интервю

Очаква се свръхпоток в болниците

01-06-2020 07:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Очаква се свръхпоток в болницитеИскаме да свием възможността за измами в здравеопазването до минимум, казва д-р Кокалов
Снимка: БНР
Надзорният съвет на НЗОК отпусна допълнителни средства на болниците и медиците, за да се справят с последиците от пандемията. Ще помогнат ли те за оцеляване на лечебните завединия и какво още трябва да се направи, за да сме по-подготвени за подобни ситуации, попитахме д-р Иван Кокалов. Той е председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването, вицепрезидент на КНСБ и представител на синдикатите в Надзорния съвет на НЗОК.

- Д-р Кокалов, тези допълнителни 71 млн. лв., които Надзорът на Касата одобри, ще позволят ли да се достигне договорения минимум от 85% за болниците?

- Не само ще се достигнат тези 85%, а даже ще останат. Въпросът е, че много от болниците са изработили над 85%, има такива, които са си изпълнили бюджета на 100% и дори са го надхвърлили. Става въпрос за тези, които лекуваха активно коронавирус и на тях ще им платим толкова, колкото са отчели. Другите, които поради забраната не са успели да достигнат бюджета си, ще получат 85%. Нямаме притеснение, че парите няма да стигнат.

- Ще успеят ли лечебните заведения да оцелеят с тези средства?

- Това е целта - да оцелеят. Поради забраната, че не могат да изпълняват рутинните задължения, тези пари са достатъчни да си покрият работните заплати и издръжката. Няма случаи на закъсали болници поне засега, а още повече, че вече започват да работят и даже се очаква свръхпоток, тъй като много от болните задържаха прегледите си и сега ще се явят, за да бъдат диагностицирании, хоспитализирани.

- Последно, никой няма да връща пари, но болнични асоциации и БСП поискаха това да бъде изчистено, като се запише в НРД. Необходимо ли е?

- Мога да говоря от собствено име, но докато съм член на Надзорния съвет, при тези обстоятелства няма да гласувам някой да връща пари. Смисълът на това, което сме приели, произхожда от Закона за извънредното положение и след като ти е забранено нещо да правиш, те компенсират за това, което губиш. Компенсацията за здравната мрежа беше записана в анекса към Закона за извънредното положение и към НРД. Сега това предложение ми се вижда като малко извънредно, за да се застраховат. Дебат имаше и на последното заседание на Надзорния съвет, но лично аз мисля, че надделя разумът. Имаше проблеми с болниците по рехабилитация, тъй като те нямаха дейност по методиката и срещу тях стоеше нулев бюджет, но ние взехме решение, че ще отпуснем и за тях 85%. Никой няма да връща пари, а още повече, че те започват да функционират и ще им се заплаща за дейност. За да имаме здравна мрежа, когато забраняваш на някой да работи, естествено трябва да му предложиш изход. Досега не сме изпитали някакъв недоимък, надявам се, че след като започват да работят и промишлеността, и другите предприятия, постепенно няма да има недостиг от здравни вноски.

- Точно това исках да попитам – не закъсва ли приходната част на Касата, при положение, че доста хора си изгубиха работата?

- До този момент нямаме проблем с приходите, така че можем да покриваме разходите си. С времето ще видим как са нещата, но точно надеждата, че икономиката се връща към нормален ритъм, макар и с изисквания към работници и персонал, ме кара да мисля, че нещата постепенно ще се нормализират. Нямам усещането, че Касата ще изпадне в някакъв недоимък, още повече, че сега харчим по-малко, отколкото през миналото тримесечие точно поради забраната.

- А като харчи по-малко Касата, дали пък не е сега моментът болниците да си получат парите за т. нар. надлимитна дейност за миналите години?

- Не искам сега да дискутирам този проблем, защото сме в ситуация на пандемия, спасявахме системата и създавахме условия, за да могат да се лекуват хората. Първо, мразя този термин „надлимитна". Няма такава дейност! Знаете, че касата сега не заплаща, а закупува определен брой услуги и сключва договор за тях. Ако някой си позволи да направи повече, НЗОК не е длъжна да ги плати. Това не е надлимитна дейност. Преди, когато заплащаше здравни услуги, можехме да водим този разговор, но при условие, че тя закупува услуги и това е съобразено с регион, демография, заболеваемост, няма как да говорим за надлимитна дейност. Защото колкото и пари да давате, такава дейност винаги ще има. Въпросът е дали срещу нея стои достатъчно качествена услуга?

