Портрет

За стрелките на времето и спортния хъс

29-05-2020 06:00
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
За стрелките на времето и спортния хъсНай-голямата ми болка е, че покрай свръхинформираността на хората, медицината "олекна", казва проф. Асен Балтов
Понякога в живота има незначителни на пръв поглед моменти, които по-късно ни изглеждат като предвестник, мил спомен, който става емблема на избори, белязали живота ни. Всичко това се разбира само от позицията и изпитанията на изминалото време. Как са се „завъртели стрелките" в живота на директора на „Пирогов" проф. Асен Балтов , как спортният хъс помага в медицината и колко важно е понякога да не се отказваш, ще ни разкаже той сега.

Не е безизвестно, че проф. Балтов е не просто потомствен лекар, а шесто поколение медик. На „дежурния" въпрос как избрахте тази професия обаче, отговорът не е така банален. Той се сеща за един шеговит на пръв поглед, но скъп момент, който оживява и днес „Дядо ми имаше един златен часовник. Когато бях на 7-8 години, каза че ще да ми го даде, ако започна да уча медицина. Е, той вече е в мен...", казва с усмивка проф. Балтов. А за дядо си говори като за свой близък на сърцето „вдъхновител" . „Спомням си как разказваше случаи от войната, как като военен лекар са стигали до Сегед. Първо беше ортопед, а след това поради политически натиск са го отказали от това и е станал отоларинголог. Беше извадил сливиците на децата на Княжево и Владая. Всички го познаваха и беше много приятен човек за събеседник", спомня си проф. Балтов.

От него той получава и първото си лего,

през 1974 година от Италия. Също някак символично. От малък проф. Балтов е обичал да съгражда конструкции, тогава с малките тухлички, а по-късно в ортопедията. „Децата сега не знаят какво беше тогава, когато се правеха къщички и прозорци с малките тухлички. Даже тогава ми казваха - ти защо не станеш архитект", спомня си още директорът на „Пирогов". Интересите му обаче далеч не се изчерпват дотук. Също небезизвестен е фактът, че проф. Балтов е бил активен спортист. Първо се занимавал с баскетбол, а от 8 клас започва да тренира академично гребане в „Левски-Спартак". И така седем години. Спортът го калява с онази дисциплина и издръжливост, която е добър помощник в живота, а и в ортопедията - специалност, в която се изисква и физическа издръжливост. Така тренировките дават своя принос в дългосрочен план. „В академичното гребане

изключително важен е синхронът между хората.

Те може да са много различни по характер, но лодката, в която са, се движи в една посока и правиш всичко възможно, за да бъдеш най-бърз и да стигнеш първи", казва той. Още един урок, този път по екипност, който се отплаща и във времето напред. И все пак по-късно спортът отстъпва. Той е бил част от пътя, но никога не е измествал интереса към лекарската професия. Дилема не е имало, посоката е била ясна. „Винаги съм знаел, че ще се занимавам с медицина. Щом влязох в университета, спортът остана на заден план" , разказа още проф. Балтов. Той започва да катери своята стълбичка съвсем от първо стъпало. Докато учи, започва работа като санитар в Клиниката по изгаряния в „Пирогов". Не липсват обаче и изпитания, а социално-икономическата ситуация оказва своето влияние, особено по време на тежката зима на 90-те години и купонната система. В такива ситуации най-важно е просто да не се отказваш.

„Дъщеря ми беше на 1 годинка, когато се редяхме 

на опашки за хляб и мляко. Тогава започнах да помагам в частния ресторант на баща ми. И се появи едно леко колебание дали да продължа да се занимавам с медицина. Изкарваха се много пари тогава в този бранш и се запитах за какво учих 6 години", разказва проф. Балтов. Но сякаш колебанието по време на прехода е неизбежно. „Ние сме може би поколението, което не е нито демократично, нито тоталитарно. Видяхме от всичко", казва още той. Съмнението дали да продължи с медицината обаче се разсейва с помощта на верните приятели и разбира се - воля. „Имах добър колега в лицето на проф. Неделчо Цачев, който в момента е шеф на травматологията във ВМА. Бяхме в една група и ме питаше - няма ли да почваш да работиш вече, какво става? Един ден ми каза - „Ела да видиш дали ще ти хареса" и ме заведе на 9-ия етаж в „Пирогов". Началник на Клиниката беше д-р Димитър Полендаков, с когото поговорихме на дълго и широко. Пробвай, ако ти хареса, ми каза той. И на мен взе, че ми хареса толкова, че да ходя всеки ден, независимо, че работех и в ресторанта", спомня си още проф. Балтов.

