интервю

Необходима е нулева толерантност към насилието

15-06-2020 06:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Необходима е нулева толерантност към насилиетоС една трета са се увеличили жертвите в света по време на изолацията заради КОВИД-19
Девет са вече убитите жени по време на пандемията от КОВИД-19. МВР отчете сериозен ръст на сигналите за агресия в семейна среда, като те достигат 3500. Какви са причините за ръста на този феномен и как да се справим с него, попитахме психиатъра д-р Румяна Динолова. Тя е главен асистент в отдел „Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи и национален координатор проблемите на насилието в България за СЗО.
- Д-р Динолова, увеличават се случаите на домашно насилие през последните месеци. В изолацията ли е причината, или тя само „осветли" проблема?

 

- Не съм сигурна, че изолацията осветлява проблема. Не само у нас, но и в световен мащаб той съществува и непрекъснато се полагат усилия от страна на различни организации, свързани със защита правата на човека и в частност на жените, да се говори все повече и да се прави повече за превенцията. У нас все още не са налични данни за това по какъв начин изолацията и цялата тази екстремна ситуация, свързана с КОВИД-19, се отразява върху точно този феномен, но има индикации, че домашното насилие се увеличава. Данните, с които аз разполагам, са на ООН и показват, че във Франция например случаите на домашно насилие са се увеличили с 33 на сто от „заключването" на 17 март. Горещите телефонни линии в Кипър и Сингапур регистрират увеличение на повикванията с 33%. В Аржентина спешните повиквания за случаи на домашно насилие са се увеличили с 25% от началото на изолацията, правителствените органи в Канада, Германия, Испания, Обединеното кралство, САЩ също съобщават за увеличаване на домашно насилие по време на кризата или за повишено търсене на спешен подслон. Причините в настоящата криза тези проблеми да се задълбочават са свързани с редица фактори, които тепърва ще бъдат анализирани и ще се преценява тяхната тежест. Основният е изолирането в едно тясно пространство, прекъснатата комуникация, която може да породи различни конфликти, а точно конфликтът е най-честата причина за домашно насилие. Много важни са също обедняването, намаляването на доходите, а понякога и пълната им липса. Последствията от КОВИД-19 също тепърва ще бъдат анализирани, и то не само икономическите, свързани с обедняването, увеличаването на безработицата, или отражението им върху психичното здраве, но и по отношение на феномена насилие.

- Какво показват данните за България?

