90 000 хоспитализации за сърдечна недостатъчност

55% oт младите българи не разпознават симптомите, показват данни от социологическо проучване

По време на семинара беше представена информация за симптомите, рисковите фактори за сърдечната недостатъчност, както и съвременните възможности за диагностика и лечение. Представени бяха и резултатите от национално представително социологическо проучване за заболяването, което бе проведено в средата на април т.г. сред 1000 души от цялата страна. Близо 64 милиона души в света са диагностицирани със сърдечна недостатъчност, което я определя като глобална пандемия и причина № 1 за хоспитализация на хора на възраст над 65 години. Статистиката показва, че до 5 години от поставянето на диагнозата близо половината пациенти ще починат вследствие на заболяването, обяви още проф. Гацов.

Сърдечната недостатъчност е съпроводена и с много други

съпътстващи заболявания. Така например, тя се установява при над 40% от пациентите с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), а захарен диабет тип 2 имат между 20 и 40% от хоспитализираните поради сърдечна недостатъчност. „Данните сочат, че сърдечната недостатъчност е животозастрашаваща колкото най-честите видове рак при мъжете (на простата и пикочния мехур) и при жените (на млечната жлеза). Независимо от това през последното десетилетие се наблюдава макар и слабо понижение на смъртността вследствие на това сърдечно усложнение.", смята проф. Гацов.

Заболяването е състояние, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, така че да задоволи метаболитните и кислородни потребности на организма, обясни от своя страна доц. д-р Мария Токмакова, председател на УС на ДКБ. Причина за това е структурно и/или функционално нарушение, което води до намален сърдечен дебит и/или повишени налягания в сърдечните кухини при физически усилия или в покой. Тя посочи и

някои от най-разпространените симптоми и признаци

на сърдечната недостатъчност като задух, отоци по краката и умора, както и изразени шийни вени, хрипове в белия дроб и периферни отоци. „За развитието на сърдечна недостатъчност допринасят заболявания като исхемична болест на сърцето, диабет, затлъстяване, миокарден инфаркт, тежко белодробно заболяване, сънна апнея и др. Пациентите с тези здравословни проблеми са с повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност.", обобщи доц. Токмакова. За диагностицирането на сърдечната недостатъчност се използват различни възможности като най-утвърденият е ехокардиографията. Тя може да покаже потенциалните причини за заболяването, като преживян миокарден инфаркт или клапна сърдечна болест и е основен метод за проследяване на болни със СН, обясни още специалистът.

21% от всички пълнолетни българи имат личен или косвен опит с диагнозата сърдечна недостатъчност, сочат данни от проучване, което представи Йоана Ангелова от социологическа агенция „Естат". Изключително малко (2%) са хората, които споделят, че никога не са чували за сърдечна недостатъчност,

като българите на възраст до 29 години най-често не знаят

нищо по темата, следвани от живеещите в малки градове и села. Симптомите на сърдечната недостатъчност, като недостиг на въздух, лесна умора и/или подути глезени, се разпознават като характерни за заболяването от 61% от всички пълнолетни българи. Същевременно, резултатите по възрастови групи показват съществено непознаване на симптоматиката сред най-младите – едва 45% от тях вярват, че описанието отговаря на диагнозата сърдечна недостатъчност, а не на белодробно заболяване (42%). Според 42% от запитаните сърдечната недостатъчност влошава качеството на живот в по-голяма степен отколкото диабета (24%), повишеното кръвно налягане (17%) и артрита (6%). Заплахите, които сърдечната недостатъчност носи, са най-добре осъзнати от хората на възраст до 29 години, както и от живеещите в столицата. Голяма част от българите (81%) биха се обърнали директно към кардиолог, ако им трябва информация по отношение на сърдечната недостатъчност. 11,3% биха попитали личния си лекар, а 6,4% ще потърсят в интернет. Според респондентите сърдечната недостатъчност засяга много повече хора, отколкото други широко разпространени заболявания, като рак, инфаркт или диабет – близо половината (47%) от всички анкетирани са убедени в това. Повече от половината българи демонстрират оптимизъм спрямо заболяването – за 53% от тях сърдечната недостатъчност все пак дава шанс за по-дълъг живот, в сравнение с онкологичните заболявания.