Двойно се увеличиха делата в здравеопазването

- Може би основната причина е, че в последните 2 години бяха издадени или променени много наредби, а също така са приеха промени и в два много важни закона в областта на здравеопазването: Законът за лечебните заведения и Законът за здравното осигуряване. Имаше много дискусии около тях, като постепенно спорът се измести в съда.
Отделно от това голям брой медицински стандарти също бяха обжалвани във ВАС. Те обаче не се издадени в последните една или две години, а преди три, четири, дори пет и това поставя въпросът защо точно сега.
Организациите, които обжалват, посочват, че тези стандарти не уреждат критерии за качество, а административни правила, въпроси за организацията, устройството на структурите. В решенията, постановени до тук, съдът не обсъжда тези въпроси, а отменя стандартите на процедурни (процесуални основания), т.е този важен въпрос не се обсъжда от съда въобще.
Според мен подходът на организациите, които обжалваха медицинските стандарти, беше погрешен, защото не се постигна никакъв ефект с отмяната им. Аз смятам, че по-скоро следваше да се организира една по-широка дискусия между професионалните дружества при отделни специалности, заинтересованите пациентски организации и административните органи, които са ангажирани със създаването на стандартите, болниците, съсловните организации. Така можеше да се дискутира какво трябва да бъде тяхното съдържание, а не да се водят съдебни битки, които не са особено резултатни.
- Голяма част точно от тези медицински стандарти, след това здравно министерство на практика отново приема. Това възможно ли е, след като има решение на ВАС, че трябва да се отменят?
- Да, възможно е именно поради причината, която изтъкнах, че съдът отменя медицинските стандарти на процесуално основание, което означава, че той е намерил едни дефекти не в самия стандарт по същество, а в процедурите по издаването му. И ако административният орган, който ги е издал, в последствие коригира тези дефекти, формално няма пречка да издаде стандарта със същото съдържание, защото съдът въобще не е коментирал по същество дали той е законосъобразно или не.
- Имате ли представа дали 2016-а е годината с най-много дела срещу здравната система или тази тенденция води началото си от много отдавна?
- Не съм водила специална статистика, нито съм прочела такава, но определено прави впечатление, че тази година делата са доста. Една от причините е именно обжалването на медицинските стандарти, защото те са много на брой - около 30. Обжалваха се и много наредби, дори в момента предстои да излезе решение дали е законосъобразно решението на Надзорния съвет на НЗОК за 2016 г. Това също е прецедент. Аз лично не си спомням подобен случай.
Станахме свидетели и на две конституционни дела във връзка с промяната на Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения. Но имаме и увеличаване на други дела в областта на здравеопазването- делата от пациенти към лечебни заведения и към лекари за т.нар "медицински грешки". Тази тенденция пък е от последните години.
- Кои дела бихте определили като най-значими, тези в Конституционния съд ли?
- Това бяха наистина важни дела, защото бяха свързани с основополагащи закони в областта на здравеопазването - Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения. Освен това бяха свързани с два от основните елемента от реформите, които протичат през последните 2-3 години - разделянето на пакетите, които НЗОК плаща за лечението на пациенти и Националната здравна карта.
- Лекарският съюз също смята да заведе дело заради неплащането на надлимитната дейност от 2015-а и евентуално от 2016-а. Има ли юридическо основание за тoва?
- Това е спорен въпрос, тъй като в последните две години съответно в методиката и решението на НЗОК ясно беше записано, че надлимитната дейност не се заплаща. Освен това чисто технически тя се отчита по друг начин от лечебните заведения и включва допълнителни споразумения, с които те реално се съгласяват с поставените им стойности. Но е и вярно е, че болниците не могат да не подпишат тези анекси, тъй като това ще ги лиши от приходи, така че в този смисъл може би това е един от доводите на колегите от БЛС. Но като цяло при наличие на споразумение между двете страни, няма да им бъде лесно в съда и не бих могла занапред да предвидя какъв ще е резултатът. Има един прецедент в Пловдивския районен съд, но при малко по-различни факти и обстоятелства, при който в полза на една болница е присъдена надлимитна дейност за предходната година.
- Какво ще се случи с пръстовите отпечатъци? Ако Съдът отмени наредбата за въвеждането им и не се стигне до подписването на нов рамков договор, може ли Касата еднолично да излезе с решение, в което да ги регламентира или просто да ги сложи в договорите на договорените си партньори болниците?
- По принцип всичко е възможно. Все още очакваме окончателните решения на ВАС по този казус. Тези решения ще дадат отговор на много въпроси, включително и на този.
- Казахте, че се увеличават и делата от пациенти към здравната система. Имате ли представа какъв е броят им?
- Тенденцията е да се увеличава броят им, особено на гражданските дела, при които те се завеждат от самите пациенти или техните наследници срещу лекари, но най-вече срещу лечебни заведения, защото от тях по-лесно биха могли да получат евентуално присъденото обезщетение. Още повече, че от няколко години лечебните заведения имат задължение да застраховат лекарите, които работят в тях, т.е да сключват застраховки за професионална отговорност. Ето защо в тези дела все по-често, дори винаги, участват и застрахователи.
