лица

Магията на Новолунието

12-06-2020 07:01
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Магията на НоволуниетоД-р Айча Заралиева живее в два паралелни свята – на Хипократ и Пегас
В миналото е съществувало поверие, че името, дадено на детето при раждането, оказва влияние върху съдбата му. Днес едва ли някой вярва в „програма", която определя пътя на човек. И все пак, малко вълшебство в живота не е излишно. За разкош! Поне така ми се струва, че се е получило при д-р Айча Заралиева. Защото името й означава Новолуние, а тя живее едновременно в два свята.
Тя е завършила медицина в МУ – София през 2011г., и здравен мениджмънт през 2013г. в УНСС – София. През 2016г. придобива специалност физикална и рехабилитационна медицина. Работи в ИСУЛ, а от 2017г. е асистент в Катедрата по физикална медицина и рехабилитация на МУ – София и в колежа „Йорданка Филаретова". Но в същото време е автор на няколко стихосбирки. Нейни текстове са отпечатвани в различни вестници, списания и сборници, както и в популярни онлайн издания. 

Родена е на 1 април в Търговище.

Майка й е магистър-фармацевт, вуйчото е зъболекар, а повечето братовчедите – лекари, така че е прекарала първите си съзнателни години сред хора, свързани с медицината. „Отраснах с техните истории и спомени за студентските им години в София и това беше единствения възможен професионален избор пред мен", усмихва се тя. Само че дали е точно така? Името Айча за внучката си предлага дядото. То е с арабски произход и означава Новолуние. Майка й го харесва веднага, защото е звучно и красиво. А приятелите й днес са категорични, че с такова име няма как да не станеш поет. И действително Новата Луна насочва Айча към перото. Започва да пише още като малка, после работи за областния вестник „Знаме", прави репортажи, интервюта. И така продължава 10 години. „Работата като журналист ми харесваше, защото е разнообразна и интересна. Срещаш се свсякакви хора, виждаш по друг начин събитията, света, но въпреки това ме влечеше повече медицината. И да си призная, подходих прагматично. Реших, че ако стана лекар, мога да продължа да пиша, но ако избера журналистика или филология, няма как да лекувам хората. Струва ми се, че така се получиха нещата. Признавам си, никога не съм съжалявала за професионалния си избор", откровена е д-р Заралиева. Така Хипократ побеждава Пегас, но въпреки това Айча не изоставя пътя на думите. Пише поезия и проза – въпрос на настроение. А то се мени непрекъснато, точно като приливите и отливите.

 

Към професията се насочва лесно,

но със специалността не е точно така. В студентските години се интересува от психиатрия, анестезиология, дерматология, а голямата й любов е патоанатомията. „Дори бях приета да специализирам, но както майка ми се шегува, в крайна сметка избрах живота", смее се Айча. И обяснява, че е търсела специалност, която да й дава възможност да се среща с повече хора, а не да се затвори в един кабинет и да преглежда, примерно само сърца. Щастлива е, че работата на физиотерапевта помага на хората, които вече са преминали през най-страшното, да си стъпят на краката – в буквалния и в преносния смисъл. Подобрява качеството им на живот, връща ги към ежедневието, което са имали преди да им се случи инцидентът или тежкото заболяване. „Хареса ми тази идея. Това ми носи удовлетворение", категорична е д-р Заралиева. Но смята, че специалността им е пренебрегвана. „Проблемът е всеобхватен. На първо място се подценява изобщо медицината, а нашата специалност – съвсем. Често се чувствам по-оценена от пациентите като лекар и специалист, отколкото от колегите. Случва се, когато болен отиде да си поиска направление за физиотерапия от личния лекар, той да откаже. Надявам се, че това ще се промени", подчертава д-р Заралиева. Хубавото е, че има интерес както от пациентите, така и от младите лекари.


