Интервю

Касата разпределя парите на тъмно

14-12-2016 08:03
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Касата разпределя парите на тъмно  Фалитите на болници ще продължат, ако не се махнат лимитите и общините не влязат в ролята си, казва Андрей Марков
Сериозни промени на болничния пазар и нови рестриктивни условия, в които работят лечебните заведения, съпътстваха 2016 г. Финансовите лимитите станаха повод дори да се заведат множество дела срещу здравната каса. Как се отразява всичко това на бизнеса, какво да очакваме догодина в този сектор, попитахме Андрей Марков. Той е съосновател на веригата болници „Сити Клиник" и партньор на „Аджъбадем Сити Клиник" в България.
- Г-н Марков, тази година се случиха много неща на болничния пазар, започна и едно окрупняване. На какво се дължи това и смятате ли, че то ще продължи?

- Без съмнения, очакванията са да продължи. От една подобна практика на сливане на лечебни заведения има интерес и нашето общество. От години говорим, че в България има прекалено много болници. Според мен намеренията на здравния министър за намаляване броя на лечебните заведения чрез окрупняването им, беше много правилно. Лошата новина е, че той не успя да доведе до край тази своя идея. Аз се надявам, че въпреки проблемите, това ще се случи в бъдеще. Ние нямаме избор.

- Може ли да считаме, че 2016-а бе началото на окрупняването на болничния пазар или напротив, този процес тече от преди това?

- Мисля, че този процес тече и от преди това, но през тази година имахме по-значими действия в тази посока, свързани с доста по-високи изражения и стойности.

- Какви са причините за настъпването на този процес?

- Малките лечебни заведения, особено в годините след 2010 г, трудно се справят с намаляването на разходите. Обединението на различни специалности също така в едни лечебни заведения е по-добре за болните, тъй като тогава няма ситуация, в която пациентите да бъдат футболизирани. За тях е хубаво, когато попадат в лечебни заведения, в които има възможност за взаимодействие, защото тогава са наясно как върви целия процес по лечение, как се решава проблема им независимо от това колко различни специалисти са необходими за това. Така че обективно интересът и на пациентите, и на икономическите, и на юридическите лица е в една посока. Тези процеси са добре обусловени, приети и желани.

- Какви са прогнозите ви за развитието на болничния пазар през следващите години, очаквате ли скоро да се появят нови големи сделки?

- Аз очаквам нови сделки, дали биха големи в сравнение с мащаба от 2016 г. трудно би могло да се каже, но във всички случаи посоката ще бъде тази. Аз пак ще се върна към идеята на министър Москов да бъдат окрупнени лечебните заведения, защото не е нормално в една сграда да има три болници. И то и трите да са на един собственик - държавата. Това са абсурдни ситуации и ние разбираме, че тези решения са взимани тогава, когато е трябвало да бъдат удовлетворявани интереси на отделни хора. Така че, адекватната реакция на всеки управляващ е намаляването на броя на лечебните заведения и естествено окрупняването им. Това е свързано с интересите и на държавата за генериране на по-малки разходи и на инвеститорите, каквито имахме през тази година.

- Да, но окрупняването се случи между частни лечебни заведения, а не в обществения, където имаме още повече болници. Защо?

- Не ме притеснява да кажа, че, както винаги държавният сектор изостава. Държавата е по-бавна и не само нашата. В цял свят има такава практика. Двигателите на конкуренцията, на развитието и на добрите практики са частните структури. Това не означава, че не трябва да има държавни, в никакъв случай, нека да имаме и двете страни, но да действат по начин, по който да се движим напред.

- Реално 20 години нямаме нито приватизация, нито сливане на болници, макар че при общинските е възможно. Защо смятате, че е реалистично това да се случи в следващите години?

- Ние винаги се надяваме, че ще успеем най-после да стигнем до някаква зрялост. Прекалено много време мина, но надеждата умира последна. Всяка година чакаме действията да се случат в една подобна правилна посока, защото голямата лъжа, че лечебните заведения изпълняват социални функции, отдавна се видя. Тези функции се поемат от социално министерство, от организации, които се занимават със социално подпомагане. Не би следвало да очакваме, че лечебните заведения ще поемат тези функции. Да, в миналото по комунистическо или социалистическо време, имаше идея да имаме едно министерство на здравеопазването и социалната защита, в момента се движим обаче съвършено в различна посока - на развитие на свободния пазар. Факт е, че на практика всички области в икономиката на България са обусловени и се развиват от тези практики. Конкуренцията е двигател на прогреса. Не случайно в България през последните години има прогрес по отношение на растежа на БВП.

