Интервю

Донорството е въпрос на мислене и възпитание

05-12-2016 08:20
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Донорството е въпрос на мислене и възпитаниеТо трябва да се случва по убеждение, а не след убеждаване, казва проф. Вилиян Платиканов
Снимка: Животът днес
Четири донорски ситуации имаше в страната през изминалия месец, това е своеобразен рекорд за тази година. Една от тях обаче докосна най-много сърцата на всички нас – тази, в която 7-годишно дете помогна на петима болни хора да продължат живота си напред. За нея, за донорстово, разговаряме с проф. Вилиян Платиканов. Той е ръководител на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Св. Марина".

- Проф. Платиканов, "Св. Марина" е една от най-активно работещите болници в областта на донорството, как го постигате?

- Просто си гледаме работата. Част от нея е детекция на донорски ситуации и тяхното развиване до реални такива. Понякога успяваме, понякога - не. Организирани сме по протокол за действие в такъв момент и получаваме резултати. Като получаваме резултати, всички колеги, включени в екипа, виждат, че тази дейност има смисъл, трудна е, но не е неосъществима и така продължаваме.

- Една от последните донорски ситуации - тази със 7-годишното дете, беше във вашата болница, беше ли тя по-трудна от останалите?

- Всяка донорска ситуация е трудна и всяка е уникална, в смисъл сама за себе си. Не бих разделял тази практика на трудна и лесна. Може би в конкретния случай е по-неприятна за екипа, тъй като е с много силен емоционален заряд. Анализирайки само за мен, в психологически смисъл, като че ли всеки от тима, съзнателно или не, в по-голяма или в по-малка степен, признавайки си или не, влиза в положението на родителите.

- Трудно ли убедихте близките на детето да дадат съгласието си?

- Никога никой за нищо не убеждаваме. Да "убеждаваш" носи със себе си контекст на нещо, което някой не желае да направи, не е съгласен, не вярва в резултатите му, а убеждаващият трябва да намери начин да получи добър резултат. Ние не сме съгласни с тази теза на "убеждаване". Това, което правим, е да разясняваме на семействата какво може да се случи, след като техният близък е починал. Донорство е една от възможностите. В този смисъл ние отговаряме на всички въпроси на семействата, винаги ясно и точно, без лъжи или неясни формулировки. Донорството е въпрос на мислене, семеен дух, възпитание в алтруистични ценности и много други неща. Според нашият екип, донорството трябва да се случва по убеждение, а не след убеждаване.

- Увеличи ли се разбирането по тази тема от страна на обществото?

- Категорично да. В последните години има много голям напредък в образоването на обществото по темата. Това, по мое мнение се дължи на много активната съвместна работа на медиите, медиците, занимаващи се с това и пациентските организации. Слава Богу, за вас и колегите Ви вече е много по-важен фактът, че благодарение на трансплантация някой някъде живее или живее по-качествено, отколкото съобщаване на сензационни новини, които почти винаги не са верни или информацията е изтеглена от контекста. Това е доказателство, че се развиваме в добра посока и синдрома на филма "Телевизионна мрежа" в областта на донорството и трансплантациите е надживян.

- Има ли достатъчно координатори по донорство у нас? А желание от страна младите лекари за тази дейност?

- Координатори има достатъчно. Има интерес в професионален смисъл от младите лекари, поне такъв е изводът ми за младите лекари от клиниката, в която работя. Но самостоятелната дейност изисква наличие на административни рамки, практически опит и психологическа якост, с която младите колеги все още не разполагат. Това е лесно обяснимо - във всяка област на медицината се изискват много години работа и четене, за да са налице горните условия.

- Защо броят на донорските ситуации у нас остава нисък като цяло?

- Не бих се наел да анализирам в детайли този факт. Бих отговорил алегорично - по същата причина, поради която пациенти използват физическо насилие срещу медиците, опитали се да им помогнат. Респективно няма лекари за спешна помощ и много други специалности.

- Кои пречки могат да се отстранят най-бързо и лесно?

- Първо трябва да се дефинират пречките.

- Има ли нужда от създаването на един център за трансплантации в страната?

- На практика това е така. Трансплантации на органи се извършват предимно в няколко болници в София, в УМБАЛ "Св.Марина" също, но само на бъбреци и от жив донор. За една малка държава като нашата, считам, че това е достатъчно.