Така започва да специализира ортопедия и травматология,

а след 3 години печели конкурс за научен сътрудник, след което вече няма никакви отклонения от посоката. Определя ортопедията и травматологията като мъжка, силова специалност, за която се изисква физическа сила и издръжливост, които е придобил в академичното гребане и баскетбола. „Спортът ме насочи към травматологията и ортопедията и не съм съжалявал нито един ден, че съм станал ортопед-травматолог. Винаги съм смятал, че нашата специалност е една от най-красивите. Идва пациент, правиш операция, лекуваш и има видим резултат след 2-3 месеца. А знаеш какво е било преди. И пациентите са доволни и това, че можеш да им помогнеш и помощта е видима, носи още по-голямо удовлетворение", споделя проф. Балтов. С болката обаче не се свиква, категоричен е той. „Когато има тежки случаи с фатален край, ние винаги ги помним, макар и да не го показваме, но те остават следа в нас. Всеки в такива случаи си мислиш какво е би могло да се направи още, какво е пропуснато.

И това остава като една светеща лампичка в съзнанието

и когато имаш подобен случай ти казва – внимавай, може да има усложнение", споделя още шефа на „Пирогов". И все пак отново изтъква, че ортопедията и травматологията е изключително благодарна специалност и тези случаи са много по-редки, отколкото в хирургията или в неврохирургията, където се извършват уникални операции, но резултатите невинаги са така добри. Най-голямата му болка в момента е, че порай свръхинформираността на хората, медицината сякаш „олеква". Прекомерната информация направи хората по-нечувствителни към тяхното здраве и техните лечители, а второ мнение редовно се „взима" от Гугъл и Фейсбук. Но прочетеното в Уикипедия не е медицина, а само малък поглед към нея. „Докторите и изобщо всички в сферата на здравеопазването не сме учили за 2 часа. Това отнема години, а за да си добър специалист не по-малко от 15 години", добави още директорът на „Пирогов". В тази връзка прави и паралел с по-близкото миналото,

когато лекарската професия е била издигната на пиедестал,

дори и без задължително да имаш титла. „Това е накарало доста хора да изберат лекарската професия и то не от комерсиална гледна точка, а заради това, че помагаш на хората", казва още проф. Балтов. Но категорично не разбира сантимента към „онова по-далечно минало". „Тогава хората уж работеха, а държавата уж им плащаше. А сега тези, които работят получават добри възнаграждения, а пациентите са доволни", добавя още той.

На въпроса – „Как почива", казва, че не почива. „Въпрос на навик и нервна система е да живееш без почивка. Когато е под напрежение, човек свиква да дава много от себе си. Удовлетвореността от работата дава сили, а когато я няма, изпадаш в депресия. Но това не ми се е случвало", каза още директорът на „Пирогов". И все пак макар и да не почива, обича да пътува, особено по екзотични места. През годините работата му дава възможност да посещава различни конгреси и така има възможност да посети повече от 40 държави. Нещо, което по-рано е било мечта за него в онези времена, когато границите са били затворени. Сега мечтае да види отново Нова Зеландия, Перу и Малдивските острови. Определя се като средновярващ. „Има неща, които нямат обяснение. Неслучайно се казва, че Горе има Някой, Който гледа и напътства. Смятам, че това е вярно", споделя още проф. Балтов. Личната му мечта е здраве за близките, за децата му, които много обича. „Голяма радост е, когато мога да им отделя по 30 минути дневно. Не винаги се случва. Иначе другата ми мечта е „Пирогов" да бъде изцяло обновена болница и да покажем, че тези промени не са били случайни и е имало защо да бъдат направени", сподели още проф. Балтов.



Когато лекарят стане пациент

Когато лекарят стане пациент

30-годишният специализант по хирургия д-р Момчил Манчев пребори коронавируса с дарена плазма и усилията на колегите си от УМБАЛ "Св. Анна"
Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Дора Пондалова брои часовете до смъртта на сина си, но съдбата им се усмихва - донор е намерен в последния момент
Да надхитриш онази с косата

Да надхитриш онази с косата

Д-р Митко Груев и д-р Михаил Михайлов от болницата в Добрич изтръгнаха от ръцете на смъртта две 60-годишни жени с КОВИД
По пътя към една Голгота

По пътя към една Голгота

Отец Георги Фотакиев от Варна е спасил близо 500 младежи от смъртоносната примка на дрогата
Герой по сърце

Герой по сърце

26-годишният лекар - д-р Стефан Черкезов, загива от раните си, след като спасява 47 души от горящ автобус
Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Новият директор на Александровска болница доц. Димитър Буланов е фин човек, който милее за пациентите, смятат колегите му
Рицарят на Червения кръст

Рицарят на Червения кръст

Когато помагаме, не делим хората, пред трудностите всички са равни, казва Христо Григоров
Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

Скромният отговор на славата

Скромният отговор на славата

Няма как да не съм вярващ и да работя това, раждането е Божествено дело, казва д-р Иван Китов
1 2 3 4 5 ... 18 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Притеснявате ли се, че КОВИД скоро ще затвори училищата?

Октомври 2020