- Няколко месеца, след като вече е на лице сделката с „Аджъбадем Сити Клиник" какво показват финансовите и медицинските резултати? Доволни ли сте от тази стъпка, която предприехте?

- Ако трябва да отговоря дали са удовлетворени инвеститорите или ние от една подобна сделка, при всички случаи отговорът е да. Едно такова действие считам за изключително правилно, тъй като в България влиза на нашия пазар един огромен консорциум, който е втори по големина в света. На практика „Аджъбадем" е представител на "International HeаlthCare Holding". Практиките на този холдинг са познати в голяма част не само от азиатския континент, а тяхното и нашето желание е да използваме всичко, което може да бъде полезно за нашата страна. Амбициите на този холдинг са да има развитие и в Европа, без съмнение. До колко удовлетворението във финансовите резултати е на лице в момента, е трудно да кажем, че е точно така. Основният проблем в тази посока е недобрата практика в момента в България и очакванията ни да бъде променено налагането на лимити на болниците по сегашния начин. Защото това не работи в интерес на пациента и в интерес на развитието на добрите търговски практики. Ще дам елементарен пример, той е много лесен за анализ. Ако ние вземем ситуация, при която болниците не достигат лимитите си и им остават свободни средства, то през следващите месеци или в други региони на страната болници надхвърлят лимитите си. Тоест икономията на средства от едно място не се разпределят там, където има нужда. Предполага се, че пациентите, след като не са отишли в едно лечебно заведение, където лимитът не е достигнат, те са отишли на друго място, където е преизпълнен. Затова няма никаква причина тези средства да не бъдат отпуснати на клиниките, които са свършили работа. Но какво правим - преразпределяме ги някъде другаде, по едни неясни критерии и условия. Естествено, не е тайна за никого, че в момента достъпа до първокласни медицински изделия и до лекарства, е най-лесният в Европа. Това важи и за химеотерапевтиците, което не е много добре. Не е ясна обосновката и нуждата от използване винаги на най-доброто и на най-скъпото. Тоест ние в момента се намираме в една крайност. Докато в миналото не правихме нищо в тази посока и не давахме никакви лекарства, сега, според мен, отворихме изключително много вратата и изтичат средства, което не е много ясно дали постигат целта си.

- Кои са толерираните болници при разпределянето на средствата и на какъв принцип става това. Вие все пак сте вътре в процеса?

- Според мен става на тъмно. Принцип няма. И поради тази причина идеята за създаване на НЗОК беше съвсем различна. Смисълът беше тя да бъде обществена организация, а не зависима, како е сега. Ясно е, че всяко решение на тази каса ще бъде взимано по непрозрачен начин. Свидетели сме на това, че се промениха доста условията и не сме спокойни, аз говоря от името и на голяма част от лечебните заведения. Получаваме една информация, която не би се харесала на никой - че разпределението на средствата става по един непрозрачен и неправилен начин. Факт е, че този процес се отразява на всички. Отразява се и на политиците, виждаме това и в момента. Отразява се за жалост и на болните, които са потърпевши от цялата тази ситуация.

- Това ли е причината - липсата на прозрачност и ясни правила, която води до все по-голямото увеличаване на задлъжнялостта в сектора и то не само в публичния, до колкото знам при частния сектор рентабилността също не е много висока?

- Абсолютно не можем да говорим за рентабилност. Забележете, че на практика инвестиции в здравеопазването не се случват от чисти инвеститори, хора, които имат много пари. Всички участници на този пазар са лекари, изключенията са пренебрежими. На практика това обяснява защо все пак има инвестиции в здравеопазването. Тук едва ли можем да говорим за високи норми на печалба. Много лекари инвестират и в недвижими имоти, накупиха си апартаменти, имоти другаде, не винаги достатъчно успешни. За мен по-нормалното е хора от нашата среда да инвестират в това, което знаят и могат. Тези хора с имотите обикновено са настроени срещу техните колеги, които инвестират в здравеопазването и търсят реализация. И ето ви противоречие, чисто обществени отношения.

- Смятате ли, че ще се увеличават дълговете в сектора?

- Ако продължава по този начин да функционира системата, без никакво съмнение ще бъдат увеличавани.

- Под този начин имате предвид лимитите ли?

- Да. Без съмнение неизплащането на изработената дейност, на извършената медицинска услуга или процедура е нещо, което увеличава задлъжнялостта. Нека да се поставим и на мястото на пациента, който пристига след 25-то число в болницата и ние му кажем на вратата - Извинявай ама ние лимитът си го изчерпахме, ти си платен пациент. Как би се приело такова нещо? Нямаме право да го правим, задължението ни е да го включим в листата на чакащите. Той казва - Ама аз нямам време да чакам. И отива в друго лечебно заведение. Там обаче преизпълняват лимита, защото някои отиват и след това ние ги изплащаме същите тези задължения. Не, не е правилна тази схема и не работи добре за здравеопазването, не работи добре и за пациентите. Може би работи добре за нещо друго, но то не е ясно за него и не можем в момента да го преценим.