- Защо все по-често се стига до Съда?
- Не мога да кажа, че тези дела се увеличават, защото нарастват медицинските грешки в лечебните заведения. Най-малкото нямаме система за регистрация на нежелани събития, настъпили в лечебни заведения, за да можем въобще да си направим такова заключение. Аз отдавам този факт на все по-широката информираност на пациента, достъпът му до различни организации, които могат да дадат своето експертно мнение, а също така и на задълбочаващата се криза в отношенията между лекар и пациент.
- Имате ли някаква статистика с колко точно се увеличават делата?
- Със сигурност са нарастнали двойно в сравнение с преди 10 години да кажем. Но не мога да дам точна статистика, защото тя не се води в съдилищата. Можем да направим справки от електронните деловодни системи на някои съдилища (там, където има такива), но това няма да е точно. Ако например прегледате електронната система на ВКС, ще установите, че броят на делата в последните пет-десет години се е увеличил.
Таква е и статистиката на Изпълнителна Агенция „Медицински одит". През 2015 г. жалбите са били близо 500, а през предходната - малко над 400. Тройно е нараснал броят на наказателните постановления, с които се наказват лекари или болници, издадени от медицинския одит.
- За какви поводи най-често завеждат дела пациентите или техните близки?
- Пациентите най-често смятат, че не са лекувани правилно, че не им е оказана качествена медицинска помощ или тя е била забавена или че не е била в достатъчен обем, за да бъдат те излекувани. Оплакват се от неправилно проведени диагностично-лечебни дейности или от неправилно извършени оперативни интервенции. Също така се водят дела заради недостатъчно или неадекватно наблюдение в следоперативния период, възникване на вътреболнични инфекции.
В световен мащаб се забелязва една тенденция, която аз мога да потвърдя от личните си наблюдения. Медицинските грешки по-рядко касаят погрешно действие на конкретен лекар, а по-често проблемът е чисто организационен. Аз не спирам да повтарям следното: грешки не се правят от лоши хора, а в лошо организирани системи на ниво болница. Тогава, когато една система е лошо организирана, тя създава условия човек да греши.
Например липсата на проследяване след операцията най-често е свързана именно с липса на координация на специалистите, а това е свързано с комуникацията и с това доколко лечебното заведение обръща внимание на този толкова важен аспект от лечебно-диагностичния процес. В много малко болници в момента в България се извършват анализи на така наречените нежелани събития. Ако те се правеха, подобно на моделите, които има в САЩ и Европа, например root cause analysis, щеше да се установява коя е първопричината за възникване на това събитие и така да се работи активно върху повишаване на качеството. Ако можеше проблемът с грешките да се разреши като просто накажем някой лекар или някоя медицинска сестра, нямаше да има медицински грешки. Махаме тези, които не си вършат работата добре и системата е идеална. Само че не е така, защото обикновено първопричината се корени другаде и дори да махнем конкретния нарушител днес, ако не сме адресирали конкретния организационен проблем, ще се допусне същата грешка следващата седмица или месец. Тоест тя ще се повтаря докато не я отстраним.
- Каква част от делата завършват в полза на пациентите?
- За това също не се води статистика от съдилищата и подобно проучване не е правено. При анализ на наказателните дела във Върховния касационен съд има както оправдателни, така и осъдителни присъди. Обаче не бива да е самоцел да осъдим някой, въпреки че вече има и осъден лекар с ефективна присъда (решението не е окончателно). По гражданските дела също не се води такава статистика и не мога да кажа какъв процент се печелят от пациентите.
- Какъв е размерът на обезщетенията?
- Може би ще е интересно да спомена, че нараства размерът на обезщетенията, като вече има присъдени обезщетения в размери от 200-300 хил. лева. Изключително трудно е обаче да се определи този размер, когато говорим за човешки живот или здраве. Но според мен няма печеливши в тази дела, аз лично дори когато съдът отсъди в полза на мой клиент, не мога да се зарадвам. Защото от едната страна стои лекар, призван да лекува пациентите, от другата стои пациентът, или по-лошо, стоят неговите наследници. Присъствието на тези страни в съдебната зала означава, че доверието между тях завинаги се е разпаднало. А това е тъжно и над това трябва да работим.
- Има ли ефект от тези дела? Това води ли до преразглеждане на работата в болниците, до подобряването й?