- Драстично намаляха посещенията при лекар. Специално в инвазивната кардиология анализ на Галъп интернешънъл показва, че диагностиката и лечението са намалели три пъти, а това са все спешни състояния. Как си го обяснявате?

- Те спешните състояния не са върнати, но от една страна беше страхът на хората заради коронавируса, а от друга- невъзможността рутинно да се правят прегледи, което заради пандемията беше ограничено. Има и други изследвания, които показват, че точно в тази обстановка намаляха инсулти и инфаркти. Но сега, когато се нормализират нещата, ще има огромен прилив на болни, които са задържали това посещение и сега ще отидат да си направят профилактичния преглед, да видят какво е състоянието им, дали трябва корекция в лечението. Така че сега очаквам с нормализацията да има един по-голям прилив на пациенти, които по време на пандемията се въздържаха. Иначе не бих казал, че самата пандемия потенциираше тези заболявания. Притеснението ни беше за онкологичните, защото там всяко едно забавяне може да се окаже фатално и се надявам, че поне в мрежата за тези болни не е имало ограничения.

- Каква е Вашата оценка, как се справи страната ни с мерките против КОВИД-19?

- Ако гледам обективните показатели и ги сравнявам с другите страни, мисля, че страната се справи добре. Поради това, че се реагира адекватно и навреме, бих казал даже неочаквано за мен и поради това, че българският народ в голямата си част е доста дисциплиниран и загрижен за собственото си здраве, мерките и дисциплината помогнаха. Има и други изследвания. Някои казват, че нямаме толкова много възрастни хора между 80-90 години, а смъртността беше предимно там, затова нямаме толкова починали. Но истината е, че ние сме една от най-застаряващите нации, така че не може само това да е изводът. Може би българинът има здрав ген, може би имаме заложби да се справяме с такива тежки ситуации.

- Свикнаха ли хората с мерките или отпускането им ги направи небрежни?

- Мисля, че се форсира отпускането. Когато са ви ограничавали два месеца, в един момент хората са зажаднели за слънце и въздух, а и времето се оправи и поради тази причина се наблюдава едно усещане, че едва ли не всичко е свършило. Някои се поотпуснаха, но ми се струва, че ние ще продължим да живеем с този вирус, а сигурно и с други. Част от забраните може би ще останат и до края на годината - дезинфектанти, маски, отстояние един от друг. Все пак не бива да забравяме, че има инфекция, тя е сред нас и всеки трябва да се грижи за себе си и околните. Има отпускане, то е на психологическа основа, но се надявам да не се отрази на нова вълна. Много ми се иска слънцето да помогне, хората на въздух да засилят имунитета си, но да не забравят, че общуването между тях трябва да бъде ограничавано. Имам едно притеснение, но нормализацията трябва да стане, ние не можем да живеем в клетка. Надявам се въпреки противоречивите мнения, все пак да се изгражда имунитет срещу коронавируса. Най-много се тревожа от факта, че поради икономически причини, особено за сектора на туризма, ще паднат забраните за чуждестранните гости. Добре че другите страни, членки на ЕС, все още не отстраняват тази забрана, защото трудно се откриват болните на границата. Това мерене на температурата не е нищо особено. Това, че някой ще ти подпише документ, че е здрав и че ако се случи нещо, ще се лекува на своя отговорност и ще плаща, изобщо не ме успокоява. Трябва много внимателно точно с тази мярка да се действа.

- Колкото и да се говори срещу здравната ни система, все пак се справи със ситуацията. Къде са пробойните и какво трябва още да се направи?