- Казахте, че една болница не може да е социално заведение, но определено има социален елемент в нейната дейност, защото всеки трябва да има достъп до някакво здравеопазване. Възможен ли е достъпът на пациента до частната или до държавната, ако няма кеш? Доплащането не е ли прекалено голямо в този сектор?

- Ние сме свидетели в този сектор, че доплащането е факт. На практика размера на тази част от средствата, която се заплаща от пациентите, продължава да расте. И расте точно заради това, което преди малко коментирахме - неправилният начин за определяне на лимитите в лечебните заведения. Тоест този модел работи в посока на разваляне на добрите практики, а не за подобряването им. И вместо да намаляваме доплащанията, както всички желаем и нерегламентираните разходи на семейства, които са в тежка ситуация, на практика ги увеличава. Съвсем до скоро тези средства бяха около 40% от общите разходи от здравеопазването, вече станаха 55%. Официално данни все още от МФ нямаме, а имаме нужда. Тези разходи трябва да се извадят на светло и да регламентират. Говорим, че има социална справедливост, че плащаме осигуровки всички, а потребяват само тези, които имат нужда, но на практика с тази промяна в пропорцията на средствата правим точно обратното. В момента пациентите, които са в най-тежко състояние, когато не са на работа, когато са с тежки заболявания, трябва да плащат повече и това е най-големият проблем. Когато говорим за доплащане, искам правилно да бъдем разбрани, когато човек отива в болница не трябва да си плаща от джоба. Трябва да се реорганизират тези доплащания със застрахователните компании, със застраховане, което е на солидарен принцип. В момента държава продължава да не изпълнява и своята част от задълженията, които трябва да покрие като осигуровки.

- Каква би била възможната за нашата действителност стъпка, с която да се легализира и направи по-удобно за пациентите това доплащане, по-приемливо?

- Още преди няколко години, свързано с идеята на НДСВ да се въведе доплащането, здравната вноска беше увеличена с 2%. Първата идея беше точно тези 2% да бъдат управлявани и предоставени на допълнителните застраховки.Но това не стана. При всички случаи средствата, които в момента ползваме не могат да осигурят изпълнението на задачите по диагностика и лечение на пациентите, това политиците е крайно време да разберат, за да могат да представят тази идея пред своите гласоподаватели. Защото като че ли съществува страхът, че така ние увеличаваме данъчната тежест на гражданите, защото имаме нужда от още средства в здравеопазването. Не можем да очакваме, че, ако обемът на тези средства се запази, ще получим по-добро здравеопазване. Добро здравеопазване без пари не става. И на практика сега се случва нещо, което, пак казвам, натоварва онези, които имат нужда. Ние така или иначе тези средства ги харчим. Идеята е да бъдат организирани и да бъдат правилно разпределени на принципа на солидарния модел. В момента много хора се отказват от медицински услуги заради това, че не могат да поемат разходите им.

- Говорим постоянно, че парите не са достатъчно, но тази година много хора и ваши колеги изразиха мнение, че средствата всяка година нарастват с едни 200 млн., а крайният ефект не е по-добър за хората. Така ли е?

- Не е вярно това. Да, нарастват средствата, но само за здравеопазване ли? А какво става с разходите, те също се увеличават. Нарастват ли средствата за издръжка, нарастват ли заплатите в България. Четохме преди няколко дни в Народното събрание колко е стигнала средната работна заплата, факт. Здравеопазването не стои като някакъв остров или някаква самоцел. Всичко това, което се случва, е обективно отразено и в него. Увеличават ли се разходите за енергия? Увеличават се. Увеличават ли се разходите за продукти, за материали, за гледане, увеличава ли се продължителността на живота на хората? Свидетели сме на това, че увеличената продължителност на живота на практика налага допълнителни разходи за здравето на тези хора. А ние се опитваме да кажем - Абе, не може да се увеличават, защото няма ефект. Как тогава се увеличава продължителността на живота? Така се случва от само себе си ли? Ясно е, че не е така. Но това увеличение на средствата в здравеопазването трябва да се случва по един начин, по който да е познато, да знаем за какво се увеличават средствата и какви разходи се покриват. Аз съм абсолютен противник на разходите за ведомствените болници. Те би следвало да са затворени системи така, както е в нормалния свят. И до колко е необходимо да съществуват толкова много такива болници. Нормалната практика е да има една единствена и тя да е военна, тъй като имаме въоръжени сили. Тя обаче трябва да бъдат затворена за граждани.