- Скоро четох едно изследване на "Lanсet", проведено сред близо 300 ищци по дела за медицински грешки, в което е посочено, че основните причини пациентите да водят дела, са защото се чувстват обидени, защото искат да предотвратят това да се случи на някой друг, защото желаят да научат какво действително се е случило. По време на обучението си в САЩ имах възможност да посетя няколко болници, които имаха специални програми за реакция в случай на нежелани събития. Оказва се, че когато болниците, още в самото начало и преди да се заведе делото, търсят алтернативни начини за разрешаване на споровете, включително чрез медиация, делата намаляват. Когато предложат на пациента извинение и съчувствие, както и гаранции, че ще се преразгледат политиките си и няма да допуснат подобно събитие да се повтори, когато информират пациента за случилото се честно и обективно, много често не се стига до съдебната зала и размерите на изплатените обезщетения намаляват драстично. И всъщност не е вярно твърдението, че пациентите съдят само за пари. Да, когато се стигне до съдебната зала, за съжаление съдът може да присъди само парично обезщетение. Тогава наистина става въпрос за пари, но преди това мотивите на пациентите не винаги са финансови. Затова смятам, че, ако се популяризира медиацията като средство за разрешаване на такива спорове, това ще подобри и отношенията между пациентите и лекарите. В моята практика много често съм имала случаи, в които пациентът смята, че има някаква допусната грешка, а в последствие се оказва, че проблемът е бил чисто комуникационен. Лекарят нищо не е обяснявал, когато пациентът е задавал въпроси или лекарят е бил изключително груб, макар да си е свършил добре работата. И пациентът в този случай решава, че наистина има някакъв проблем, че нещо се крие от него и започва да подава жалби, някои пациенти стават агресивни, което е недопустимо и създава огромно напрежение. Ето защо лекарите трябва да се обучават още в университета как следва да комуникират с пациентите и как да им съобщават лоши новини, как да отговарят на въпроси, как изслушват. Това не се учи в нашите болници и университети, а в Европа и САЩ комуникацията е част от някои изпити, които се държат. В Щатите благодарение на медиацията 90% от делата въобще не влизат в съдебна зала реално и се разрешават на по-ранен етап.
- Колко време обикновено траят делата, които завеждат пациенти срещу болниците?
- Това е много сериозен проблем, тъй като в почти всички дела участват вещи лица - лекари, които трябва да определят дали оказаната медицинска помощ е качествена. Изключително трудно за съда е да намери вещи лица, които да изготвят експертизата. Ние живеем в сравнително малка държава, в която много специалисти се познават помежду си, особено, ако става дума за някоя по-рядка специалност. При някои специалности вече има много малко специалисти - например патология, има под 100 специалисти в цялата страна. Нефропатолозите са може би петима за цялата страна и това е много голям проблем. Аз например имам висящо дело от 2013 г. (вече сме края на 2016 г.) и все още не може да се намери вещо лице, което да изготви експертиза. Затова средно на една инстанция делата продължават поне две години, като прибавим още две инстанции, става минимум 4. Когато става дума за някой по-сложен въпрос или някоя по-екзотична специалност, делата може да се "точат" с години. Наказателните дела още повече се бавят, защото при тях вещите лица още повече се въздържат да участват.
- Има ли решение на този казус?
- Няма решение. Към момента няма някакви конкретни предложения за промяна на законодателството. Дискутират се например въпроси, свързани с възможността при определени случаи да се търсят вещи лица от чужбина, също така се дискутираше една възможност професионалните дружества по-активно да участват в делата. Все по-често съдът търси помощта на ИАМО и експертите, които работя там. Аз самата, когато съм имала възможност, съм се опитвала да обяснявам на лекарите, че да бъдеш вещо лице не означава непременно, че трябва да омаскариш колега. Защото понякога точно така се възприема тази дейност. Когато един специалист не си е свършил работата и когато е допуснал сериозен пропуск, който е довел до увреждане на пациента, изключително важно е това да се установи, най-вече, за да не се допуска втори път и това е и в полза на самото съсловие. И обратното - когато този човек си е свършил работата и е несправедливо обвинен, това трябва да се установи. И в двата случая това може да се направи само с помощта на вещи лица и на една обективна експертиза.
- Каква е прогнозата ви за следващите години, ще нараства ли броят на делата?
- Ако не се предприемат мерки за подобряване на комуникацията между лекари и пациенти, ако не се вземат мерки за популяризиране на медиацията и за въвеждане на посредници или така наречените болнични омбудсмани, чието популяризиране съм приела за лична мисия, делата ще нарастват. Защото просто ще се задълбочават проблемите, за които говорим. Също така е необходима по-широка дискусия във връзка с пациентската безопасност и въвеждането на системи за анализ на неблагоприятните събития. Защото без този адекватен анализ, нямаме отправна точка за повишаване на качеството на медицинската помощ, а това е предпоставка за нарастване броя на споровете.
Най-вече тези подходи ще помогнат на лекари и пациенти да намерят обратно пътят към доверието, без което лечението не може да успешно. Необходимо е, ние, специалистите, било то юристи, журналисти, мениджъри, да подкрепим подобна промяна, която може да се случи само с общи усилия и разбиране на проблемите.

Нов център за хора с деменция

Гледат правилата за избор на шеф на НЗОК

Корупцията у нас остава висока

Не приемаме 3 години да се учи за медицинска сестра

Спартан транспортира дете до Белград

Нередовен ботулинов токсин в 7 града

Готвят забрана на вейпове

Внесоха питането за мандата на шефа на НЗОК
От ПП-ДБ искат Конституционнитя съд да каже кога изтича той заради предсрочното освобождаване на Станимир Михайлов миналата година

Зелена светлина на забрана на сайтовете за дрога
