетът на НЗОК се изкривява

Подадохме жалба в съда, но сме наясно, че е необходимо време, той да вземе решение. Целта ни е да повдигнем въпроса, за да знае обществото, че по този начин не може да се продължава. Истината е такава – вече трета или четвърта година броят на приетите в болниците пациенти не се повишава, движи се около 2 млн. души. Ясно е, че са необходими допълнителни средства, а не да се чудим как по някакъв незнаен начин да намалим болните хора. Тази мантра, която през последните 10 години се повтаряше, че броят на хоспитализациите непрекъснато нараства, приключи. Последните четири години стоим на 2 млн. Защо тогава постоянно говорим за надлимитна дейност? Миналата година без голямо напрежение за бюджета спокойно можеха да бъдат покрити тези 50-60 млн. неиздължени средства на болниците. Аз например, в болницата, която управлявам, съм издал заповед и на всяко отделение съм сложил някакъв лимит, граница, до която могат да работят. Той приключва някъде около 4 дни преди края на месеца и лекарите спират да приемат планови пациенти. Но какво да правим със спешните? Само с тях се генерира надлимитна дейност и поне това би трябвало да се плати. Особено след като няма нарастване на хоспитализациите, благодарение на предприетите действия, благодарение на това, че имаме ограничен брой легла от здравната каса, благодарение на въвеждането на пръстовия идентификатор. Крайно време е да се признае, че това са реално преминалите пациенти, които имат права в тази държава.

 

Неизплащането на извършената дейност изкривява изцяло бюджета на държавата и по-специално на НЗОК. В началото на годината е гласуван един бюджет, след това поради една или друга ситуация, той не се изпълнява. Да кажем, че през един или два месеца болниците не са успели да си заработят бюджетите, това е икономия и тя се насочва на друго място. В зимните месеци, когато имат свръхнатоварване, не им се плаща и всъщност този бюджет, който сме приели в края на предишната година, няма нищо общо с изпълнението на бюджета в края на тази година. Парите, които са определени за болнична помощ, на практика няма да бъдат изплатени за такава дейност. И лечението се нарича надлимитна дейност, защото се е случило в момент, в който просто има много хора, които са се разболели. А къде отидоха другите средства - от юли и август, когато имаше по-малко болни хора и се отчетоха икономии. Къде отидоха тези пари?

Ние ще продължим да разясняваме на обществото този проблем, защото е важно хората да знаят, че рано или късно това ще доведе до липса на медицински кадри. Това ще доведе до ситуация, в която няма да има лекар, който да посрещне пациента. Ще настъпи най-късно в големите градове, но вече осезателно се усеща в малките населени места. Там, където поради това, че не може да се заплати дадена дейност, поради това, че болниците са затруднени, поради това, че има лимити дори в извънболничната помощ. Трябва да ви кажа, че в малките градове и села, един лекар поради ограниченията от НЗОК не може да си докара повече от 400-500 лв. Тогава няма как да остане там. Затова има миграция към големите градове, а от тях пък към Европа. И в един момент, когато се усетим, цялата здравна система ще се е превърнала в един голям магазин за лекарства. Ние не сме против болните да се лекуват с най-добрите медикаменти, но не за сметка на лечението в болниците.

Ако не достигат пари, законът дава възможност държавата да ги осигури. Задължение на държавата е да допълни нужните средства, когато те са били необходими, за да могат да консумират правата си гражданите. Ние се опитахме да бъдем максимално меки в изказа си, защото не е добре да се експлоатира една такава ситуация като трагедията в Хитрино, но тя по никакъв начин не се различава от трагедията в едно семейство, когато там има инфаркт или инсулт. Тя е национална трагедия, защото е гръмнала цистерна. Но ако беше гръмнала в края на месеца, в Шуменската болница вече нямаше да има никакви пари. В този случай министърът казва, че Надзорът ще разреши плащанията. Само че преди години идеята беше Националната здравноосигурителна каса да бъде обществен фонд, а не някой да казва кога да даде пари и кога не. Ние се борим да има правила и там, където има злоупотреби, да бъдат премахнати. И се стремим частните болници да се прикрепваме колкото е възможно към големите стари държавни болници, да имаме същите задължения и да носим същата отговорност. Но за тази цел трябва да има нормални правила, а не да ги променят по средата или в края на годината. Освен това се повтаря, че има болници, които нямат надлимитна дейност и това означавало, че те са дисциплинирани, а другите - не. Само че това не е така. Убеден съм, че всички спазваме бюджетната дисциплина, особено след като се видя, че миналата година надлимитната дейност не беше изплатена. Тези пациенти, които са отчетени като спешни обаче не могат да бъдат спестени. Там, където не са надхвърлили ограниченията, е защото по-малко хора са потърсили тези болници. Нямат пациенти, затова нямат надлиминта дейност. Нали това е смисълът – парите да следват пациента.

Не искам да изземам ролята нито на НЗОК, нито на министерството. Ние повдигнахме въпрос, който е важен за цялото общество. Попитахме какво ще се прави с надсъбраните суми? Това е въпрос, който се решава от Надзорния съвет и от Народното събрание с приемането на бюджета. Нямаме претенции, какво ще се прави, но трябва да има правила, които да важат за всички, а не някой просто така да реши да даде едни пари за лекарства и да лиши от тях болниците. На какво основание, с какви мотиви?