С адреналин в кръвта

Теодор е от Пазарджик. Както много други деца, израснал в периода на преход, е отгледан от бабата и дядото, защото родителите му заминават на гурбет в чужбина. Завършва гимназия в Пловдив и веднага се насочва към спешната помощ. Всъщност, пътят натам е начертан предварително от заниманията му в младежкия Червен кръст. Още в гимназията се включва в техните аварийни екипи, които тренират учениците как да реагират при хора, пострадали от катастрофи, при кръвотечение и други спешни ситуации. „Всяка неделя се събираха доброволци, правехме превръзки, разигравахме различни варианти. И сега има такива обучения в БЧК и е много интересно", разказва Теодор. По думите му цялото това нещо е обединено от идеята за доброто, да се научиш да помагаш на хората.

 

„Това беше векторът, по който тръгнах

– младежките аварийни екипи, бях много добър и реших да се усъвършенствам в тази посока. Затова продължих. Работих в Спешна помощ в Пловдив като шофьор на линейка, защото тогава нямаше щат за парамедик. След това прецених, че е време да тръгна нагоре по стълбичката", споделя той. И започва дългият път към медицината. Първо се записва да учи за лекарски асистент, но скоро установява, че това не е неговото. През този период работи в клиники в Слънчев бряг през лятото. „Беше динамично, различно", смее се бъдещият доктор. Труди се интензивно, но набляга и на уроците, и следващата година е приет в МУ - София, но със специалност „Дентална медицина". След това се мести в спешното отделение на една частна болница, като продължава да учи. „Там срещнах много готини хора, които ме убеждаваха да остана в тази специалност, защото е по-добре платена, не е толкова стресов начинът на живот, но мина една година и се преместих в специалност „Медицина", разказва Теодор. Така една от големите мечти е постигната. Сега вече е пети курс, работи в Спешна помощ и върши това, към което се е стремил – помага на хората. Само че все не му стига. В момента заради кризата се е записал като доброволец в спешното отделение на Александровска болница, а се занимава и с възстановяването на футболисти – с процеса на рехабилитацията им.

Все още се колебае, какво да специализира

– спешна медицина или анестезиология и реанимация, но везните като че ли клонят към второто. „Анестезиологията е най-тежката специалност в медицината, изключително интензивна. Това е мястото, при което хората са на ръба между два свята – нашият, физическият и онзи, за който четем в някои книги, но засега няма доказателства, че съществува. Хубавото, което ме подтиква, е точно това – чувството да работиш нещо такова и да помагаш по начин, по който малко хора могат да го направят. Това е неописуемо", вълнува се Теодор.

Питам го не се ли страхува, след като два пъти е на първа линия в борбата с коронавируса - като парамедик и като доброволец в „Александровска". А той ми разказва случка, в която по думите му е било по-опасно, но нито той, нито колегата му са се уплашили. „Преди няколко години имаше тежка катастрофа на магистрала Тракия с автобус. Той беше 15 тона, а ние лежахме под него, за да извадим едно момиче оттам. Дори тогава не ме беше страх. Няма как хората, които работим спешна медицина, сигурно звучи помпозно, но ние не се плашим. За да си вършим добре работата сме оперирани от това чувство", коментира младият мъж.

Досега се е срещал поне с десетина пациенти

с КОВИД-19, като повечето вече са с потвърдени с тестове. Посещавал е адреси на болни, които имат епидемиологична анамнеза и трябва да се извозят до съответната клиника. В спешното отделение на болницата също идват такива пациенти. Взимат се обаче предпазни мерки, за да не се заразят медиците, защото иначе няма да могат да помагат.

Адреналинът е в кръвта на Теодор. Личи не само в професионалния му път, но и от изборите, които прави през живота си. Обича да плува, катери планини, скача с бънджи. „Поставил съм си за цел, след като отмине целият цирк с коронавируса, да скоча и с парашут. Харесвам неща, които те карат да се чувстваш жив. Животът, който водим, все повече ни показва, че може да няма следващ ден и трябва да гребеш с пълни шепи преживявания. Колкото можеш повече", е мнението на бъдещия доктор. Обича фантастиката, но напоследък чете предимно медицинска литература. Философията, която следва, е най-вече да не вреди на хората. Помага им, когато е необходимо, защото смята, че непоисканата помощ не е нещо добро. Не приема като героизъм работата си. „Много далече съм от тази мисъл. Герои са хората, които вършат моята работа, без това да им е професия", казва Теодор.

„Надявам се животът и мисленето на хората

да се променят в положителна посока след тази пандемия. Ясно е, че светът не върви добре и дано това да е катализаторът, който ще обърне нещата. Но аз дълбоко се съмнявам, защото хората сме алчни, понякога лоши", споделя той. Като любител на планините и катеренето, е нормално да e екологично насочен. Стреми се всяка година да засажда поне 2-3 дървета, за да помага за възстановяването на природата. Не харесва намерението за изсичане на гори в Странджа и за ново застрояване на това последно запазено кътче на нашето Черноморие. Надява се хората там да не позволят подобно безумие. „Защото без гора, без зеленина сме обречени на жега, а можем лесно да направим един чисто библейски паралел и е ясно, за какво става въпрос", пояснява Теодор.

За себе си се надява скоро на още глътка адреналин след обещанието да бъдат купени два хеликоптера за Спешна помощ. Според него по този начин екипите ще могат много по-бързо да стигат до всички, които имат нужда от помощ. Надява се също у нас условията в здравеопазването да се подобрят, за да остават тук младите лекари, а не да заминават по принуда в чужбина. Аз съм готов да работя тук, сега думата има държавата да реши иска ли ни или ще ни прокуди, казва Теодор.