- Достатъчно добра ли е сегашната организация между съществуващите центрове, агенцията и донорските бази?

- Мога да коментирам организацията само в областта на донорството. Според моите опит и практика, организацията е добра.

- Има ли опасност заради лоша стиковка да не се реализират органите от донорска ситуация в страната?

- Такъв риск има винаги, при това във всяка една област на живота.

- Има ли нови моменти в развитието на донорството в света, какви?

- Има стари проблеми, за които се прави опит за бъдат отстранени или минимализирани с нови решения. Основният проблем е един - липса на достатъчно органи за трансплантация. Опитите за решаване са реализиране на донорски програми, които разширяват критериите в медицински смисъл за донорство – т. н. маргинални донори, домино-трансплантации, кръстосано и алтруистично донорство. Вероятно и в тази област технологичните решения ще имат повече резултати - конструиране на нови апарати и апаратчета, които да заместват увредения орган, развитие на стволово-клетъчното формиране, клониране и т.н.

- Кои страни са лидери в донорските ситуации в света? Има ли листи на чакащите за органи и там?

- "Чакащи листи" има навсякъде, въпросът е колко време се чака. Защото, ако се чака 10-15 години, това е неприемливо. В напредналите държави в тази област, за бъбрек се чака 8 - 10 месеца, в други 12 - 18 месеца. В Европа остават Испания, Австрия и Хърватска водещи.

- Полезно ли е според вас сътрудничеството на България с Евротрансплант? Защо?

Полезно е, без всякакво съмнение. Сътрудничеството с Европа е полезно във всяко едно отношение. Причините са много, не бих могъл да ги изброя сега. Комплексен отговор би бил - по същите причини, поради които искахме, станахме и сме членове на Европейския съюз.



Касата ще плаща изкуствените сърца

Касата ще плаща изкуствените сърца

Годишно ще финансира десет, за тази бройките ще са шест

Търновец дари втори живот на двама

Търновец дари втори живот на двама

Сърцето и черният дроб на 43-годишния мъж са трансплантирани в „Св. Екатерина" и „Лозенец"
Донорството е за хора със сърца

Донорството е за хора със сърца

Тази година ВМА отбеляза 10 години от извършването на първата чернодробна трансплантация в болницата. Как мечтите стават реалност, кои бяха най-трудните моменти по пътя дотук, какво предстои занапред, попитахме проф. Никола Владов - основният „виновник" за превръщането на България в страна, където се правят трансплантации.

Трансплантациите все още са пионерска дейност

Трансплантациите все още са пионерска дейност

Благодаря ви скъпи колеги за безсънните нощи и отдадеността, каза проф. Венцислав Мутафчийски

ВМА гледа към трансплантации на панкреас

ВМА гледа към трансплантации на панкреас

Отличиха десетки лекари 10 години след първото присаждане на черен дроб у нас
Смъртта, която ражда живот

Смъртта, която ражда живот

Кои са най-големите предизвикателства пред донорството в България? И защо близките на пациенти в мозъчна смърт се боят или отказват да дарят органите им? Разкрива координаторът по донорство от "Пирогов" д-р Ая Таха.
Рокери подкрепят донорството

Рокери подкрепят донорството

Мотористите ще нищят темата във ВМА на 11 май
Оперират Байрям най-рано след три седмици

Оперират Байрям най-рано след три седмици

Утре приключват тестовете на баба му, консилиум решава за трансплантацията
Две трансплантации за 24 часа във ВМА

Две трансплантации за 24 часа във ВМА

Проф. Никола Владов този път даде шанс на 42-годишен с цироза, чакал черен дроб 6 месеца
Трета трансплантация във ВМА

Трета трансплантация във ВМА

Проф. Владов присади черен дроб на 44-годишен мъж от Карнобат, донорът е бургазлия на 36
1 2 3 4 »

Всичко за
инсулта

 

 

Инсултът е изключително спешно състояние, което изисква незабавна реакция от страна на близки и лекари. Кои са болниците, където може да намерите помощ в случай на инсулт, какво трябва да знаете за това състояние, може да научите тук. Това е съвместен проект на Clinica.bg и Българското дружество по неврология.

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Какъв ще е ефектът от връщането на чекирането с лични карти в болниците?

Юни 2017