Казва, че пандемията от коронавирус

наистина е изплашила хората. „В самото начало аз също бях объркана, защото не знаехме за какво става въпрос. Когато мина време, когато се натрупаха научни публикации, когато бяхме наясно какъв е този враг между нас, мисля, че се успокоихме доста", признава лекарката. Допълва, че сега, когато отново се завръщаме към нормалния си ритъм на живот, усеща едно притеснение в пациентите, особено когато трябва да направят курс по физиотерапия. Причината е, че лечението е продължително, няма как човек просто да отиде, да се прегледа и да си тръгне. Но животът продължава и хората постепенно се успокояват и се връщат към нормалния си ритъм. „Винаги се опитвам да вярвам в доброто, но не съм оптимист, че пандемията ще ни промени положително. Много се надявах, че ще си вземем поука, че ще се научим да спазваме елементарни правила, поне да не влизаме в личното пространство на другия – нещо, с което българинът има огромен проблем, но се оказа, че не е точно така. Хората в момента си карат, както си беше и преди. Което ме натъжава, но това са фактите", казва тя.


Д-р Айча Заралиева е интересен човек,

обича да изненадва хората, а и себе си. В поезията търси красивото, въпреки че в живота не всичко е такова. Разбира се пише за любов, за раздяла, но в стиховете й не липсват и социалните теми. Среща героите си на улицата – бездомници, самотни хора, просяци, а и в практиката си. „Намирам връзка между работата и писането. То е моят отдушник, моят начин да преодолявам неприятните неща. Защото те съществуват в живота. Сблъсквам се всеки ден с болката на пациентите, а тя трудно се преодолява," разказва Айча. Споделя, че преработва натрупания страх в погледа на пациента в стихове.

Смее се, като говорим за екзотичното й име. Държи да подчертае, че баща й не е арабин. Просто дядо й е завършил духовно училище и доста добре владее арабски. Затова сега върви по лунната пътека. Не вярва в кармата. Определя себе си като сериозен човек, който обаче винаги се усмихва, особено пред пациентите. „Винаги се опитвам да им показвам позитивната страна на нещата, защото знам, че това е най-доброто за тях. Въпреки че аз съм един доста краен реалист, дори на моменти вървя в сивия сектор. 

Но признавам, че съм се убедила с времето - с усмивка нещата се случват по-лесно", откровена е Айча. Освен с писане, си почива най-добре с приятелите. Обича да пътува. Няма любими дестинации, достатъчно е да се набележи пътеката. И това най-много й е липсвало по време на изолацията. Сега обаче светът се отваря и надеждата отново се появява от всякъде. Няма значение малки или големи са разходките, важното е да са с хубава компания, категорична е младата лекарка. Така че е ясно какво ще си пожелае на новолуние, а тогава магията се случва. 

***

Мъжът, който продава гевреци

на входа на една болница

ме поздравява всяка сутрин.

Без да ме познава.

Без да му купувам стоката.

Без да очаква нещо в замяна.

Усмихвам му се всеки ден,

а той остарява от днес до утре.

Само добротата му разсича

по-силно от бръчките

старото му лице,

а той замества слънцето

в най-мрачните утрини.

 

 





Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Новият директор на Александровска болница доц. Димитър Буланов е фин човек, който милее за пациентите, смятат колегите му
Рицарят на Червения кръст

Рицарят на Червения кръст

Когато помагаме, не делим хората, пред трудностите всички са равни, казва Христо Григоров
Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

Скромният отговор на славата

Скромният отговор на славата

Няма как да не съм вярващ и да работя това, раждането е Божествено дело, казва д-р Иван Китов
За стрелките на времето и спортния хъс

За стрелките на времето и спортния хъс

Най-голямата ми болка е, че покрай свръхинформираността на хората, медицината "олекна", казва проф. Асен Балтов
Лъчи от доброта

Лъчи от доброта

Мечтая да видя всичко смислено, което е създало човечеството , защото този свят е чудесен, казва д-р Румяна Станоева
Духовният лечител на българите в Страсбург

Духовният лечител на българите в Страсбург

Мечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец Георги
Когато математиците станат лекари

Когато математиците станат лекари

Кабинетите на джипитата са с най-широко отворени врати, казва д-р Румен Алексов
Ангелът на българските лекари  в чужбина

Ангелът на българските лекари в чужбина

Българската общност е нещо много важно, когато стане въпрос за работа и квартира, само българин може да ти помогне, каза Наталия Константинова
1 2 3 4 5 ... 18 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2020