портрет

Когато математиците станат лекари

01-05-2020 07:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Когато математиците станат лекариКабинетите на джипитата са с най-широко отворени врати, казва д-р Румен Алексов
Д-р Румен Алексов е общопрактикуващ лекар с близо 30 годишен стаж, през който е преминал всички фази между възторга и огорченията от професията. Казва, че джипитата са на първа линия не само сега с КОВИД-19, а по принцип. Защото при тях хората търсят помощ от всякакъв характер – от здравето, до личните житейски проблеми. Затова сега, когато се налага да диагностицира и лекува пациентите си по телефона, е леко притеснен. Помага му рутината и фактът, че добре познава всички, включени в листата му.
Роден е в град Кюстендил, там е и кабинетът му. Споделя, че няма лекари в рода си, сам е избрал житейския си път. Насочва се към професията веднага след като завършва математическата гимназия в града. Смята, че именно математическата подреденост на ума, логиката са факторите, които изключително много му помагат по време на следването и още повече, когато започва работа. Убеден е, че това е една добра основа, на която да стъпи бъдещият лекар. „И до ден днешен тези мои качества на памет, логика, разумност ми служат в професията", казва д-р Алексов. Но въпреки, че е много добър математик, решава да се отдаде на друга кауза - да помага на хората в най-тежките им моменти, когато болестта ги вади от нормалния живот.

 

Затова веднага след гимназията кандидатства

в МУ - София и е приет от първия път. Завършва медицина през 1991 г., но до избора на специалност минава дълъг период. В началото работи близо 5 години като лекар-ординатор в Окръжна болница във вътрешно отделение, което е с кардиологична насоченост, след това около 4 години е в Центъра за спешна медицинска помощ в Кюстендил, една година е ревмо-кардиолог в поликлиниката на града и в края на 2000 г., когато започва т. нар. здравна реформа с още двама колеги сформират групова практика за първична извънболнична помощ. Като най-ползотворен в ранните години определя периода в спешна помощ. Убеден е, че точно младостта и издръжливостта му помагат да се справи с тези изключително големи трудности и предизвикателства пред един току що завършил лекар. „Мисля, че се справях добре на всички места, на които работих. Колегите ме уважаваха, а и аз уважавам до ден днешен всички, от които съм се учил и съм взимал пример в първите дни и години на работа", усмихва се д-р Алексов.


Голямата страст в началото на кариерата на лекаря,

а и до сега, е кардиологията. „Това беше любимата ми специалност, като увлечението не ми е минало до днес. Опитвам се да следя всички новости в диагностиката и лечението. Мечтата ми, като на всички млади колеги по това време беше да специализирам кардиология, само че тогава условията бяха различни", споделя медикът. Тогава лекарите задължително първо взимат специалност „Вътрешни болести", прави го и д-р Алексов през 1999 г. След това обаче с трезвия ум на математик преценява, че ще има голямо насищане в Кюстендил от кардиолози, затова се насочва към втората любима специалност - ревматологията. Но точно в този момент идва и реформата на здравната система и това променя множество съдби, включително и тази на д-р Алексов. Той е женен, с две деца и приоритетите му са пренаредени. За да специализира, трябва да замине в София за няколко години,но избира семейството и става общопрактикуващ лекар. „Ние наистина сме на първа линия като контакт с пациентите. Огромна част от хората, които ни посещават, не е задължително да са болни. Идват по най-различни поводи – семейни, лични, трудови, включително  и здравословни. Ние сме с най-широко отворените врати, най-лесно достъпни - хората, които безотказно предлагаме някакво съдействие и то не само медицинско. Попадаме в най-различни житейски ситуации 24 часа в денонощието", казва д-р Алексов. След 2-3 месеца ще се навършат 20 години от работата му като джипи. Разказва, че в началото за общопрактикуващите лекари всичко е изглеждало странно, различно от това, което са работили. Защото в болницата има екипи – доктори, лаборатории, рентген, сестри, санитари. Докато в един момент се оказваш сам срещу цялата патология. 

„Трудно беше, но имахме хъс.

Изведнъж сам започваш да приемаш пациенти, да вникваш в здравните им проблеми и да се опитваш да вземеш правилното решение. Преди това в болницата, когато нещо не ти е ясно и не си сигурен, назначаваш консултация с колега от друга специалност, който ти дава мнението си. Когато започнахме като общопрактикуващи лекари, това почти го нямаше. Работиш с един ограничен брой направления и ако не ги изразходваш разумно, може да закъсаш. За всяко нещо трябва да се търси медицинската целесъобразност и за мое съжаление, не са редки случаите, когато поради една или друга причина тези възможности са изчерпани. Случвало се е да пропуснем точния момент за изследване или консултация именно поради ограничението на направленията и регулативните стандарти. Точно това много ми тежеше в работата, но с напредване на времето и годините всеки от нас добиваше някаква рутина", споделя медикът. След това специализира обща медицина и продължава да учи – цял живот посещава множество курсове, семинари и така постепенно надгражда знания.


