Донорството е въпрос на мислене и възпитание

То трябва да се случва по убеждение, а не след убеждаване, казва проф. Вилиян Платиканов

Снимка: Животът днес

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Платиканов, "Св. Марина" е една от най-активно работещите болници в областта на донорството, как го постигате?

- Просто си гледаме работата. Част от нея е детекция на донорски ситуации и тяхното развиване до реални такива. Понякога успяваме, понякога - не. Организирани сме по протокол за действие в такъв момент и получаваме резултати. Като получаваме резултати, всички колеги, включени в екипа, виждат, че тази дейност има смисъл, трудна е, но не е неосъществима и така продължаваме.

- Една от последните донорски ситуации - тази със 7-годишното дете, беше във вашата болница, беше ли тя по-трудна от останалите?

- Всяка донорска ситуация е трудна и всяка е уникална, в смисъл сама за себе си. Не бих разделял тази практика на трудна и лесна. Може би в конкретния случай е по-неприятна за екипа, тъй като е с много силен емоционален заряд. Анализирайки само за мен, в психологически смисъл, като че ли всеки от тима, съзнателно или не, в по-голяма или в по-малка степен, признавайки си или не, влиза в положението на родителите.

- Трудно ли убедихте близките на детето да дадат съгласието си?

- Никога никой за нищо не убеждаваме. Да "убеждаваш" носи със себе си контекст на нещо, което някой не желае да направи, не е съгласен, не вярва в резултатите му, а убеждаващият трябва да намери начин да получи добър резултат. Ние не сме съгласни с тази теза на "убеждаване". Това, което правим, е да разясняваме на семействата какво може да се случи, след като техният близък е починал. Донорство е една от възможностите. В този смисъл ние отговаряме на всички въпроси на семействата, винаги ясно и точно, без лъжи или неясни формулировки. Донорството е въпрос на мислене, семеен дух, възпитание в алтруистични ценности и много други неща. Според нашият екип, донорството трябва да се случва по убеждение, а не след убеждаване.

- Увеличи ли се разбирането по тази тема от страна на обществото?

- Категорично да. В последните години има много голям напредък в образоването на обществото по темата. Това, по мое мнение се дължи на много активната съвместна работа на медиите, медиците, занимаващи се с това и пациентските организации. Слава Богу, за вас и колегите Ви вече е много по-важен фактът, че благодарение на трансплантация някой някъде живее или живее по-качествено, отколкото съобщаване на сензационни новини, които почти винаги не са верни или информацията е изтеглена от контекста. Това е доказателство, че се развиваме в добра посока и синдрома на филма "Телевизионна мрежа" в областта на донорството и трансплантациите е надживян.

- Има ли достатъчно координатори по донорство у нас? А желание от страна младите лекари за тази дейност?

- Координатори има достатъчно. Има интерес в професионален смисъл от младите лекари, поне такъв е изводът ми за младите лекари от клиниката, в която работя. Но самостоятелната дейност изисква наличие на административни рамки, практически опит и психологическа якост, с която младите колеги все още не разполагат. Това е лесно обяснимо - във всяка област на медицината се изискват много години работа и четене, за да са налице горните условия.

- Защо броят на донорските ситуации у нас остава нисък като цяло?

- Не бих се наел да анализирам в детайли този факт. Бих отговорил алегорично - по същата причина, поради която пациенти използват физическо насилие срещу медиците, опитали се да им помогнат. Респективно няма лекари за спешна помощ и много други специалности.

- Кои пречки могат да се отстранят най-бързо и лесно?

- Първо трябва да се дефинират пречките.

- Има ли нужда от създаването на един център за трансплантации в страната?

- На практика това е така. Трансплантации на органи се извършват предимно в няколко болници в София, в УМБАЛ "Св.Марина" също, но само на бъбреци и от жив донор. За една малка държава като нашата, считам, че това е достатъчно.

- Достатъчно добра ли е сегашната организация между съществуващите центрове, агенцията и донорските бази?

- Мога да коментирам организацията само в областта на донорството. Според моите опит и практика, организацията е добра.

- Има ли опасност заради лоша стиковка да не се реализират органите от донорска ситуация в страната?

- Такъв риск има винаги, при това във всяка една област на живота.

- Има ли нови моменти в развитието на донорството в света, какви?

- Има стари проблеми, за които се прави опит за бъдат отстранени или минимализирани с нови решения. Основният проблем е един - липса на достатъчно органи за трансплантация. Опитите за решаване са реализиране на донорски програми, които разширяват критериите в медицински смисъл за донорство – т. н. маргинални донори, домино-трансплантации, кръстосано и алтруистично донорство. Вероятно и в тази област технологичните решения ще имат повече резултати - конструиране на нови апарати и апаратчета, които да заместват увредения орган, развитие на стволово-клетъчното формиране, клониране и т.н.

- Кои страни са лидери в донорските ситуации в света? Има ли листи на чакащите за органи и там?

- "Чакащи листи" има навсякъде, въпросът е колко време се чака. Защото, ако се чака 10-15 години, това е неприемливо. В напредналите държави в тази област, за бъбрек се чака 8 - 10 месеца, в други 12 - 18 месеца. В Европа остават Испания, Австрия и Хърватска водещи.

- Полезно ли е според вас сътрудничеството на България с Евротрансплант? Защо?

Полезно е, без всякакво съмнение. Сътрудничеството с Европа е полезно във всяко едно отношение. Причините са много, не бих могъл да ги изброя сега. Комплексен отговор би бил - по същите причини, поради които искахме, станахме и сме членове на Европейския съюз.