Фармацевтичният пазар забавя ръста си

Между 4 и 6 процента се очаква да бъде увеличението в продажбите на медикаменти през 2017, прогнозира д-р Кунчо Трифонов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Близо 6.5% е очакваният ръст на фармацевтичния пазар за тази година, през 2015 обаче той беше 7.7%. Прогнозите за 2017 г. са този темп да се забави и да е в границите на 4-6 процента, казва д-р Кунчо Трифонов, кънтри мениджър на QuintilesIMS за България. Според него новите терапии и възможностите за финансирането им от страна на здравните фондове са основните фактори, от които зависи ръста на един фармацевтичен пазар не само у нас, но и в света. Изискванията за достъп до публичните фндове и реимбусация на медикаментите обаче стават все по-трудни.

Какво показват цифрите за 2016 г.

Общият пазар на лекарства (продукти с рецепта) ще се увеличи до 2.7 милиарда лева през 2016 г., казва д-р Трифонов. Това означава, че той ще отбележи ръст от близо 6.5% в сравнение с миналата година. Размерът на болничния пазар ще е 480 милиона лева, като ръстът му ще е в рамките на 6%, а при аптечния цифрите съответно са 2.2 милиарда лева и 6.7%.

Зад тези ръстове се крие основно приносът на иновативните продукти, които формират около 75% от тях, докато генериката допринася едва за 25%, отчита д-р Трифонов. По отношение на броя лекувани пациенти обаче съотношениет е коренно различно. Генеричните продукти водят поради своята масовост и ниска цена, обяснява той.

Ръст при пазара на лекарства без рецепта няма, той е стагниран на 360 милиона лева.

Не стои обаче така положението с хранителните добавки – те се развиват с двуцифрен ръст от 11%, и се очаква да достигнат размер на пазара от 340 милиона лева, обобщава д-р Трифонов.

Сериозни промени в позициите на първите 5 фармацевтични компании в България няма и не се очаква да настъпят. Размествания са възможни като цяло при сливания и придобивания, казва д-р Трифонов. Единствената новост в това отношение е позиционирането на Тева като втора компания на пазара у нас. Това се дължи на сливането й с Актавис, което бе финализирано на глобално и регионално ниво тази година. Сериозни промени няма и при търговците на едро. Петте най-големи дистрибутора остават същите – Софарма, Фьоникс, Стинг, Фармнет, фаркол.

Какви са очакванията за 2017 г.

Новите терапии, които променят фундаментално начина на лечение на редица социално-значими болести като хепатит С, ревматоиден артрит, ХОББ и рак ще бъдат основните двигатели на ръста и догодина. Сред тях са безинтерфероновите терапии, таргетните терапии, биологичните средства. Тези класове ще се увеличават съществено – с повече от 10%, през 2017 г. и ще бъдат двигател на ръста на пазара в България, смята д-р Трифонов. Според него отчетеният ръст при тях зависи само и единствено от наличния финансов ресурс на НЗОК, тъй като търсенето на лечение от пациентите е голямо. Ако то бъде удовлетворено на 100%, както стана в Западна Европа, можем да говорим за развихрянето на своеобразно „цунами" на разходите, казва той. Това обаче няма как да се случи заради ограничеия финансов ресурс на фонда. За следващата година заложеният бюджет на касата за медикаменти е малко над 840 млн. лв. и е с изначално заложен дефицит. Очаква се той да се допълни с част от резерва, в който има 341 млн. лв. За да закърпи разходите си, касата започна да въвежда рестрикции още отсега. Само преди няколко дни Надзорният съвет на фонда взе решение да се затегнат критериите за изписване на биологични продукти за артрит, както и за безинтерфероновите терапии за хепатит С. Възможно е подобни механизми да се въведат и за други скъпоструващи терапии. В същото време приемането на пълната реимбурсация на медикаментите за есенциална хипертния ще доведе до съществен ръст при тях. Според сметките на здравно министерство той ще е 10 млн. лв., но търговците очакват той да е доста по-голям заради преминаването на много повече пациенти към тези продукти, дори без да имат нужда от тях, а само защото са 100% платени.

Очакваният ръст на аптечния пазар през 2017 г. също ще бъде по-малък - в рамките на 6%, казва д-р Трифонов. Според него темпът на растеж ще е още по-нисък на болничния пазар, който остава доминиран от медикаментите за онкология. За 2017 година можем да прогнозираме нарастване в рамките на 4%, смята той. Най-вероятно за по-ниския ръст в този сегмент ще допринесе и последната иновация на здравно министерство – електронният търг, в който се включиха 145 болници. Макар че дистрибуторите не очакват да има драстично понижение на цените на лекарствата, все пак такова се очаква да настъпи.

Тенденциите в света и у нас

Все повече ръстът на един фармацевтичен пазар зависи от наличните иновации в лечението на тежките болести и от наличния финансовия ресурс, който здравните осигурители биха искали да насочат за финансиране на тези иновации, категоричен е д-р Трифонов. Според него без достъп до реимбурсиране нито един маркетнгов план на иновативен продукт не би бил одобрен.

Друга ясно отчетлива тенденция е развитието на паралелната търговия в България и в света. За 2016 г. можем да кажем, че паралелният експорт е в рамките на досегашните 8% от аптечния пазар, но със съществено разместване на продуктите, отчита д-р Трифонов. За първи път през тази година у нас се увеличи и паралелния импорт. За някои лекарства за 2016 над 20% от продажбите в България са импортирани от други страни на ЕС – виждаме на практика една напреднала интеграция в общия пазар на ЕС, смята той. Според него размерите на паралелния експорт ще се запазят и занапред поради „количествените ограничения" на малкия Български лекарствен пазар. Общата стойност на паралелния пазар в ЕС е над 5.2 млрд. евро. В него се присъединяват все повече държави от бившия източен блок предимно като износители – например Хърватска, основйите дестинации за внос остават скандинавските държави, Англия и Германия.