И точно когато си мисли, че вече няма

тайни за него в занаята, медицината напомня, че е необятна – появява се ново предизвикателство – КОВИД-19. Д-р Алексов обяснява, че информацията за вируса ги кара да се стреснат. Не получават помощ от държавата, но още в края на февруари и началото на март постепенно започват да си осигуряват сами лични предпазни средства и дезинфектанти. „Хубавото е, че чрез медиите пациентите са уведомени как да комуникират с лекарите, особено когато имат съмнения за зараза с коронавируса. Разбира се, при нас хората идват по всякакъв повод и често очи в очи се срещаме с подобни симптоми. Не връщаме никого", подчертава д-р Алексов. И споделя, че за него не е труден моментът, когато контактува директно с пациента, а когато трябва да го прави по телефона. Да преценява, да поставя диагноза дистанционно. Помага това, че семейният лекар добре познава пациентите си, защото по телефона има риск от грешки.

А иначе за релакс д-р Алексов избира най-вече музиката. Убеден е, че това е универсалното изкуство. Обича рок още от младежките години, в последно време обаче си пуска все по-често блус и джаз. „Винаги, когато работя, пиша или чета, слушам любимо парче", смее се медикът. На практика има малко свободно време, защото се занимава активно и с обществена дейност - председател е на Сдружението на общопрактикуващите лекари в област Кюстендил, секретар е на НСОПЛБ. Това не е много приятна работа, но все някой трябва да я върши, защото е важно да се защитават интересите на гилдията.

Иначе, както често се случва, семейните лекари

остават забравени. Другата страст е четенето, но и за книги му остава малко време. В момента обаче е запленен от Алексис Зорбас, човекът, който умее да усеща, да изживява живота. „Неговата философия е прекрасна, вълнуваща, но трудно постижима за един математик, който освен това е станал непрекъснато зает и отдаден лекар", смее се д-р Алексов. „Аз по принцип не съм философски настроен, просто се старая това, което върша, да го правя по най-добрия начин за мен, за хората, за близките, за семейството. Влагам сърце и душа във всяко нещо, с което съм се захванал или с което се е наложило да се занимавам", обяснява докторът. Споделя, че през всичките близо 30 години откакто практикува, е изпитвал най-различни чувства към професията. През първите години ентусиазмът на младостта е едно от тях, след 10-тина години работа обаче идва и огорчението, че лекарите не получават заслуженото внимание и уважение. След старта на здравната реформа, през тези 20 години, чувствата отново се променят от единия до другия полюс. „Положителните емоции са, когато видя един наистина добър изход от свършената работа.

Удовлетворението е голямо и се отразява в очите

на пациентите. Най-големите разочарования и огорчения пък са когато не съм успял да помогна и отново в очите видя мъката на близките на пациентите. Това е другият полюс на професионалния живот и емоции", категоричен е лекарят. Въпреки това казва, че винаги се е надявал, че нещата ще се оправят у нас, ще се нормализират. Спомня си ярко датата 10 ноември 1989 г., още повече, че тогава е и сватбата му. Спомня си всички тези надежди в седмиците, месеците и годините, че нещата ще тръгнат, че нашата страна ще стане добро място за живеене и работа. „За съжаление след 30 години ми е трудно да кажа, че това се е случило, но запазвам тази надежда и поне за себе си се старая всичко, което правя, да е в тази посока – към нормалността", обобщава д-р Алексов.



Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Новият директор на Александровска болница доц. Димитър Буланов е фин човек, който милее за пациентите, смятат колегите му
Рицарят на Червения кръст

Рицарят на Червения кръст

Когато помагаме, не делим хората, пред трудностите всички са равни, казва Христо Григоров
Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

Скромният отговор на славата

Скромният отговор на славата

Няма как да не съм вярващ и да работя това, раждането е Божествено дело, казва д-р Иван Китов
Магията на Новолунието

Магията на Новолунието

В миналото е съществувало поверие, че името, дадено на детето при раждане, оказва влияние върху съдбата му. Днес едва ли някой вярва в „програма", която определя пътя на човек. И все пак, малко вълшебство в живота не е излишно. Поне така ми се струва, че се е получило при д-р Айча Заралиева. Защото името й означава Новолуние.
За стрелките на времето и спортния хъс

За стрелките на времето и спортния хъс

Най-голямата ми болка е, че покрай свръхинформираността на хората, медицината "олекна", казва проф. Асен Балтов
Лъчи от доброта

Лъчи от доброта

Мечтая да видя всичко смислено, което е създало човечеството , защото този свят е чудесен, казва д-р Румяна Станоева
Духовният лечител на българите в Страсбург

Духовният лечител на българите в Страсбург

Мечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец Георги
Ангелът на българските лекари  в чужбина

Ангелът на българските лекари в чужбина

Българската общност е нещо много важно, когато стане въпрос за работа и квартира, само българин може да ти помогне, каза Наталия Константинова
1 2 3 4 5 ... 18 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2020