Белодробната фиброза покосява пушачите

Българите не сме достатъчно щастливи, за да откажем цигарите, казва проф. Коста Костов

Ваня
Гъркова
vaniagarkova@abv.bg

Болестта е хронична, прогресираща и с фатален изход. Причините за нея все още са неясни. Обикновено се открива на пациенти, които са на възраст между 40 и 80 години, но най-голяма е заболеваемостта между 65 и 79 години. „Белият дроб страда от някакво увреждане. Така изчезва една част от него и се замества с една нефункционираща тъкан. Среща се при по-зрялата възраст, обикновено средно около 65 г. Смята се за болестта на пушачите, макар че официално не е призната за такава“, обяснява проф. Костов. За съжаление, според него, българите не са достатъчно щастливи, за да откажат цигарите.

ВИЗИТКА   Проф. Коста Костов ръководи Клиниката по белодробни болести във ВМА. Главен редактор е на списание "InSpiro". Специализирал е в Швейцария и Германия. Член е на Академичния съвет на ВМА. Лектор по беледробни болести към Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски".

В момента се счита, че честотата на заболеваемост от идиопатична белодорбна фиброза в Европа и Северна Америка е 3-9 случая на 100 хил. население. У нас диагностицираните са много малко. „В момента в нашия център на ВМА имаме около 4-5 души, които са диагностицирани с идиопатична белодробна фиброза. Ако сметнем колко има в другите, значи горе-долу в България са известни случаите на не повече от 50 човека.  Ако трябва да бъдем честни обаче, те са много повече, защото много хора не знаят за болестта“, коментира проф. Костов.

ИБФ е по-честа при мъжете - около 20 човека на 100 хил., отколкото при жените - 13 на 100 хил. Тя расте с увеличаване на възрастта, тоест колкото по-ниска е, толкова по-малко са болните, смята специалистът. Но изтъква, че от няколко години има кръстосване на кривите и предстои за в бъдеще все повече жени да страдат от болестта, защото през последните години броят на пушачите от слабия пол се увеличава.

„Марло Брандо загина от идиопатична фиброза. Много бързо, почти за една година, при всичките финансови възможности, които имаше за лечение. Драматично развива остра форма, при която от 6 до 8 месеца болният си отива. И сега имаме такива болни“, казва проф. Костов. И добавя, че съществува и фамилна обремененост на заболяването, което е в европейския списък на редките болести.

„Началото на болестта е незабележимо. Болните се усещат, когато започват да изкачват един етаж и не могат да стигнат до края му. Идиопатичната белодробна фиброза има бърза еволюция. Започва едно постъпателно, главоломно влошаване на състоянието“, обяснява проф. Костов, според който има злокачествени заболявания на организма, с които дори болните живеят по-дълго.  Средната преживяемост на пациентите е от две до пет години. „Това е фатална болест с непредвидим ход. Непредвидим, защото днес пациентът е сравнително добре, но след един месец може и да си е отишъл. Повечето се влошават постепенно, но сравнително бързо, за няколко години. А малцинство остават стабилни и се сриват много бързо. Те умират от тежка, напредваща, по-малко или повече, скоростна, дихателна недостатъчност“, коментира лекарят, който не познава човек с тази диагноза, който да живее повече от 3 години.

Често два случая на болестта в началните форми могат много да си приличат, но всъщност да става въпрос за коренно различни. Колкото повече напредва проблема, толкова повече болните започват да си приличат. Ранната диагноза е много трудна, защото няма нито един симптом, който да е ясно изявен. Само една скрийнингова програма може да открие случаите навреме, обяснява проф. Костов.

Прогресивният задух при всяко физическо усилие и суха кашлица са сред първите симптоми. „Повечето пациенти са със симптоми между 12 и 24 месеца преди откриването на диагнозата и прегледа при пулмолога. Понякога те са съвсем неспецифични - загуба на тегло, повишена температура, умора, болки в мускулите и други. Но най-важният симптом е задух, придружен с нисък кислород в кръвта, суха кашлица“, казва лекарят. Вредни за здравето условия, в които работим също могат да бъдат фактор за отключване на заболяването.

Ранната диагностика е много важна, но и трудна. Тя често налага биопсия. „Ако ние не се задвижим за ранна диагноза и болният дойде в един стадий на дихателност, просто няма никакви шансове. Колкото по-рано започнем, толкова по-добре“, казва професорът, според който се изисква работа на ниво общински болници, където често пациентите получават други диагнози, по които ги лекуват погрешно.

Все още няма дефинитивно лечение на идиопатичната белодробна фиброза. На този етап лекарите не могат да я спрат, а само да забавят ход й във времето. „Има медикаментозни средства, които увеличават продължителността на живот на пациента. Лечението трябва да стартира максимално рано и тогава има шанс. Въпреки успехите на съвременната терапия, продължителността на живот остава силно ограничена“,  казва проф. Костов, който дълги години давал на пациентите си кортикостероиди. Компютърната томография е един от шансовете болните да бъдат диагностицирани навреме. „16% от пациентите с ИБФ могат да имат нормален рентгенов образ. Рентгенът почти винаги може да ти покаже това, което не можеш да видиш. На повечето от нашите болни ние сме сложили диагнозата и без биопсия. Комуникираме с един център в Базел и когато се съмняваме, му изпращаме нашите рентгенографии с нашата диагноза и искаме експертно мнение от тях“, допълва специалистът по белодробни болести.

Има съвременни лекарства и терапии, които повлияват фибриотичния и възстановителните процеси. Отскоро лекарите у нас използват антифибротични медикаменти, но те са много скъпи и не се поемат от здравната каса. „Лечението струва около 2-3 хил. лв. на месец само за един пациент, а у нас по НЗОК на един пациент с идиопатична белодробна фиброза му се дават само кортикостероиди при изостряне. А новият клас лекарство пречи на уврежданията в белия дроб да се разрастват“, посочва проф. Костов, според който все още е рано да се установи с колко може да се увеличи продължителността на живот с това лечение. „Във времето ще проследим, може би след 2-3 години ще имаме повече данни. Това, което знаем е, че тази терапия може да забави фаталния изход и да намали до някъде този паталогично-възпалителен процес“, коментира още той.