лица

Духовният лечител на българите в Страсбург

08-05-2020 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Духовният лечител на българите в СтрасбургМечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец Георги
Да лекуваш душите на хората не е лесна работа. Това най- добре го знае отец Георги, българският свещеник в Страсбург. Той е на средна възраст, но е видял и много мъка и много радост в очите на сънародниците ни зад граница. Да бъде свещеник за него е не само призвание, а дълг към една родова традиция, която той с удоволствие продължава.
Родът на отец Георги е легендарен. Той започва от малкото добруджанско село Жегларци, където дядо му Георги Пейчев е бил свещеник. Дядото е имал е шест деца, трима сина и три дъщери. И тримата му синове са станали свещеници, като него. Най- големият от синовете е бащата на отец Георги. 

 

Елин Пелин е родното място на

българският свещеник в Страсбург. Като ученик две години е учил в спортното училище в Етрополе. След това отива в Семинарията. Една година учи в училището в Черепиш, а после в София. „Първата година мои съученици бяха днешните владици в България, дядо Николай и дядо Сионий", казва отец Георги. След казармата се записва да учи в Богословския факултет. Тогава среща Деница, любовта на живота си. Това се случва на един събор в Габра, разказва отец Георги. Любовта им била хубава, но Деница е приета да учи във Франция. Той пък трябвало да продължи образованието си у нас. В началото връзката е само телефонна любов. Но идва миг, когато Георги решава, че трябва промяна, така че с Деница да заедно. За да се случи това един от двамата е трябвало да направи голямата крачка. Прави я Георги, към Франция. „Казах на баща ми, че тръгвам при Деница. Той не ме спря, само сподели, че нямаме достатъчно пари за пътуването. За да ми помогне продаде прасета, които гледахме, разказва свещеника и с усмивка добавя, ако искаш вярвай, но като отидохме на пазара дойде един човек и купи всичките прасета накуп. С тези пари Георги заминава при Деница.

Малкото средства са свършили бързо

във Франция. Тогава разбира, че е трудно да се реализира, защото не знае езика. В тези първи трудни моменти е съжалил, че не е послушал съветите на преподавателя си по френски господин Тенев, да заляга здраво над френския. „Ето, че са неведоми пътищата Господни. Преди да съм казал хоп, аз скочих. Дойдох в страна, без да говоря езика й. Господин Тенев почина и днес съжалявам, че не успях да го видя приживе, за да му кажа, че вече говоря и френски", с тъга добавя отец Георги. В началото е работел е всичко, от миене на чинии, през строителството до любимото си хоби автомонтьорството. Днес, 20 години по-късно, живота продължава да не е лек. За да издържа семейството си работи в един склад за плодове и зеленчуци, макар че е свещеник. Има син и малка дъщеричка. „ Като дойдох тук аз не бях свещеник. Черкувахме се в гръцката църква. Идваше свещеник от Париж, отец Петър, приятел на баща ми. Пътуваше изцяло на свои разноски. Той ни обедини и ни събра българите в Страсбург, а аз му помагах в службите.


Отец Георги разказва с лека тъга,

че винаги си е представял да помага в служението на баща си. Да бъде свещеник в България. Дядо му, обаче му е имал друга теория. „ Дядо Боже има нужда от свещеници и навънк. Защото много народ избяга от България, а тези хора също имат потребност от духовен лечител", прошепва мъдрите думи отец Георги. Тогава ми разказва, че свещениците във Франция, не са като в България. „ Повечето хората тук идват от нужда, вярвайки че църквата е богата и ще им помогне. Нещата, обаче не стоят така. Баща ми, който вече е възрастен, като селски свещеник е десет пъти по-добре финансово от мен. Аз ако не работя нещо друго със заплатата си на свещеник не мога да издържам семейството си . Знаех, че ще е трудно, но това е призванието ми. За свещеник във Франция ме ръкоположи Западно и средноевропейския митрополит Антоний. Той оказа голяма подкрепа и за намиране на помещение, в което да правим за собствено служение", уточнява отчето.

