Реформа не се прави на парче

Трябват промени не само в ТЕЛК, но и в социалната система, казва Наталия Иванова

Реформа не се прави на парче. Трябват промени не само в ТЕЛК, но и в социалната система, както и институция, която да се занимава с хората с увреждания. У нас няма медицинско електронно досие, с което да се доказва диагнозата без да е необходимо ние допълнително да ходим да доказваме, че инвалидизацията се е случила. Или да правим преосвидетелстване на диагнози в ТЕЛК, които са за цял живот - хронични, вродени. Би трябвало тези хора да се освидетелстват еднократно. Просто става едно безсмислено наливане на пари, на нерви, мъчене на деца, на хората с увреждания, които трябва да минават през една и съща процедура между една и три години. На никой няма да му порасне крак, защото му е ампутиран вече или никой с хронично заболяване, визирам например диабет тип 1, няма да се излекува. Това е болест за цял живот. Исканията ни са много и са внесени. Това ще бъде четвъртия път, в който внасяме едно и също.

България е страна по Конвенцията за правата на хората с увреждания от 2012 г. януари месец. До този момент е направена една програма, по която да се работи и да се изпълнява тази конвенция, но една буква не е изпълнена. Всичко, което се прави в България е само на парче и то тогава, когато има протести, пускат се в пространството едни бомби, с които да разколебаят хората, да противопоставят здрави с болни и да кажат на всички, които не разбират проблема: „Абе, те какво искат, само пари ли искат?”. Не, не искаме само пари, те са само едната част, ние искаме едно нормално и адекватно отношение на институциите към хората с увреждания. Трябва да има такава институция, която да обгрижва единствено и само тях, да ги обгрижва не само физически, не само в лечебната част, не само в социализацията. Трябва да защитава достойнството на всички хора с увреждания, както е написано в Конституцията на България.

Протестът бе насрочен преди внасянето на исканията и подадената оставка на правителството. Исканията ни са входирани за 4-ти път и то без да са правени промени,като продължаваме да настояваме за реализирането им. Проблемите не са само в едно звено от брънката, те са в ЗМ, МТСП, МОН, ТЕЛК, законодателно нищо не е уредено, така че да работи адекватно според нуждите на индивида. Зачислили са ни на АСП и ни водят социално слаби и на помощи. Нека стане ясно на всички какво искаме ние и да не смятат, че става дума само за пари. Искаме промяна в експертизата за освидетелстване,е динно медицинско електронно досие, с което ще се спре с инвалидизацията на здрави хора и източването на пари, регистър за хората с увреждания, за да могат да се планират плащанията за следващ бюджет адекватно, Закон за личната помощ, с който да се регламентира статуса на всеки инвалидизиран според нуждите му- личен асистент, необходимости за покриване на негативите от увредите и т.н. Искаме да  не се молим по асистентски програми с европейски средства и да тръпнем през определения срок дали ще бъдем одобрени или не, и то за смешни средства. Изискваме държавата да поеме ангажимент към хората с увреждания, както е във всяка европейска държава и да се грижи адекватно за тях според нуждите им. Дискриминационното отношение в момента е насочено не само към инвалидите, а и към техните семейства. Отговорните родители, поели ангажимента си да отглеждат децата си, необременяващи социалните домове, обгрижващи ги с цялата си любов, са в положение на тотална безизходица, защото не биха оставили децата си в дом, а в същото време не могат и да работят и да задоволяват нуждите на семейството си. Когато едно дете е изоставено, то струва на държавата много пари , част от тях се дават на приемни родители, които са осигурени- здравно и пенсионно върху 2 минимални заплати. При отговорните родители заплатата им е между 70 и 200 лв., зависи от възрастта на инвалида и забележете, колкото повече порастват, толкова по-малко са средствата. Огромна част от родителите не са осигурени пенсионно и когато дойде време за пенсиониране, ще могат да вземат социална пенсия, която в момента е към 130 лв. За нас това е геноцид- не само към човека с увреждане, а и към близките му, които го обгрижват.