- Здравната система успя да се справи заради това, че се взеха навременни мерки. Тя не беше готова и никоя система не беше готова. Благодарение на бързата реакция на правителство и индустрия, успяхме и ние да си организираме производство на маски, на предпазни облекла, защото както всички останали в самото начало нямахме тази възможности и това се отрази на броя на заразените. Самата строга карантина, която се въведе, пък даде възможност за организационни мерки, да се подготвят много болници, персонал. Ние бяхме готови за по-голям епидемичен шок, но всъщност, поради това, че не ни се случи, слава на Бога, се справихме добре. Тази извънредна обстановка по няколко линии дори направи положителни неща. Всички, които имат възможност, започнаха да общуват чрез интернет, чрез различни платформи. Второ, даде се по-сериозен старт на електронната рецепта и други неща, които ако не беше коронавирусът, се развиваха бавно. А иначе реформа трябва да има, това се вижда отдавна. Последният доклад за България в областта на здравеопазването, показва същите констатации и критики, както преди – на първо място неравнопоставеността на българите по отношение на здравна помощ. В София болниците са на всеки километър, а в страната е съвсем друга картината. Липсата на персонал, поради факта, че имигрира, е сериозен проблем. Но хората най-сетне разбраха, каква е отговорността на медицинския персонал – на сестри, доктори и се надявам, че това ще накара политиците наистина да помислят за адекватното им възнаграждение и безопасния им труд. Ще има положителни неща, за които това малко „животинче" коронавируса даде рестарт и се надявам, че като се поуспокоят нещата, пак ще дебатираме как да реорганизираме нашето здравеопазване по отношение на финансиране, контрол на качество и т. н. В Касата тези неща се виждат добре – коя болница как работи. И това, че направихме много пазарно здравеопазването, ни се върна стократно, като сега се разбра, че всъщност много от нещата не трябва да са така.

- Какво имате предвид?

- Ами финансирането, достъпът. Включително и Европа разбра, че не може да се ограничават възможностите на държавата да интервенира в такива дейности. След като Меркел реши да подпомогне Луфтханза с над милиард евро, а това е държавна помощ, след като на нас ни се разреши по различни програми да ползваме парите по предназначение, защото тези средства, които се изплатиха на медицинския персонал и полицаите, за хората на първа линия, всъщност бяха по една оперативна програма – европейски пари, които бяха пренасочени. Така че хората започнаха да преосмислят ролята на държавата, защото ние като папагали повтаряхме, че тя не трябва да се намесва, че е лош стопанин, но се оказа, че в трудни моменти трябва да го прави. И че ако мислим само за приходи и печалби, а не за здравето на хората, за достъп, за качество, това не е добре. За мен, аз и много преди коронавируса съм го казвал, начинът на финансиране, особено на болничната помощ е сбъркан. Има нужда от реформа в извънболничната помощ. Въпросът е да не се върви повече към маркетизиране на здравеопазването, а да се върви към варианта, по който действително средствата следват пациента и се оказва качествена помощ. А не да се търси печалбата и на пациента да се гледа като на портфейл.

- Вчера пациентски организации поискаха повече дистанционни услуги, имате ли информация до къде стигна електронното здравеопазване?

- Целта на електронното здравеопазване е да можеш да извършиш нещо без да търсиш подписи и хартийки, да се извършва он лайн. Иначе колкото и да навлезе изкуственият интелект, никой не може да замени контакта между лекаря и пациента. Защото тук не става въпрос само за диагноза, а и за психологическо влияние, за вяра на човека срещу теб. Има мегдан много неща да се правят, но като говорим за услуги, не могат да ми сложат инжекция дистанционно, нито могат диагнозата да поставят само с машини. Няма по-голям компютър от човешкия мозък и неговия опит. Да, пак казвам, коронавирусът засили много от нещата по отношение на електронното здравеопазване. В тази посока подкрепям и пациентските организации и мисля, че много от хората ще бъдат доволни, ако може да се намали административната тежест при изписване на рецепти с лекарства и затова решихме, че можеш да вземеш повече медикаменти, а не да ходиш всеки месец за нова рецепта. Администариция, която трябва да изчезне и да бъде заменена точно с електронни услуги.

- Пропуснах да попитам има ли ръст в разходите за лекарства?

