Лимитите скараха и Надзора на Касата

Икономиите от пръстовия отпечатък са по-малки, в тях не са сметнати разходите за онкомедикаменти, казват от НЗОК

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

На 134 млн. лв. възлиза месечният таван със средства за болнична помощ, който касата определи за тази година. За ноември и декември обаче прогнозата е разходите на клиниките да са над 137 млн. лв. В същото време за 2016 г. се очертава фондът да генерира дефицит от близо 52 млн. лв. Основната част от него е за лекарства и хоспитализации. На този фон темата дали да се увеличи сумата за болниците, както и дали е справедливо едни клиники да се вместват в лимитите си, а други не, е довела до ожесточен спор сред надзорниците. В крайна сметка те така и не са стигнали до решение нито в рамките на това заседание на фонда, нито на следващото, което е и последно до момента.

„За" изплащане на реално заработените средства от клиниките са се обявили представителите на пациентите и работодателите. „Срещу" това и „за" спазване на финансовата дисциплина са били повечето представители на държавата и на синдикатите, показва стенограмата.

„Изпадаме в ситуация, че хората, които са се съобразявали с лимитите си, са глупави, а на другите трябва да им ръкопляскаме, мотивира се Тома Томов от КТ „Подкрепа". Според директора на НЗОК д-р Глинка Комитов обаче решението не е толкова просто, защото лимитите не са били определени правилно.

„Всичко зависи от лимита, ако на някои сме дали обем за 1000 пациенти, а той може да направи за 100, за какво му е да го нарушава, да не е глупав", репликира той.

„Затова трябва да се види какво е реалното положение, защо на някои лечебни заведения се дават допълнителни средства за спешност, а на други не", допълва и представителят на пациентите Пламен Таушанов.

Представителите на здравно министерство и НАП обаче са твърдо за налагането на финансови рестрикции.

„Аз смятам, че не трябва да одобряваме разход на болниците с 5-6 милиона над 134 млн. лв. за последните два месеца при положение, че за миналия имаме 125 млн.", смята д-р Ваньо Шарков, зам.-министър и шеф на Надзора. Според него с пръстовия отпечатък разходите на клиниките продължават да намаляват. Ако за първите 15 дена на ноември бяха по-малко с 15 милиона, до 20-то число са по-малко със 17 млн. лв. в сравнение с предходния месец, казва той. Според Ганка Аврамова, финансист на касата обаче, тези цифри не са много реалистични, защото в тях не е отчетен целия разход за онкомедикаменти в болниците. На практика с него намалението на разходите от въвеждането на пръстовия отпечатък би било много по-малко.

„Слушах внимателно всички и не мога да разбера какво казвате, всеки защитава някакво свое виждане и не чува останалите. Има някакъв разход, но какво можем да платим, редно ли е да правим дефицита на НЗОК от 52 млн. на 58 млн. лв.", пита Бойко Атанасов, директор на НАП.

„Извършена е дейност и тя трябва да бъде платена, финансовата дисциплина е едно, а отговоррността към изпълнителите е друго", контрира обаче доц. Красимир Гигов, представител на работодателите.

В крайна сметка членовете на Надзора на НЗОК така и не стигат до общо решение. Заради лимитите и неизплащането на дейността над тях за втора поредна година обаче болниците започнаха масово да завеждат дела.