Няма страх, има умора

При коронавируса се редуват периоди на подобряване и влошаване в клиничните прояви, стига се до трайни промени на белия дроб, казва д-р Биляна Славчева

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- За COVID-19 се заговори по-сериозно през месец януари, когато стана ясно, че в Китай има нов вирус, който протича много тежко. Предприетите мерки говореха сами по себе си, че става дума за нещо сериозно и СЗО алармира за евентуално разпространение, което в последствие се случи.

- Тогава мислихте ли, че е нещо наистина сериозно, очаквахте ли да се превърне пандемия ?

- Винаги трябва да имаме едно наум, когато става дума за инфекции и да сме подготвени за действие, ако стигне до нас, както и стана на практика. Без значение, че някои хора не го смятаха за „нещо сериозно", ние бяхме готови като „за нещо сериозно". Все пак това е ново, непознато заболяване.

- Какъв беше първият ви реален сблъсък с вируса?

- Първите случаи бяха доказани през месец март. Месец преди това в България, спомняте си, бяха транспортирани двама студенти от Ухан. Те бяха настанени в Катедрата по инфекциозни болести на ВМА. В крайна сметка се оказа, че те не са заразени, но ние бяхме с нагласата, че е съвсем възможно да са потенциални заразоносители. Затова бяхме подготвени и ги обслужвахме с необходимита защитна екипировка. Що се отнася до първия ми реален сблъсък с вируса – разбрах за него случайно и не веднага. Оказа се, че пробата на първия пациент във ВМА с доказан случай на COVID-19 съм я взела аз.

- Страх ли ви беше?

- Не, не ме е било страх – нито мен, нито колегите от Катедрата. Защото бяхме подготвени. Във ВМА бяха предприети редица мерки в това отношение още в средата на януари. Няма страх, има умора. За нас това е предизвикателство, за това сме учили и един отдаден на професията си човек, няма от какво да се страхува. Допускахме още от самото начало, че рано или късно може да стигне и до нас. Така и стана.

- Как се промени вашето ежедневие?

- Денят ми е по-натоварен от една страна, различен, но и същевременно обикновен. Ние работим и с много други инфекции, отделно и преди сме били ангажирани с епидемии. Различното са предпазните средства, с които ни е малко по-трудно да работим. Също така незаобиколим фактор е и притеснението на самите пациенти. Но не е нещо необичайно, работим както винаги. Умората се трупа, защото имаме 12-часови дежурства. Прегледите са много повече, работим в изолация и по 24 часа с пациенти.

- Чувствате ли се вече по-сигурни вече в диагностиката и лечението ?

- Постоянно следим препоръките на СЗО и опита на международно ниво в борбата със самия вирус, като стъпваме и на нашия опит и наблюдения в диагностиката и лечението. Правим това, което за момента е най-добро, следим тенденциите на световно ниво относно препаратите, които се прилагат, начина, по който се лекуват болните, в зависимост от това дали пациентите са асимптомни или са със симптоматика, имат ли придружаващи заболявания, нуждаят ли е от болнично лечение. Ако се стигне до хоспитализация, се прилага основно кислородолечение и наблюдение на болния, при необходимост се стига и до реанимационни действия. Още от началото мисля, че бяхме подготвени, но с всеки ден трупаме опит и ставаме по-уверени. Нашата стратегия срещу заболяването е индивидуален подход към всеки пациент. Като цяло смятам, че се справяме добре – не само ние, но и пациентите, хората около нас, държавата.

- С какво се различава един тежък случай на свински грип от този при КОВИД-19?

- Първо коронавирусът протича по-дълго. Редуват се периоди на подобряване и влошаване в клиничните прояви, а така се удължава цялостното боледуване. По принцип това, което знаем, е че и грипът, и коронавирусът засягат белия дроб. Само че при COVID-19 се стига до трайни промени на белия дроб. Когато човек премине реанимационни мероприятия и се възстанови, остават последствия. Но не може да се говори с категоричност по тези въпроси. За нас вирусът все още е една загадка, с която се борим.

- КОВИД-19 тест ли е за здравната система и какво показва?

- Не бих казала, че е тест, реалност е. Мисля, че до момента се справяме добре и адекватно, благодарение на общите усилия на всички, които са ангажирани пряко и косвено в борбата с COVID-19.

- Какъв ще бъде светът след КОВИД-19?

- Надявам се по-обединен и по-човечен. Така го виждам. Може би хората се промениха, сякаш станаха по-съпричастни. И се надявам за по-добър свят.

- Знак за какво е КОВИД-19?

- За мен лично е знак, че ваксините са нещо много важно. Надявам се по-скоро да има такава. Както при всяка друга инфекция, имунизацията решава проблема. Има много заболявания, които са изчезнали, именно благодарение на ваксините.

- На какво залагате по-големи надежди – на лекарство или на ваксина?

- И двете са необходими.

- Как може да оцелеем в тази пандемия

- Можем да се справим като бъдем обединени, спазвайки правилата и препоръките на специалистите, които са включени в борбата. Ако не сме единни, не знам как бихме преодолели това изпитание. Много е важна положителната нагласа, въпреки трудностите. Но трябва да сме заедно, за да преминем по-безболезнено през цялата тази ситуация.

- С какво се различава КОВИД-19 от всичко останало, с което сте се сблъсквала досега в професионалния си път?

- Това е едно предизвикателство, което не е ясно. Ще го проучваме и ще се борим с него.