- В официалната статистика в България няма данни за случаите на домашно или на други форми на насилие срещу жени. Различни институции в страната се занимават „на парче" с този феномен и събират информация за себе си, анализират я за себе си, на практика липсва пространно изследване и данните е трудно да бъдат систематизирани. Рядко се правят проучвания, които да са значими като данни на национално ниво. Все пак различни институции, свързани със защитата на правата на жените, правят такива изследвания и всяка организация е избрала свой вариант да достигне до достоверни данни за конкретен аспект на проблема домашно насилие. Например проектът на Българския хелзинкски комитет „Картографиране на убийствата на жените в България", който работи с база данни, съдържаща осъдителните присъди по делата за убийство, опит за убийство и причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на нанесена телесна повреда. Анализирани са данни от 2012 до 2017 г., жертвите са жени на 14 или повече години, а извършителите на деянието са мъже, т.е. фокусирали са се върху насилие от интимния партньор или насилие основано на пола, което завършва с убийство, а това е една много малка част от домашното насилие. Анализът установява, че за този 5-годишен период окръжните съдилища са постановили най-малко 102 присъди за умишлени убийства на жени от мъже. В 95% от случаите убийците са се познавали с жертвите, а в 70% са били в близки взаимоотношения – роднини, бивши или настоящи партньори, като в 44% извършителите са конкретно бивши или настоящи партньори. Очевидна е връзката на взаимоотношенията на убийците с техните жертви и извършените престъпления. Въпреки всичко обаче българският съд продължава да приема ревността за смекчаващо вината обстоятелство, което поражда чувство за ненаказаност и позволява прилагане на по-леки присъди. Този проблем не е само за България. В световен мащаб по данни на ООН за последните 12 месеца 243 млн. жени на възраст между 15 и 49 години са били физически или сексуално малтретирани от интимния си партньор, като 87 000 жени са убити само през 2017 г. Данните показват, че по-голямата част от тях са били жертви на интимния си партньор. Това са доста стресиращи числа, но по принцип феноменът„насилие" е свързан с данни, които ни стресират. Домашното насилие има много лица и не е само това мъжът да бие жена си вкъщи. Домашно насилие е и когато децата насилват възрастните си родители, домашно насилие е и когато родителите малтретират малките си деца. Домашното насилие също не е само побой или физическо насилие, а всяка насилствена принуда над непълнолетни или възрастни хора, или пък зависими лица. Определящо е не мястото му на случване вкъщи, а когато е действие на лице от домашната среда по различни начини. Разбира се, обикновено се разпознават най-честите форми на физическо и сексуално насилие в смисъла на изнасилване. Другите „по-меки" форми са икономическото насилие, което е всеки акт, който цели или води до икономическо подчиняване и контрол над жертвата, принудително ограничаване на личния живот и т. н. Все по-често се наблюдава насилие и в общи домакинства между по-младите и възрастните им родители. Много често младите налагат принудителни ограничения в личния живот на родителите под претекст, че се грижат за тяхното здраве и живот. Това не се отчита, не се забелязва, в такива случаи дори самият човек не може да се оцени като жертва. Преследването също е форма на насилие, при което човек се страхува за своята безопасност. Психологическото и емоционалното насилие, свързано с обиди, заплахи, повтарящи се викове и скандали, изнудване посредством децата, заплаха от самонараняване, самоубийство, развод и раздяла също са форми на домашното насилие. И трябва да имаме предвид, че данните, свързани с убийствата, са само върхът на айсберга, защото са най-тежката, екстремна и последна фаза на домашното насилие. От данните прави впечатление, че всяка трета убита жена е била подложена на системно насилие от страна на убиеца. А всяка десета е търсила закрила от полицията по повод насилие от страна на убиеца, което означава, че в част от случаите на домашното насилие жертвите се осмеляват да търсят помощ, но ресурсите и капацитета на институциите не е достътъчен за да бъде запазен технияj живот за съжаление.

- Защо обществото ни все още не е достатъчно непримиримо към такива постъпки?

- Хората обикновено са склонни да си мислят, че това, което се случва на тях, априори се отнася и за другите. Повечето жени и мъже, които имат щастието да живеят без насилие, не могат да си представят, че съществуват хора, които живеят в условията на насилие. Феноменът е същият и в обратната посока. Затова много често хората си казват – ами той я бие, а тя стои. Това, за съжаление, насажда допълнително чувство на вина в жертвата за това, че се примирява с насилието. Освен това различни клишета, стереотипно мислене, стигми владеят общественото мислене по отношение на насилието. Смята се например, че това, което се случва зад вратите на един дом, не е нещо, от което трябва да се интересуваме. И много често съседите или хората от общността стават преки свидетели как някой системно малтретира близките си, но въпреки това не подават сигнал. Защото смятат, че това не е тяхна работа и не трябва да си пъхат носа в чужди проблеми. Това обаче е лошо, така не успяваме да възпитаме гражданско мислене и да създадем гражданско общество, нетолерантно към всякакви форми на насилие. По този начин показваме на децата си, че сме съгласни с това някой да бие другия. Което пък прави децата ни нечувствителни към тази тема и така насилието се предава от поколение на поколение.

- Как могат да се променят тези отрицателни нагласи?

- Основният начин това да се случи, и то много бавно и много постепенно, е чрез осветляване на феномените. Първо трябва да си дадем сметка като общество, че този проблем съществува, че фактът, че ние живеем добре, не означава, че и съседите ни живеят добре. И че това, което се случва в дома им, не е непременно избор на жертвата, затова сме длъжни да й подадем ръка. Най-малкото да информираме властите, ако станем свидетели на насилие.