- Тази година нямаше нито една заявка за откриване на нова болница в страната. На какво го отдавате и смятате ли, че тази тенденция ще продължи и занапред?

- Едва ли ще продължи. В ситуация, при която ще се стигне до фалити на болници, ще има нужда от отваряне на нови. Така че, ще имаме заявки за нови лицензи без никакво съмнение.

- Очаквате ли скоро да настъпят фалити на по-знакови болници?

- Нашето здравеопазване за жалост е ориентирано към практиките на големите университетски болници и онези хора, които са включени в различните комисии, онези специалисти в кавички, за определяне на стандарти, за определяне на медицински практики, са работещи основно в тях. Естествено, че всичко онова, което създават като норма е ориентирано към поддържане на тези болници. Но това довежда до лишаване на малките населени места от лечебни заведения, които не отговарят на критериите. Вероятно трябва да изживеем този катарзис, защото сме свидетели на това, че лечебните заведения в малките населени места не могат да функционират нормално, постоянно са в една задлъжнялост и е крайно време политиците от тези региони да осъзнаят, че, ако искат да ги поддържат със социална функция, трябва да дадат общински средства. По сегашната система на реимбурсиране на НЗОК, по сегашните приети стандарти, които постоянно се атакуват в съда, сме сигурни, че бъдещето е свързано със затварянето на много общински болници. Или ще доведе до угасването на дейностите, което на практика е равнозначно на ликвидация на тези болници. Виждаме колко празни лечебни заведения имаме в големи градове, знаем хирургичните блокове в Ботевград, в Ихтиман, в Търговище, в други големи населени места.

- Ще продължава ли „Аджъбадем Сити Клиник" да се развива през 2017г.?

- Да се развива като практика да. Предвидили сме да разширим болницата в Бургас и Медицинския център във Варна. По-нататашно развитие в екзистивен план като увеличение на брой легла или на някакви нови структури, придобиване, може би ще се случи, но в не и в близко бъдеще. Нашата задача в момента е да стабилизираме практиката в тези лечебни заведения, да продължаваме да показваме, че сме добри на пациентите, да сме полезни на обществото. Когато това е изпълнено на максималния обем, възможно е да се потърсят възможности за развитие, ако е необходимо. Има много ако.



НЗОК да плати надлимитната дейност

НЗОК да плати надлимитната дейност

Увеличението на цените на пътеките да е пропорционално на тежестта им, искат болнични сдружения
Пак ще местят Психиатрията в София

Пак ще местят Психиатрията в София

Скоро се очаква да бъде готов и проекта на Националната стратегия за психично здраве, каза здравният министър Костадин Ангелов
Налага се да разчитаме на пенсионирани специалисти

Налага се да разчитаме на пенсионирани специалисти

Държавата ще плаща субсидии за поддържане готовността на клиники и отделения по инфекциозни болести за лечение при поява на епидемии от заразни болести, реши парламентът с промени в Закона за лечебните заведения. Какъв ще е ефектът на практика от подобна промяна, попитахме проф. Татяна Червенякова.
МЗ си поръчва нови дивани

МЗ си поръчва нови дивани

Поръчка за мека мебел и офис оборудване за 50 000 лв. без ДДС обяви министерството
Подписват Анекса следващата седмица

Подписват Анекса следващата седмица

PCR няма да е задължителен при прием в болница, каза здравният министър Костадин Ангелов

Около 400 млн. от бюджета на касата ще останат

Около 400 млн. от бюджета на касата ще останат

Касата и Българският лекарски съюз са в нови преговори за подписването на дълго очаквания трети анекс към Националния рамков договор. В него се предвижда увеличение на пътеките средно с 10% вместо с по 20 лв. Ще спаси ли тази мярка болниците, как трябва да се разпределят парите, какъв бюджет могат да очакват клиниките за догодина, попитахме Красимир Грудев. 

Вдигат заплатите в 28 администрации

Вдигат заплатите в 28 администрации

Сред тях за РЗИ, ИАЛ, ИАМН, Агенцията за хората с увреждания и др.
700 млн. лв. са дълговете на болниците

700 млн. лв. са дълговете на болниците

Пандемията намали приходите през първото шестмесечие с 16% в сравнение със същия период на 2019, каза Костадин Ангелов

Градини и ясли ще се строят по-лесно

Градини и ясли ще се строят по-лесно

Детски заведения ще може да има в бизнес центрове и административни сгради
Ангелов се отказа от реформа

Ангелов се отказа от реформа

На фона на пандемия няма как да се направи, трябва широк политически косенсус, каза здравният министър

1 2 3 4 5 ... 227 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2020