Магнезиев стент помага при коронарна болест

Коронарната болест на сърцето обхваща около 60-70% от болните с исхемична болест на сърцето. Двете заболявания се припокриват, но не са идентични. Най-честият частен случай е коронарната болест на сърцето, която представлява стеснение и запушване на съдовете, които доставят кръв на сърдечния мускул, казва доц. Добрин Василев. Те се дължат на натрупването на холестерол и негови производни в съда. Така не достига достатъчно количество кислород до сърдечния мускул и той не може да се храни нормално. „Основната функция на сърцето е да изпомпва кръв към всички тъкани и органи на нашето тяло. Когато количеството не е достатъчно, то не може да достигне до миокарда и говорим за коронарна болест", обяснява медикът. При микроциркулаторната болест, която засяга малките съдчета в миокарда, пациентът има същите оплаквания, но там терапията е различна. „Когато най-често говорим за коронарна болест на сърцето, имаме предвид засягането на големите съдове, намиращи се по повърхността на сърцето", добавя доц. Василев.

ВИЗИТКА Доц. Добрин Василев оглавява Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска". Завършва медицина с отличие през 1998 г. Защитава докторска степен с дисертация във Варшавската медицинска академия през 2009 г. Специализира перкутанни сърдечни интервенции 2007 - 2008 г., а през 2011 г. придобива специалност "Кардиология".   Той е новатор в областта на интервенционалното лечение на бифуркационните коронарни стенози.

 

Заболяването има сериозна генетична предразположеност. Високото ниво на холестерола и артериалното налягане, захарният диабет, фамилността и тютюнопушенето, са основните рискови фактори, които могат да го отключат. Според доц. Василев, възрастта и полът също имат значение. Болестта се изразява около 5-10 години по-късно при жените, отколкото при мъжете. Причината е, че продукцията на естроген при представителите на нежния пол ги предпазва. След менупаузата рискът обаче нараства. „България специално попада в най-високорисковата група за развитие на коронарна болест на сърцето. Българинът и българката са най-застрашените от коронарна болест, инфаркт и инсулт в ЕС", коментира още лекарят.

Наличието на стеснение или запушване на съдовете не означава, че съдът трябва да бъде отворен задължително. „Поставянето на байпас на стеснен съд, който е с практически нормално кръвоснабдяване, не винаги може да доведе до премахване на оплакванията на болните. Има критерии, които определят дали стеснението, не само визуално, но и функционално, ограничава кръвоснабдяването на сърцето", казва доц. Василев. Той първо анализира оплакванията на пациента, за да прецени как да процедират по-нататък. Ако сметне, че самото стеснение на съда трябва да се отвори, следват няколко варианта на интервенция. Стентът е най-широко разпространения и един от най-лесните за изпълнение, допълва той. В началото се използват такива, които наподобяват метални мрежички, след което биват заместени от стентове, които са покрити с лекарство и то не позволява образува ново запушване. При най-новия вид терапия на пациенти с коронарна болест се използват саморазграждащи се стентове. „Те укрепват стената на съда за определен период от време, след което се разграждат, поемат се от организма и по-късно съдът би трябвало да се върне в нормалния си вид. Ако някой ден пациентът има нужда от байпас операция, на мястото, където е бил стентът, може да се сложи машинката и човекът да се оперира", обяснява доц. Василев, според който трайното поставяне на стент до голяма степен ограничава по-нататъшните възможности за възстановяване на съдовете на болния.

„В момента разполагаме с един тип биоразградируем стент, който е регистриран и се реимбурсира от НЗОК. Той е направен от млечна киселина. С него работим и в момента, но той има доста недостатъци", казва още той. И посочва, че процедурата е доста сложна както за медика, който извършва интервенцията, така и за пациента, който трябва да взима допълнително лекарства, за да не се образуват тромби в кръвта му. Освен това този стент се разгражда за около две години, докато магнезиевият- само за една. „Този стент е по-подвижен, осигурява по-добра опора, по-лесно отваряне на съда. Той е много по-лесен за поставяне, дава доста по-добър непосредствен резултат от процедурата. И до известна степен има потенциал да се намали разхода за поставянето му", казва началникът на кардиологичната клиника.

Ултрамодерният стент не се поема от НЗОК, но самата процедура по поставянето му минава по клинична пътека. „Изделието излезе наскоро не само в България, а и буквално в целия свят. Нашата клиниката имаше привилегията да е една от първите в света, избрани от фирмата производител, на които да им се даде", обяснява доц. Василев, който вече  еимал случай, в който е поставил два стента на един човек.
„Пациентът беше доста комплексен и затова се наложи да му сложим два. Имаше периферна съдова болест, запушване на артериите на десния крак, не можеше да ходи. Когато дойде за първи път при нас, отворихме и разширихме артериите на десния крак, след което бе диагностициран с доста тежка коронарна болест. Дори се наложи да изчакаме 3-4 дни, за да ни доставят допълнително втори стент, тъй като можехме да поставим само един", обяснява той. Процедурата преминава успешно, а резултатът от нея е повече от впечатляващ.

Пациентите с коронарна болест на сърцето могат да водят нормален начин на живот, ако бъдат интензивно лекувани. „Лечението на пациента трябва да бъде ориентирано към подобряване на продължителността и качеството му на живот. Това изисква и неговото участие. Той трябва да е дисциплиниран, да приема лекарствата, които са му изписани и да води един активен начин на живот - с малки ограничения в храната, количеството на алкохол, всеки ден да ходи поне 30 минути активно", казва доц. Василев. И е категоричен, че българите трябва да бъдат по-отговорни за здравето си и да ходят на лекар, когато усетят, че нещо не е наред със здравето им, а не чак когато то се е влошило напълно. „Немалка част от сърдечносъдовите заболявания могат да бъдат държани под контрол и пациентът да живее дълги години, но за това се иска малко самодисциплина от страна на човека", заключва той.