В Страсбург ние нямаме църква

около 3 години служихме само в събота и неделя. И то в гръцката църква. Тук във Франция не е като в България, храмовете да са отворени през цялата седмица, добавя той. Така разбирам, че с помощта на румънския свещеник и на митрополит Антоний, българите в Страсбург са получили помещение от католически пансион, в което да правят службите си . „След тяхната литургия, ние ползваме помещението за нашата. Не ни искаха наем, плащахме само разходите за ток. А помещението е хубаво и голямо, в нето има и една стаичка, в която си държим нашите работи, иконите, свещниците, евангелието, кандилата, потир-чаша, книги и други вещи. Тях прибирам в едни шкаф на колела, за да е по-лесно да го придвижваме до помещението, в което се извършва службата. После всичко се прибира обратно в шкафа и той заема своето място в стаичката, до следващата служба. Отец Георги разказва, че в града руснаците са изградили голяма и хубава църква. Като го слушам си мисля, че в разказа за руската църква има и възхищение, но и много мъка. Защото нашият народ си няма такъв хубав храм, в който да посреща празниците и да се моли в делниците.

Отец Георги казва, че сънародниците ни

по-често влизат в храма при нужда. Търсят упование, тогава когато няма друга надежда."Тялото е материя, тя ще си отиде, духът е този който ще отиде пред Бога, а душата е тази която ще бъде съдена", казва свещеникът. И напомня, че човек трябва да търси и да намира доброто в човека. Да бъде търпелив и да е доволен от това, което има. Тези уроци е научил от дядо си. Питам го дали има случай, който го е трогнал по човешки в работата му като свещеник. А той ми разказва през сълзи за едно приятелство с дядо Тошко възрастен българин, останал сам в старчески дом, след като жена му починала." Ходех често да го виждам, а той беше доволен само да поседи някой при него. Свиреше много хубаво на пиано. Случи се така, че дъщеря му почина. На 30 януари беше последния ден, в който той можеше да отиде да я види, преди да я кремират. На този ден ние със жена ми имахме годишнина от сватбата, а той рожден ден. Отидохме да го вземем и да го закараме да се сбогува с дъщеря си. Когато пристигнах и го видях толкова съсипан, ми беше невъзможно да прочета молитвите. Дядо Тошко почина наскоро след това, на 86 годишна възраст, от коранавирус. Отидох самичък да го изпратя и да го погреба", каза отец Георги.

Питам го за какво мечтае

А той ми казва, да имаме наша собствена българска църква, хубава като руската. Да не се налага да бутаме шкафа на колела, за да служим." Искам да стана сутринта, да отключа църковните двери. Да влезна вътре и да чета. А когато дойде някой да си поговорим с него и да знам, че лекувам душата му. Вечер да заключа църквата и да се прибера вкъщи", казва свещеника.



Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

Скромният отговор на славата

Скромният отговор на славата

Няма как да не съм вярващ и да работя това, раждането е Божествено дело, казва д-р Иван Китов
Магията на Новолунието

Магията на Новолунието

В миналото е съществувало поверие, че името, дадено на детето при раждане, оказва влияние върху съдбата му. Днес едва ли някой вярва в „програма", която определя пътя на човек. И все пак, малко вълшебство в живота не е излишно. Поне така ми се струва, че се е получило при д-р Айча Заралиева. Защото името й означава Новолуние.
За стрелките на времето и спортния хъс

За стрелките на времето и спортния хъс

Най-голямата ми болка е, че покрай свръхинформираността на хората, медицината "олекна", казва проф. Асен Балтов
Лъчи от доброта

Лъчи от доброта

Мечтая да видя всичко смислено, което е създало човечеството , защото този свят е чудесен, казва д-р Румяна Станоева
Когато математиците станат лекари

Когато математиците станат лекари

Кабинетите на джипитата са с най-широко отворени врати, казва д-р Румен Алексов
Ангелът на българските лекари  в чужбина

Ангелът на българските лекари в чужбина

Българската общност е нещо много важно, когато стане въпрос за работа и квартира, само българин може да ти помогне, каза Наталия Константинова
Очи в очи с КОВИД-19

Очи в очи с КОВИД-19

Винаги съм работила спешност, защото това беше мечтата ми, каза д-р Дияна Димитрова
За здрава ценностна система

За здрава ценностна система

Не съм колебал нито за миг да стана доброволец, в ситуация като тази, в която се намира страната ми
Любовта е над всичко

Любовта е над всичко

Моето хоби е образната диагностика, каза д-р Ваня Страхинова
1 2 3 4 5 ... 17 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябват ли по-строги мерки за КОВИД-19?

Юли 2020