- Къде могат да потърсят помощ жертвите на домашно насилие?

- През последните години беше приет Закон за защита от домашното насилие. Органите на МВР също имат специална национална програма за превенция и защита от домашно насилие. Редица неправителствени организации като „Анимус" и други имат горещи телефонни линии, поддържат и кризисни центрове. За съжаление, в цялата страна те са само 13, необходимо е да са повече, но това не става лесно. Създаден е и Координационен механизъм за защита от домашно насилие. Горещите телефонни линии на „Анимус" за хора, преживели домашно насилие, са 02/9817686 и 0818676. Те са за цялата страна. Има и една гореща линия, която се поддържа от „Алианс за защита от насилие, основана на пола" – 0800977. Не бива да се забравя и горещата линия за деца – 111 116. Вече има и специален център, организиран в „Пирогов" – там също може да се потърси медицинска, правна или друг вид услуга. Обикновено хората, преживели насилие, имат нужда най-вече от кризисни интервенции и психологична подкрепа. А нерядко и от финансова помощ и сигурно място, където да бъдат настанени, за да се запази животът им.

- Освен в дома, насилие има и срещу медици, полицаи и други хора на работното им място. Защо нараства през последните години?

- Насилието е феномен във всички нива в общността. Има един много визуализиращ модел на риска, който показва различните фактори за насилие в обществото, в общността, в семейството и на индивидуално ниво. Например хората, преживели насилие, впоследствие могат да станат жертви в други взаимоотношения в живота си или да се превърнат в насилници. Психичната болест или личностовото разстройство също са предпоставки за насилие. Употребата на алкохол и наркотици. Конфликтите между партньорите в семейството. В някои общества съществуват културални норми, които подкрепят насилието. Например свободният достъп до алкохол, ниските му цени – тъй като алкохолът и наркотиците са един от водещите фактори за проява на насилие. Дори при лек повърхностен преглед на медийните публикации, свързани с насилие, ще видим, че често пъти това са хора, употребили алкохол или някакъв друг вид психоактивно вещество. Така че причините са много и не са свързани само с характера на човек. Честите резки смени на икономическия статус, безработицата, бедността също са причини за проява на насилие.

- Какво още трябва да се направи, за да се намали този отвратителен феномен?

- Има много неща, които биха могли да се направят – национални политики, национални програми, фокусирани върху специфични рискови групи, превантивни мерки, които да повишават икономическата независимост на конкретни групи като жените например. Защото неравенството между жените и мъжете във всякакъв аспект също е предпоставка за упражняване на насилие. Необходима е непрекъсната и системна работа, за да бъдат променени нагласите в посока нулева толерантност към насилието. Трябва да се събират достатъчно достоверни данни, защото когато ги имаме, можем да правим анализи кои са най-уязвимите групи. Тъй като събраната информация сочи, че най-уязвимите хора най-рядко подават сигнали за насилие, най-дълго остават в тази ситуация. Насилието е много сериозен феномен, който носи щети както на здравните, така и на социалните системи на страните. Направи ми впечатление, че в световен мащаб 1.5 млрд. долара годишно се харчат само за хората, преживели домашно насилие. Да не говорим, че насилието, преживяно в детството, може да доведе до сериозни промени в поведението на човек, като ранна употреба на цигари и алкохол, наркотици, ранно и рисково сексуално поведение, затлъстяване. Това са рискове, които водят до социалнозначими заболявания – сърдечносъдови, различни видове рак. Доказана е връзката между насилието в детството и по-ранната смърт. Националният център по обществено здраве и анализи проведе през 2016-2017 г. проучване, свързано с неблагоприятните преживявания в детството и рисково за здравето поведение. Излязоха много интересни данни. Изследвахме студенти от 5 университета в страната. 34.6% от тях споделят, че са били свидетели на насилие в семейството, 16.2% са били подложени на физическо насилие и 2.3% – на емоционално насилие. 9% съобщават за родител с алкохолна зависимост. И понеже говорехме за насилието в общността – 27.1% са ставали свидетели на такова, тоест са виждали как някой е бил пребиван на улицата. 27.3% съобщават за тормоз в училище, което означава всяко трето дете. Изследваните студенти бяха на възраст около 24 години, въпросите бяха свързани с техни преживявания до 18-ата им година, тоест това е картина какво се е случвало в нашето общество в съвсем близкото ни минало. При това става въпрос за млади хора от средната класа, които не са от най-бедните. Това са студенти и деца на родители с по-високо образование, за които не се предполага да са от най-уязвимите групи.