- Сега ще се прави сравнителен анализ за тримесечието. Едва ли ще има ръст за лекарствата, които заплаща касата. Но има ръст в някои медицински уреди. Периодът с коронавируса е благодатен за анализи. Поставили сме си за цел септември да видим с тази мярка от 85%, какво се случва. Касата е създадена да обслужва хората и ние се стремим в тази тежка обстановка да го правим. Да запазим и развиваме системата, а не да я ограничаваме. Ако изгоним персонала поради липса на средства, после трудно ще го намерим, той и без това емигрира. Така че основната ни задача е да успеем с този ресурс, който имаме, така да го разпределяме, че да обслужим максимален брой хора и разбира се ще направим анализ къде, какво и как се е случило. Искаме да свием възможността за измами в здравеопазването до минимум. На всяко едно заседание на Надзора се дебатира, с какви мерки и как с финанси, човешки ресурси и методики, да можем да проследяваме дали се харчат парите правилно. Защото от време на време откриваме някои нарушения и измами при усвояване на средствата. Така че трябва да има проверки, но в основата мислим върху такива методики, които да не дават възможност за нарушения. Да знаем къде отиват парите. Примерно, на каква цена се купуват медицинските пособия, които се влагат. Трябва да се знае, че средствата отиват за лечение и да намалим измамите, защото те са от най-различно естество. От факта, че примерно ви поставят стент и ние плащаме за него да кажем 1000 лв., а той се купува за 50 евро от Китай и не е траен. Трябва да се следи дали е рационално и дали пациентът се обслужва, както трябва със средствата от Касата. Това е едно от основните неща, които сме си поставили за цел като Надзор и всеки път с това ще започваме и ще завършваме, за да стигнат парите и качеството на услугата да се вдигне. Така и Касата и здравната ни система ще бъдат по-малко критикувани. Трябва да има реформи, но те трябва да бъдат добре обмислени и да не обслужват определени лобита и финансови кръгове.



Мая Илиева осъди Токуда

Мая Илиева осъди Токуда

Медицинската сестра беше уволнена преди година заради това, че оглави протестите за по-високи заплати

Kомерсиалните практики обезсмислиха осигуряването

Kомерсиалните практики обезсмислиха осигуряването

Здравната комисия в парламента отхвърли доста смущаващите текстове на здравно министерство, които предвиждаха доплащането за лечение да бъде бетонирано в Закона за здравното осигуряване. Това обаче не стана, а депутатите запазиха сега действащото положение. Редно ли е това и какво трябва да се направи, попитахме д-р Мими Виткова.
Борисов: Ананиев да следи лично за мерките на стадиона

Борисов: Ананиев да следи лично за мерките на стадиона

Кметът на София и няколко министри също да гледат мача и да мерят разстоянието между хората, нареди премиерът
Уникална лабораторна апаратура в Онкологията

Уникална лабораторна апаратура в Онкологията

Работата й ще нареди по диагностични възможности УСБАЛО в групата от водещи в света медицински центрове за борба с рака
Засилват контрола на зоонозите

Засилват контрола на зоонозите

Предлагат нова наредба за мониторинг на болестите, предавани от животни на хора, старата е обявена за нищожна от ВАС
НЗОК плати над 22 млн. към чужди фондове

НЗОК плати над 22 млн. към чужди фондове

Издадени са общо 124 формуляра S2, най-много са за лечение в Германия
И зъболекарите по мярката 60/40

И зъболекарите по мярката 60/40

Това важи за лекарите по дентална медицина, които нямат договор с НЗОК
Водата по плажовете е чиста

Водата по плажовете е чиста

Въпреки заразата с коронавируса туристическият сезон стартира. Чисто ли е морето и има ли риск презастрояването да доведе до замърсяване на Черноморието, попитахме главния здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
Предлагат забрана на енергийни напитки за деца

Предлагат забрана на енергийни напитки за деца

Продажбата им няма да е позволена и в магазините, които са на растояние до 50 м. от училищата, гласи проект за промени в Закона за здравето
1 на 5 000 жени се нуждае от трансплантация на матка

1 на 5 000 жени се нуждае от трансплантация на матка

Ако за година семеен живот не се получи бебе, трябва да се потърси репродуктивен специалист, препоръчва д-р Димитров
1 2 3 4 5 ... 219 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Редно ли е фармацевтичните компании да спонсорират определени дейности на лекари и медицински дружества?

Юли 2020