Два вида тумори мъчат само бъбреците

Бъбрекът е много интересен, той може да развие два вида тумори - паренхимни и уротелни, няма друг такъв орган в човешкото тяло, казва проф. Петър Панчев. Въпреки че няма област в урологията, към която да няма афинитет, определено смята, че онкологията е най-голямото предизвикателство. Основание за това сигурно му дава и факта, че в Клиниката по урология на „Александровска болница" помощ търсят всички пациенти с тежки онкологични заболявания. „Особено, ако преди това са претърпели неуспешна операция, както се казва - ние сме последната инстанция преди чужбина", споделя проф. Панчев.

Визитка    Проф. Петър Панчев е ръководител на Катедрата по урология и Отделението по онкоурология в „Александровска болница". Той е завършил Медицински Университет –София през 1972 г. , а през 1980 г. взема специалност по урология. Има редица специализации в чужбина – урология в Мюнхен, ултразвук в Копенхаген, онкоурология в Москва, ендоскопска урология във Фрайбург, също така трансплантология в Белгия. Автор е на 370 научни публикации и 23 монографии и учебници. През ръцете му са минали 24 докторанти и близо 30 специализанти. Председател е на Асоциацията по урология, бил е национален консултант по урология и трансплантология. Неговото кредо Ние можем и искаме да помогнем и при най-тежките случаи. Какво би казал на пациентите Не мога да има кажа да дойдат при нас, но мога спокойно да им кажа - питайте тези, които са се лекували при нас.

В клиниката помощ търсят хора с всички видове тумори в областта на урологията – рак на бъбрека, на пикочните пътища, на панкреаса. Въпреки че на година през клиниката минават около 15 хил. пациенти, от които 4-5 хил. се оперират, болестите не спират да изненадват лекарите. „Туморът на бъбрека е много интересен, той е един от най-големите имитатори в човешката природа, по-голям от хистерията. Явява се под различни форми, докато се стигне до точната диагноза", обяснява проф. Панчев.

Екипът В Клиниката по урология на „Александровска болница" работят 32 лекари. Хабилитираният състав в нея е много голям, тъй като в нея има четирима професори, трима доценти, докторанти, асистенти. В клиниката има и не малко специализанти, които в момента се обучават. Апаратурата В Клиниката по урология разпологат с цялата нужна апаратура за инвазивна и за неинвазивна диагностика. Сред технологиите са всички нужни приспособления за извършване на лапароскопски операции. Единственото, с което все още не разполагаме е робот, но скоро може и това да стане, шегува се проф. Петър Панчев. Структурата Клиниката по урология на „Александровска блница" разполага с четири отделения – по онкоурология, по обща урология, по бъбречна трансплантация, по еднодневна урология и лазаер терапия. Освен това в нея има операционен блок с 4 мултифункционални зали, 2 отделения за ендоскопски процедури и една предоперационна. В клиниката по урология има диагностично-консултативни кабинети и литотриптер.

Специалистите и досега търсят обяснения на някои парадоски, с които са се сблъскали. „ До 1976 г. преобладаваха уротелните тумори на бъбрека, имахме само по пет души с паренхимни, а уротелните тумори по принцип заемат едва един процент от общите", казва проф. Панчев. След 1976 г. обаче статистиката коренно се променила. „Вече почти няма уротелни тумори на бъбрека, а стигаме до 200 паренхимни на година", казва специалистът.

Освен с туморите, лекарите в Клиниката по урология на „Александровска болница" се борят и с много други заболявания. „Тук беше едно от първите места в страната, където се постави литотриптер (машина за чупене на камъни)", казва проф. Панчев. Първият апарат е бил инсталиран през 1986 г. Много скоро специалистите там стигат световните нива за чупене на камъни. „През литотриптера минваха по 21 души на ден, само една клиника в Лос Анджелес правеше повече от нас – 22 души, но понякога и ние надминавахме тази цифра", спомня си проф. Панчев. Сега през машината минават по 1000 - 1400 пациенти на година. Освен това специалистите разбиват камъни и в уретера чрез уретероскопия, както и с лазерна литотрипсия, правят се и лапароскопски операции.

В Клиниката по урология се правят и бъбречни трансплантации. Напрактика това е една от двете болници в страната, които поемат основния поток от пациенти с бъбречна недостатъчност. Първата бъбречна трансплантация на възрастен човек се прави в „Александровска" през 1969 г. Година по-рано подобна операция, само че на дете, правят в Пирогов. В момента през ръцете на проф. Панчев и колегите му в болницата са минали над 400 пациенти с трансплантации, както от трупен, така и от жив донор. Това прави около 20-25 подобни операции на година. "През 1989 г. стигнахме 80 трансплантации, но при нас проблемът е не в техническото изпълнение и гледането на болните, а в донорството. Това не е пазар за домати, в този процес е важно участието на цялото общество", казва проф. Панчев. Признава с болка, че страната ни изостава с донорството." Не сме отказвали да правим трансплантации и от живи донори, но не сме големи фенове на този подход, защото става дума за живи хора", признава той. Иначе предели пред специалистите в болницата няма. Те имат подготвени екипи с уролози, нефролози, анестезиолози, лабораторни лекари, имунолози, защото за една трансплантация са нужни близо 40 човека.

Клиниката по урология в„Александровска" е и школа за специалисти. Почти няма лекар, който да не е специализирл в чужбина – най-вече Германия, Франция, Англия, Дания, Холандиия, Америка. Освен това клиниката е люпилня на специалсити за столицата и цялата страна. „Почти всички известни уролози са взели тук дипломата си, сред тях са кадрите на ВМА, Пирогов, „Св. Анна", изрежда проф. Панчев. В провинцията също рядко има голяма болница, в която лекарите да не са взели тук специалност, допълва той. Според него развитието на Клиниката по урология тепърва ще се разгърне. „Това е така, защото сега правим ремонт, който ще ни поволи да посрещнем нуждите на пациентите още по-добре", категроичен е специалистът.