- В кои случаи трябва да се търси помощ от специалист?

- Насилието е феномен, който се отразява не само на физическото, но и на психичното здраве, защото една четвърт от тежестта на психичните разстройства се свързват именно с него. Много често при сексуално насилие в дома на дете близките забелязват последни проблема. Промяната в поведението на детето показва, че с него се случва нещо нередно. Търсенето на помощ трябва да стане колкото е възможно по-бързо, защото това не само помага на жертвата да преодолее травмите и нараняванията – физически и психически, но също може да се работи и с човека, извършил насилието. Все повече програми, насочени към превенция на рецидива на насилие, се разработват и се предлагат. Едно е да извадиш човека от ситуацията на насилие, да го подкрепиш психологически да се възстанови емоционално и това да му помогне да структурира бъдещия си живот в много по-добра посока. Съвсем друго е да се опиташ да превентираш рецидиви на насилие, като работиш с извършителя, а това също е много важно. И също още след първия инцидент да се потърси помощ. Няма значение дали става дума за дете, жена или мъж – възрастта или полът нямат значение. Горещите телефонни линии са в интернет и трябва да се използват. Не бива никога да забравяме, че никой няма право да ни третира чрез насилие във всеки един аспект от живота ни. Това е основно човешко право. Няма значение на колко години сме, какъв е полът ни, какво работим – никой няма право да ни третира с насилие!



Синдикати искат нов начин за изчисляване на нощния труд

Синдикати искат нов начин за изчисляване на нощния труд

Към 25 юни 2020 г. броят на регистрираните безработни в страната е 277 610 души
Протест в защита на българската природа

Протест в защита на българската природа

Той ще се проведе тази вечер в цялата страна, съобщиха от екологичните организации
Честваме Рождението на Св. Йоан Кръстител

Честваме Рождението на Св. Йоан Кръстител

Той е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Господ Иисус Христос на земята
Социалното и Църквата с обща програма

Социалното и Църквата с обща програма

Тя се казва „Милосърдие и солидарност" и е на стойност 160 хил. лв.
Законът за социалните услуги влиза в сила от 1 юли

Законът за социалните услуги влиза в сила от 1 юли

Действието му беше отложено с 6 месеца, заради протести на организации на родители
Спешно се търси кръв за блъснато от автобус дете

Спешно се търси кръв за блъснато от автобус дете

Има риск от ампутация на крака на 12-годишното момче, кръвната група е без значение, казват близките
Цените в здравеопазването с 0.4% ръст през май

Цените в здравеопазването с 0.4% ръст през май

Дефлация през месеца спрямо април, отчита Националния статистически институт
80% от тийнейджърите са гневни заради изолацията

80% от тийнейджърите са гневни заради изолацията

Въпреки това са отговорни, като 64% не са излизали навън по време на извънредното положение, сочи изследване на УНИЦЕФ
Наградиха кръводарители в УМБАЛ Бургас

Наградиха кръводарители в УМБАЛ Бургас

Грамоти получиха и жители на града, ръководства на учебни заведения и други учреждения за хуманната си дейност
БЧК ще подготвя парамедици

БЧК ще подготвя парамедици

Парламентът одобри идеята за изграждане на европейски център за обучение при бедствия
1 2 3 4 5 ... 45 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Редно ли е фармацевтичните компании да спонсорират определени дейности на лекари и медицински дружества?

Юли 2020